Решение № 342 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20231100112443 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 102131/06.11.2023 г., предявена от В. А.

Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********, против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2.

Ищецът твърди, че на 16.12.2022 г., около 11.30 ч., в гр. София, на паркинга находящ се на ул. „Мидия“ и бул. „Петко Ю. Т.“, Н. В. Н., при управление на лек автомобил „Киа Спортидж“, с peг. № ********, нарушила правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирала пътно-транспортно произшествие (ПТП), с намиращия се зад автомобила пешеходец – ищецът В. А. Д..

По случая било образувано НОХД № 9308/2024 г. по описа на Софийски районен съд, по което Н. В. Н. била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

След ПТП, ищецът бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД със силни болки в областта на дясното рамо. Още на същия ден, на ищеца било извършено закрито наместване /репозиция/ на десен горен крайник с последваща имобилизация. При изписването, била поставена диагноза: Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито: фрактура хумери дек. ин парт. проксималис и придружаваши заболявания: Хронична обструктивна белодробна болест, неуточнена:

Есенциална /пьрвична/ хипертония. На 29.12.2022 г. и на 29.01.2023 г., ищецът бил на контролни прегледи в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.

1

Уврежданията от процесното ПТП, причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, невъзможност да осъществява обичайните си хигиенни и битови действия, нужда от чужда помощ. Инцидентът се отразил и върху общото емоционално състояние на ищеца, страдал от безпокойство и тревожност, започнал да изпитва страх от автомобили, разстройвал се лесно, нарушил се сънят и апетита му. Вследствие на счупването на ръката, ищецът имал намалена чувствителност в десен горен крайник, слаб захват и липса на сензитивност (с оглед уточнението, направено в открито съдебно заседание на 13.06.2025 г.).

Ищецът твърди, че във връзка с претърпените увреждания е извършил разходи в размер на 72 лева – за получаване на копия от медицинските документи.

В исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Киа Спортидж“, с peг. № ********, включително и на водача Н. В. Н..

Застрахователната полица била със срок на действие от 13.05.2022 г. до 12.05.2023 г.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева (с оглед допуснатото увеличение в размера на иска в открито съдебно заседание на 05.12.2025 г.)., представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 72 лева.

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Киа Спортидж“, с peг. № ********, включително и на водача Н. В. Н..

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, вината на водача на лекия автомобил, както и противоправността на неговите действия.

Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията, получени от ищеца Д., както и причинната връзка между претендираните неимуществени вреди и тези увреждания. Оспорва и наличието на описаните в исковата молба вреди.

Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че В. А. Д. е допринесъл за настъпването на произшествието, тъй като е допуснал редица нарушения на ЗДвП: не е съобразил поведението с чл. 32, ал. 1 ЗДвП, с чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и с чл. 114, ал. 1, т. 2 2

ЗДвП.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, свързано с неговото здравословно състояние, като твърди, че при последния са налице предхождащи, съпътстващи или последващи събитието травми и/или заболявания, които са допринесли за настъпването на твърдените вреди, както и върху продължителността на лечебния и възстановителен процес и наличието им следва да бъде взето предвид при евентуално определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, на приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични травми, както и с реално претърпените от ищеца вреди.

Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към 16.12.2022 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица

№

3

BG/11/122001360675, валидна от 13.05.2022 г. до 12.05.2023 г., ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Киа Спортидж“, с peг. № ********, включително и на водача Н. В. Н..

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На 16.12.2022 г., около 11.30 часа, в гр. София, на паркинг находящ се на ул.

„Мидия” и бул. „Петко Ю. Т.“, Н. В. Н., при управление на лек автомобил „Киа Спортидж“, с peг. № ********, е реализирала ПТП, с пресичащия пешеходец – ищецът В. А. Д., който е пострадал.

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен протокол № К 700/16.12.2022 г., съставен от дежурен ПТП при О„ПП“ – СДВР.

Тези факти се установяват и от решение по НОХД № 9308/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 130 състав, с което Н. В. Н., с ЕГН:

**********, е призната за виновна за това, че на 16.12.2022 г. около 11.30 часа, при управление на МПС- лек автомобил - „Киа”, модел "Спортидж”, с рег. № ********, на паркинг находящ се на ул. „Мидия” и бул. „Петко Ю. Т.“, при извършване на маневра „движение назад“, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – „Преди да започне движението си назад,водачът е длъжен да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението„, чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като не се убедила и не е осигурила безопасното извършване на маневрата и на около два метра от изхода на паркинга по непредпазливост е причинила на движещият се зад автомобила пешеходец В. А. Д. средна телесна повреда, изразяващи се в: счупване на дясната раменна кост, наложило извършване на наместване на костните фрагменти и поставяне на имобилизация тип Дезо, с което било причинено трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни и след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия, като е закарала пострадалия в болнично заведение - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.

„а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. На основание чл.

378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът е освободил Н. В. Н. от наказателна отговорност и на основание чл. 78а НК й е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 4

1000 лева.

Видно от извършеното отбелязване, решението п о НОХД № 9308/2024 г. на СРС, е влязло в сила на 14.11.2024 г.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от Софийски районен съд решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от Софийски районен съд решение по НОХД № 9308/2024 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Н. В. Н. е извършила деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в решението увреждания – счупване на дясната раменна кост, наложило извършване на наместване на костните фрагменти и поставяне на имобилизация тип Дезо, с което било причинено трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на постановеното решение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).

Поради изложеното, съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 16.12.2022 г., на ищеца са причинени описаните в решението на СРС травматични увреждания. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

По делото са приети като доказателства документите от ИЗ № 45569/2022 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, епикризи, оперативен протокол, резултати от изследвания, документи за преглед на ищеца, извлечения от Амбулаторна книга, Справка от НЗОК, медицински направления.