Решение № 86 от 06.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Перник, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20241720106329 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Л. С. срещу „Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, в отношенията между страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, ищецът не дължи на ответното дружество, в качеството си на наследник на Н.Л.С., сумата в размер на 3498,01 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2003 г. до 31.08.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1339,38 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.12.2003 г. до 05.10.2009 г., както и направени разноски в размер на 215, 12 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 3225/2009 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист е образувано първо изп. дело № 580/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д., а впоследствие изп. д.

№ 10072/23 г. по описа на ЧСИ Г.К., правоприемник на ЧСИ А.В.. Претендират се разноски.

Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание оспорва предявените искове.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Представена е по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2009 г., 1 издадена по ч.гр.д. № 3225/2009 г. по описа на РС-Перник, с която е разпоредено длъжникът Н.Л.С. да заплати на ответното дружество сумата от 3498,01 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2003 г. до 31.08.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1339,38 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.12.2003 г. до 05.10.2009 г., както и направени разноски в размер на 215, 12 лева.

Представен е изпълнителен лист от 07.01.2010г. за посочените суми, издаден след констатация на съда, че заповедта подлежи на изпълнение.

Видно от отразяването върху гърба на изп. лист образуваното въз основа на него изп. дело № 580/10 г. е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Установява се от представеното изп. дело, че въз основа на посочения изп. лист от 2508.2021г. по молба на взискателя „Топлофикация Перник” АД е образувано изп.д.

№ 2062/2021 г. по описа на ЧСИ А.В., като в молбата взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и е овластил съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Наложен е на 08.10.2021 г. запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника при работодател Община Перник. Изпратено е запорно съобщение на 24.09.21 г. до Юробанк България АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника по открити на негово име банкови сметки. С молба от 12.01.23 г. взискателят иска от съдебния изпълнител да извърши нова справка за наличие на открити банкови сметки, регистрирани трудови договори на длъжника и за получавани вземания по тях, като при установяване на налични, да наложи запори.

Изпратено е запорно съобщение на 20.01.23 г. до „Централна кооперативна банка“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника по открити на негово име банкови сметки.

Представено е удостоверение за наследници, видно от което длъжникът Н.Л.С. е починал на ****** и негов единствен наследник е брат му С. Л. С..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземания, основаващи се на факти, настъпили след съдебното им установяване.

Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.

В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да 2 докаже прекъсване или спиране на давностния срок.

Към 2010 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело № 580/2011 г. на ЧСИ Е.Д., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай, тъй като изп. дело № 580/10 г. е било прекратено преди постановяване на ТР решение. Същото ще намери приложение спрямо образуваното през 2021 г. изп. производство.

Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

В случая отбелязано е в постановлението за прекратяване, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 01.12.2010 г. – доброволно заплатени суми. С изтичането на две години е настъпила перемция или към 02.12.2012 г. производството е прекратено. От този момент е започнал да тече давностният срок за погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията, който е изтекъл през 2017 г.

След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и 3 оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая действие, годно да прекъсне давността - подаването на молба от 25.08.2021г. за образуване на изп. производство пред ЧСИ А.В., с която се иска налагане на запор, е предприето след като давността вече е била изтекла през 2017 г., поради което правото на принудително изпълнение е погасено и предявените искове са основателни.

По разноските:

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски за ДТ в размер на 202,10 лв., за такса за представяне копие на изп. дело в размер на 24 лв., както и адв. възнаграждение в размер на 800,00 лв., чието заплащане е удостоверено в представен договор за правна защита и съдействие от 02.09.24 г. или в общ размер от 1026,10 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че С. Л. С., ЕГН **********, с адрес *********** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, сумата в размер на 3498,01 / три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и една стотинка/ лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2003 г. до 31.08.2009г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1339,38 / хиляда триста тридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.12.2003 г. до 05.10.2009 г., както и направени разноски в размер на 215, 12 / двеста и петнадесет лева и дванадесет стотинки/ лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 3225/2009 г. по описа на РС-Перник, въз основа на който изпълнителен лист е образувано първо изп. дело № 580/2010 г. по описа на ЧСИ Е.Д., а впоследствие изп. д. № 10072/23 г. по описа на ЧСИ Г.К., правоприемник на ЧСИ А.В..

ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. С., ЕГН **********, с адрес *********** сумата в размер на 1026,10 / хиляда двадесет и шест лева и десет стотинки/ лева, представляваща разноски в 4 производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5