Определение № 3031 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3031 гр. София, 12.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20248002103629 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. и Е. Ц. В. чрез пълномощника им адвокат К.

Г. против решение № 751 от 24.06.2024 г., постановено по гр. д. № 3040 по описа за 2023 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261101 от 24.08.2023 г. по гр. д.

11444/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от В. Д. К. и Ц. П. В.

(починал в хода на производството и заместен от наследника си Е. Ц. В.) срещу М. И. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент-мезонет, находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], ет. 4, ап. 4, с идентификатор ***, с площ от 157.43 кв. м., от които на първо ниво 92.50 кв. м. жилищна площ и 15.60 кв. м. тераси, а на второ ниво 47 кв. м. жилищна площ и 2.33 кв. м. тераса и с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на второ ниво на апартамент – мезонет с площ от 49.33 кв. м. и за осъждане на ответника да им предаде владението върху него. Със същото решение е прекратено на основание чл. 130 ГПК, производството по предявените от В. Д. К. и Ц. П. В. (починал в хода на производството и заместен от наследника си Е. Ц. В.) срещу М. И. Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че са собственици на по 1/2 ид.ч. от таванско помещение с площ от 38.11. кв. м.

М. И. Б. чрез пълномощника си адвокат В. К. е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че въз основа на договор за доброволна делба, 1 сключен от наследодателите им през 1986 г. В. К. по наследство от баща си Д. И. е собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и на първия етаж и избени помещение с 1/2 ид. ч. от общите части на построената в имота сграда, а Ц. В. (наследен от Е. В.) по дарение от майка си Е. М. е собственик на другата 1/2 ид. ч. от поземления имот и втория жилищен етаж и избени помещение с 1/2 ид. ч. от общите части на същата сграда.

На 17.12.1986 г. М. Б. и И. Б. като собственици на 1/3 ид. ч. от дворното място получили правото да надстроят трети етаж на съществуващата сграда. С решение по гр. д. № 286/1990 г. на СРС договорът, с който ответниците придобили право на собственост върху 1/3 ид. ч. от имота бил развален. По силата на съдебна спогодба от 02.12.1993 г. по гр. д. № 2726/1993 г. по описа на СРС, 40 състав ответниците предавали на Е. М. и Д. И. владението върху 1/3 ид. ч. от дворното място. Към 1992 г. М. Б. и И. Б. били собственици единствено на правото на надстрояване от 17.12.1986 г. През 1995 г. бракът между М. Б. и И. Б. бил прекратен.

Ищците твърдят, че М. Б. и И. Б. изградили апартамент – мезонет на две нива с обща площ 158.43 кв. м., без да им е учредено право на строеж за второто ниво на апартамента с площ от 49.33 кв. м., въпреки че по силата на договор от 10.06.1987 г. между Е. М. и Д. И., от една страна, и М. Б. и И. Б., от друга, последните се задължили при изграждане на мансардния етаж да възстановят таванските помещения на учредителите на правото на надстрояване така, както са съществували.

По отношение довода във въззивната жалба на ищците за допуснати нарушения на чл. 183, ал. 1 ГПК апелативният съд е посочил, че по делото са представени от ответника и са приети от съда като доказателства две заверени копия па одобрения на 06.05.1987 г. архитектурен проект, който е изпълнен в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 6 от Наредба 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство /обн. ДВ., бр. 69/1977 г., отм. ДВ, бр. 48/1995 г./. Едното доказателство е представено в съдебно заседание като заверен от страната препис от одобрения архитектурен проект, който не е заверен от праводателите на ищците, но от който ответницата /чрез процесуален представител/ е заявила, че разполага с оригинал и е направено изрично изявление, че се носи в съдебно заседание, вкл. и при желание на ищцовата страна, може да се представи този оригинал. Няма спор, че другото приложено по делото писмено доказателство е било изискано от Софийски градски съд по в. гр. д. № 6165/2020 г. по описа на същия съд, IV-Г с-в и представлява заверен препис от одобрен на 06.05.1987 г. архитектурен проект за надстрояване, представен от пълномощника на ищците по делото, от който заверен препис е видно, че праводателите на ищците (Д. И. и Е. М.) изрично са заявили, че са съгласни с предложения проект за надстрояване на жилищната сграда, включително и в частта му за таванския етаж, в рамките на който са обособени отделни помещения за ищците, от една страна, и за семейство Б. - от друга, и са положили съответно подписите си. И от двата, приложени и приети по делото като доказателства проекта, е видно, че съществува вътрешна стълба между третия и таванския етаж, който в тази му част е обособен за ползване само от семейство Б..

Съдът е направил извод, че самостоятелният обект е предвиден в одобрените за изграждане строителни книжа, както и за него е дадено изрично съгласие от отстъпилите право на строеж Д. И. и Е. М.. Освен това, самостоятелният обект, предвиден в одобрените 2 строителни книжа /апартамент на две нива/ е изпълнен съгласно проекта, а не вместо него, като реално изграденото съответства приблизително по площ на обекта на учредената суперфиция и че на първото ниво на мезонета отклонението засяга вътрешната планировка, както и площта на терасите, но последните не са самостоятелен обект и се присъединяват към главната вещ, която е собственост на лицето, титуляр на валидно учреденото право на строеж. Същото е относимо и по отношение на таванския етаж, в който видът и броят на помещенията по одобрен архитектурен проект съответства на реално изграденото, макар застроената площ да е по-голяма от тази, за която е учредено право на строеж. За тази поголяма площ поради характера на надстроеното се прилага института на присъединяването по чл. 97 и чл. 98 ЗС, а не на чл. 92 ЗС.

Тези изводи въззивният съд е основал на заключението на вещото лице на стр. 3, ред 8-10 от допълнителната съдебно-техническа експертиза, съгласно което „по делото е приложен одобрен проект в копие, от СГНС - Управление „Архитектура и благоустройство“ от 06.05.1987 г. с Разпределение на трети жилищен етаж, Разпределение на Тавански етаж, Вертикален разрез, Фасади.“, както и на ред 16 от същата експертиза, че „…на нивото на тавански етаж са предвидени: две тавански стаи, две спални и санитарен възел.“ Независимо от горното, когато подпокривното пространство притежава необходимата височина и обем за изграждане на самостоятелни помещения, то представлява обща част на етажната собственост по предназначение. По принцип таванските помещения не са самостоятелни обекти, а принадлежат към други самостоятелни обекти /напр. апартаменти в етажната собственост/. За да придобият те самостоятелен статут, е необходимо да бъде одобрен архитектурен проект за обособяването, какъвто е налице в случая. Подпокривното пространство е придобило необходимата височина, тъй като съгласно писменото изявление на вещото лице на стр. 3, ред 11 от допълнителната съдебно-техническа експертиза е посочено, че „в проекта е предвидено направа на нов надзид от 85 см и повдигане кота „било“ на сградата.“ На стр. 5, от ред 6 на допълнителната съдебно-техническа експертиза, вещото лице е направило заключението, че макар да няма нарочно разрешение за построяване на мезонет с площ от 158,43 кв. м. на две нива с разпределение и характеристики като описания в констативния нотариален акт на М. Б., то „създаването“ на мезонетното жилище (на два етажа с вътрешна стълба между нивата) е станало по силата на издаденото и цитирано Разрешение за строеж №283/21.08.1987 г. от СНС-Управление „Архитектура и благоустройство“ на името на М. И. Б. и И. П. Б. за надстройка на жилищна сграда на един етаж,[жк],

[улица], [населено място]. Следователно, съществените предпоставки за формирането на „мезонет“ е наличието на одобрен архитектурен проект и възможността, чрез надграждане на таванския етаж, части от него по проект да се присъединят с вътрешна стълба към третия жилищен етаж.

Съдът е посочил и че към жилището на третия етаж е следвало да има складово помещение, но тъй като мазетата в сутерена са придадени само към първи и втори етажи, принадлежащи на ищците, то за трети етаж остава единствено възможността да притежава складово помещение в таванския етаж. Такава е била и договорката между праводателите на ищците и семейство Б.. В съответствие с тази договорка, Б. са преустроили с проект следващото им се 3 таванско помещение, като са го превърнали във второ ниво на мезонета. Но дори да се приеме, че липсва основание за това преустройство и връзката между двете нива на мезонета бъде прекъсната, то това не означава, че ответницата губи правото на собственост, респ. възможността да ползва част от таванския етаж в посочените от одобрения проект граници. Промяната на предназначението на таванско помещение може да се осъществи и от един собственик по общо съгласие на всички собственици, за което не е необходимо обаче особена форма /при режима на действие на ЗТСУ-отм./.

Съдът е съобразил и че на стр. 5, ред 2 от допълнителната съдебно-техническа експертиза, вещото лице е посочило, че разликата между общата графична площ на жилището, разположена на трети етаж и на тавански етаж /153.30 кв. м./ и цитираната в констативния нотариален акт на М. Б. площ /158.43 кв. м./ е около 5 /пет/ кв. м., а не както твърдят ищците в своята въззивна жалба, че съгласно заключението на вещото лице арх. Г. площта на апартамента, разположен на трети и на тавански етаж е 184.10 /сто осемдесет и четири цяло и десет стотни/ кв. м. В нито едно от заключенията си вещото лице не е посочвало такава квадратура на жилището. Тази разлика /едва 5 кв. м./ очевидно е незначителна към спора по настоящото дело за собствеността на недвижимия имот. Също така неотносими към собствеността са и другите разлики, констатирани в т. 5 от допълнителната СТЕ, които се получават от построените три тераси на трети жилищен етаж. В СТЕ вещото лице посочва и конкретната причина за „изнасянето на фасадния зид с около 30 см., а именно — допълнително изпълнената укрепваща стомано-бетонна конструкция на сградата. В съдебно заседание на 04.11.2022 г. пред СГС вещото лице е заявило, че - „Констатирали сме еркерно наддаване, което е видно и може да се обоснове по следния начин: когато е правена надстройката над третия етаж, цялата сграда, хваната отвън от една допълнителна стоманобетонова конструкция, така нареченото „обрамчване“ – външни колони и външни хоризонтални греди. Когато е правен първоначално етажа, при изпълнението някой е решил, че така и така са направени тези колони, плочата ще бъде изнесена по нейния външен край.

Има към 15-16 кв. м. и дотук е видно.“ Съгласно точки V. 5., V. 6., б. „б“ и V. 7., б. „а“ от договора от 10.06.1987 г„ сключен между праводателите на ищците, от една страна, и сем.

Б., от друга, те са имали съгласие всеки от тях да притежава обособен обект в рамките на таванския етаж, а не целият тавански етаж да принадлежи само на ищците.

По отношение оплакването, че вещите лица не са установили в архива на НАГ или общинската администрация да се съхранява разрешение за строеж и строителни книжа за надстрояване на процесната жилищна сграда, съдът е приел, че това обстоятелство е правно ирелевантно. Ответницата е посочила пред СГС, че притежава пълния набор от оригинали на строителните книжа: заявлението за учредяване на право на строеж, разрешението за строеж и одобрен архитектурен проект, а и самите ищци са представили същите строителни книжа, които са приложени по настоящото дело и за които се твърди, че липсват. Това, че в техническите служби не се съхранява одобреният архитектурен проект за надстрояване, не означава, че той изобщо липсва в правния мир