Определение № 493 от 06.10.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Пещера, 06.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240101253 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С Решение № 456/26.07.2023 г. по гр.д. № 20225240101253 по описа на Районен съд – Пещера за 2022 г. е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул.

***, не дължи на ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, сумата в размер на 98,50 лв. – неустойка по Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г., тъй к а т о клаузата на чл. 5.6. от Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г. , сключен между страните Д. С. Ч., ЕГН ********** и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 98,50 лв. при непредоставяне на обезпечение по кредита, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и закона.

Със същото решение Д. С. Ч. е осъден да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 500,00 лв., представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г., сключен между Д. С. Ч. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 07.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и е отхвърлен предявения от „Ай Ти Еф Груп“ АД против Д. С. Ч. насрещен осъдителен иск за осъждане на ответника Д. С. Ч. да заплати на ищеца „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 22,08 лв. – законна лихва за забава, за периода от 01.09.2022 г. до 06.02.2023 г.

С решението по делото „Ай Ти Еф Груп“ АД е осъдено да заплати на Д.

С. Ч., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 50,00 лв. – разноски за държавна такса по делото, а на адв. М. В. М. от АК - Пловдив да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения, сумата в размер на 480,00 лв. с начислен ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. От своя страна Д. С. Ч. е осъден да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД разноски по делото в общ размер на 850,00 лв., от които: 50,00 лв. – за заплатена държавна такса, 400,00 лв. – за депозит за вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза и 400,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила молба с вх. № 3735/02.08.2023 г. от адв. М. М. – пълномощник на ищеца по първоначалния иск Д. С. Ч., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като му бъде присъдена допълнително сумата в размер на 480 лв. с ДДС за отхвърления насрещен осъдителен иск.

По делото е постъпила и молба с вх. № 4003/22.08.2023 г. от ищеца по насрещните искове „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. С. У., с която иска да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна без да се начислява 20 % ДДС върху него.

На основание чл. 248, ал. 2 от ГПК препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските, депозирана от адв. М. М. – пълномощник на Д. С. Ч., е изпратен на насрещната страна - „Ай Ти Еф Груп“ АД, а препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските, подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД е изпратен на Д. С. Ч., с указание, че имат право в едноседмичен срок от получаването на съобщението да подадат отговор.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от адв. М. М. – пълномощник на Д. С. Ч., в който е изразил становище за неоснователност на подадената от „Ай Ти Еф Груп“ АД молба за изменение на решението в частта на разноските и е развил конкретни съображения в тази насока.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор и от „Ай Ти Еф Груп“ АД, в който са изложени доводи за неоснователност на подадената от адв. М. М. – пълномощник на Д. С. Ч. молба за изменение на решението в частта на разноските.

Настоящият съдебен състав, като прецени молбите и наведените в тях доводи, приема следното:

По молбата на адв. М. М. – пълномощник на Д. С. Ч., имащ качеството на ищец по първоначалния установителен иск и ответник по насрещните осъдителни искове:

Молбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество.

2

Според чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответната страна (по предявен иск или жалба) има право на разноски.

В случая с исковата молба ищецът по първоначалния установителен иск Д. С. Ч. е претендирал присъждане на разноски.

Отделно от това в срока по чл. 131 от ГПК същият, имащ качеството на ответник по насрещните осъдителни искове, е подал писмен отговор, чрез адв. М. М., с който оспорва насрещните осъдителни искове, моли да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съгласно трайно установената съдебна практика при определяне на размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединени осъдителни искове от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената Наредба , определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в посочената Наредба размер, съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски (в този смисъл Определение № 146/04.04.2022 г. по ч.т.д. № 358/2022 г. на ВКС, II т.о., Определение № 50/17.01.2023 г. по ч.гр.д.

№ 4735/2022 г. на ВКС, III г.о., Определение № 388/16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1840/2021 г. на ВКС, I I т.о., Определение № 92/28.02.2022 г. по гр.д. № 1809/2021 г. на ВКС, III г.о.Определение № 145/05.05.2020 г. по ч.гр.д. № 4642/2019 г. на ВКС, I V г.о., Определение № 90/07.02.2019 г. по гр.д. № 3870/2018 г. на ВКС, IV г.о.).

В случая с постановеното по делото съдебно решение е уважен 3 предявения от ищеца Д. Ч. първоначален установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че той не дължи на ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 98,50 лв. – неустойка по Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г., тъй като клаузата на чл. 5.6. от Договор за потребителски кредит № 493651/01.08.2022 г. , сключен между страните Д. С. Ч. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 98,50 лв. при непредоставяне на обезпечение по кредита, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и закона. Със същото решение е отхвърлен единият от предявените насрещни осъдителни искове, а именно осъдителния иск за осъждане на ответника Д. С. Ч. да заплати на ищеца „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 22,08 лв. – законна лихва за забава, за периода от 01.09.2022 г. до 06.02.2023 г.

В производството по делото ищецът по първоначалния установителен иск Д. Ч. е представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. М. М. от АК – Пловдив, видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 86). Процесуалният представител на ищеца – адв. М. М. е регистриран по ЗДДС, видно от представеното по делото удостоверение за регистрация по ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение, съгласно чл.

38, ал. 2 от ЗА във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС – дължимият ДДС се начислява върху възнаграждението по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение.

При цена на първоначалния установителен иск от 98,50 лв. и на насрещния осъдителен иск от 22,08 лв. адвокатското възнаграждение за всеки един от тях е по 400,00 лв. без ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или по 480,00 лв. с включен ДДС. Размерът на адвокатското възнаграждение се преценя съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът, при направено възражение от насрещната страна в срок, може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от ЗА. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл.

36, ал. 2 и ал. 3 от ЗА обаче размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа - Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая претендираният от Д. Ч. размер на адвокатските възнаграждения за първоначалния установителен иск и отхвърления насрещен осъдителен иск е 4 минималният предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по 400,00 лв. за всеки от тях или по 480,00 лв. за всеки от тях с включен ДДС.

Предвид изхода на делото в полза на упълномощения процесуален представител на ищеца Д. Ч. - адв. М. М. е следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 960,00 лв. с включен ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от които: 480,00 лв. с включен ДДС за осъществено процесуално представителство по уважения първоначално предявен установителен иск от Д. Ч. против „Ай Ти Еф Груп“ АД и 480,00 лв. с включен ДДС за осъществено процесуално представителство по отхвърления насрещен осъдителен иск, предявен от „Ай Ти Еф Груп“ АД протим Д. Ч. за осъждане на ответника Д. С. Ч. да заплати на ищеца „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 22,08 лв. – законна лихва за забава, за периода от 01.09.2022 г. до 06.02.2023 г.

Вместо това с решението си съдът е присъдил в полза на адв. М. М. сумата в общ размер на 480 лв. с включен ДДС за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, поради което „Ай Ти Еф Груп“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. М. допълнително сумата от 480,00 лв. с включен ДДС. Това налага изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.