Решение № 5943 от 29.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13972/2025
- Вид
- Решение № 5943
- Подписан
- 29.03.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за счетоводството
- чл. 62 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5943 гр. София, 29.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110113972 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е установителен иск от Ж. В. П. срещу „*** с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 6500 лв. (3323,40 евро), представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор за осъществяване на счетоводни услуги № 1/02.01.2024 г., отнасящо се за периода от 01.08.2024 г. до 31.12.2024 г. (по 1300 лв. месечно), ведно със законната лихва от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53477/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищцата Ж. В. П. твърди, че на 02.01.2024 г. между нея и ответното дружество е сключен „граждански договор“ за извършване на счетоводни услуги, с едногодишен срок на действие – до 31.12.2024 г., по който тя, в качеството на изпълнител, се задължила да изпълнява задълженията на главен и оперативен счетоводител на ответника, включително отчитане на дълготрайни активи, разчети, ежемесечно фактуриране и др., включително и дейности, свързани с персонала, като подаване на декларация по чл. 62 КТ, декларация обр.1 и обр.6 ЗДДФЛ, за болнични, отпуски и др., срещу месечно възнаграждение в размер на 1300 лв. Твърди, че преди това е изпълнявала посочените дейности и през цялата 2023 г., без наличие на писмен договор между страните и без заплащане на възнаграждение. Сочи се, че на петия месец от действието на договора ответникът извършил действия, с които умишлено възпрепятствал ищцата да изпълнява задълженията си по него, които действия се изразявали в следното: на 21.06.2024 г. били прекратени едностранно и неоснователно служебните й права за банкиране по разплащателната сметка на ответното дружеството, за което на 21.06.2024 г. тя уведомила възложителя по служебния имейл. Твърди, че с посоченото действие възложителят е създал непреодолими пречки за изпълнение на задълженията й като главен счетоводител на дружеството-ответник. Освен това, така била нарушена и системата за прилагане на двоен подпис при подписване на платежните документи /от представляващия и главния счетоводител/ във връзка с приетата групова политика на дружеството-майка ***, валидна и за дъщерните дружества. Сочи още, че по време на 1 действие на договора, ответникът, считано от 01.07.2024 г., е сключил граждански договор с друго лице, без да уведоми ищцата, като това лице едновременно с нея е изпълнявало задълженията на главен и оперативен счетоводител на „***, включително е подавало декларации обр. 1 и обр. 6 за дължимите осигуровки и данъци на персонала към НАП, както и е полагало втори подпис при банкиране на платежните документи в „***, което представлявало нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за счетоводството. Така възложителят, в нарушение на сключения в П. договор, допуснал друго лице да подписва платежни документи и да се разпорежда без нейно знание с активите и пасивите на дружеството.
Ищцата твърди, че въпреки това продължила да изпълнява поетите задължения по договор № 1/02.01.2024 г., като в срок до 31.07.2024 г. съставила междинен финансов отчет на „*** към 30.06.2024 г., с всички необходими пояснения и оповестявания, който представила на управителя и одиторите за проверка и заверка. Отчетът бил заверен без забележки. Сочи, че на 28.06.2024 г. й било връчено от ответника едномесечно предизвестие за прекратяване на договора № ЧР-3/28.06.24 на основание чл. 18, б. „б“ от същия, което тя не подписала и изразила писмено мнение, че не е съгласна с прекратяване на договора по „взаимно съгласие“ с предизвестие поради възпрепятстване на изпълнението му по вина на възложителя. На самото предизвестие изписала саморъчно, че не е съгласна с прекратяване на договора. Счита, че договорът бил ненадлежно прекратен от страна на възложителя, доколкото липсвало съгласието й за прекратяването и същевременно била възпрепятствана да изпълнява задълженията си по него по вина на възложителя. Ето защо смята, че ответникът й дължи месечните възнаграждения до края на срока на договора – 31.12.2024 г., поради което предявява настоящия иск. Претендира разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** оспорва предявения иск като неоснователен.
В тази връзка сочи, че в чл. 18, б. „б“ от процесния договор са уредени две различни хипотези на прекратяването му, а именно: прекратяване по взаимно съгласие между страните и прекратяване с едномесечно предизвестие, след уреждане на взаимоотношенията към датата на прекратяването, които са взаимноизключващи се. Твърди, че в настоящия случай договорът бил прекратен на основание отправено от възложителя едномесечно предизвестие за прекратяването му, връчено на ищцата на 28.06.2024 г. С оглед това счита, че договорът е бил прекратен с изтичане срока на предизвестието, за което не се изисква съгласие от насрещната страна. Поради това поддържа, че поради прекратяване на договора за ищцата не съществува правно основание да претендира исковата сума. Сочи още, че след прекратяване на договора ищцата не е продължила да изпълнява възложената работа, поради което и не й се следва възнаграждение, доколкото съгласно чл. 3 от договора такова се дължи за изпълнена работа. В тази връзка поддържа, че през процесния период – от 01.08.2024 г. до 31,12.2024., не са били възлагани задачи на ищцата, съответно не са постъпвали доклади за извършени дейности от същата. Сочи, че с договора не е уговорено изплащане на неустойка или на обезщетение при прекратяване на договора. Счита, че с назначаването на друг счетоводител ответникът не е възпрепятствал ищцата да изпълнява задълженията си по договора, доколкото прерогатив на управителя на ответното дружество е да решава как да бъде организирано счетоводството на дружеството, включително и да определи броя на служителите, като не е налице соченото от ищцата нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за счетоводството, доколкото посочената разпоредба не съдържа ограничение по отношение на броя на счетоводителите. Заявява, че междинният финансов отчет е бил изготвен в срока на действие на предизвестието и същият е представен за разглеждане на 29.07.2024 г. на заседание на Управителния съвет на ***, като след одобрение от органите на управление на едноличния собственик на капитала на „***, е последвало единствено електронно полагане на подписи от страна на управителя на дружеството и ищцата. Това подписване обаче не води до удължаване на договора, а е част от задълженията, които ищцата е изпълнявала до момента на прекратяването на договора. По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действителен договор между страните за извършване на счетоводни услуги от 02.01.2024 г., действал през периода 01.08.2024 г. до 31.12.2024 г., със сочения от нея предмет; изпълнението на задълженията си по договора чрез извършване на уговорената услуга, съответно наличие на действия, с които възложителят виновно е възпрепятствал изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора; настъпване на изискуемостта на вземането, както и неговия размер.
По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между „***, като възложител, и Ж. В. П., като изпълнител, е сключен договор № 1/02.01.2024 г. за срок от една година, с уговорено месечно възнаграждение от 1300 лв., по силата на който на ищцата е било възложено да извършва действия по планиране и контролиране на счетоводната дейност, да организира счетоводната отчетност и осигурява своевременното отразяване на всички стопански операции в отдел „***, да изготвя междинни и годишни финансови отчети на възложителя, както и други дейности, свързани с текущото счетоводно отчитане на дейността на дружеството. В чл. 2, ал. 2 е предвидена възможност за продължаване на срока на договора с още една година при липса на изявление от някоя от страните, че прекратява договора поне месец преди изтичане на първоначалния срок.
Договорът за изработка, какъвто е характерът на процесния договор, е консенсуален и неформален, доколкото законът не поставя изискване за спазване на определена форма, като е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора. В случая страните са сключили договора в писмена форма, като са постигнали съгласие по съществените му елементи - конкретните задължения на изпълнителя и насрещно дължимото възнаграждение от възложителя. Следователно, съдът намира, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключения договор № 1/02.01.2024 г.
Спорно между страните се явяват обстоятелствата дали в исковия период ищцата е изпълнявала задълженията си по договора, както и дали същият е бил валидно прекратен от ответника.
Основанията за прекратяване на договора са уговорени в раздел Х, чл. 18, а именно: а) с изтичане на договорения срок; б) по взаимно съгласие между страните, с едномесечно предизвестие и след уреждането на взаимоотношенията между страните към датата на прекратяването; в) при забава на изпълнителя с повече от 10 дни, освен ако забавата се дължи на настъпване на непредотвратими събития и обстоятелства, независещи от волята на страните; г) при неизправност на една от страните, с 3-дневно писмено предизвестие от изправната страна, като отношенията между страните се уреждат с двустранен протокол към датата на прекратяването; д) възложителят може да прекрати договора незабавно, без да дължи каквото и да било обезщетение на изпълнителя, в случай че последният наруши което и да било изискване за конфиденциалност по този договор или по споразумението за конфиденциалност, неразделна част от него.
Установява се, че управителят на „*** – К. Б., е отправил до Ж. П. едномесечно предизвестие № ЧР-3/28.06.2024 г. за прекратяване на сключения между тях договор № 1/02.01.2024 г. на основание чл. 18, б. „б“. Посочено е, че срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ деня на получаването на предизвестието. В долния десен ъгъл на предизвестието ищцата е изписала саморъчно, че не е съгласна с прекратяването на договора по взаимно съгласие, както и че ще предложи споразумение за уреждане на отношенията до края на срока на договора поради възпрепятстване изпълнението му по вина на възложителя. Видно от отбелязването под изявлението на ищцата, предизвестието е било 3 получено от нея на 28.06.2024 г.
Установява се, че ищцата е изпратила чрез ЧСИ покана до управителя на „***, връчена на 05.08.2024 г., в която е посочила, че от 24.06.2024 г. са били прекратени правата й за банкиране по разплащателната сметка на дружеството, с което възложителят е възпрепятствал изпълнението на задълженията й като главен счетоводител, както и че е било налице нарушение на системата за прилагане на двоен подпис, възприета от „*** тъй като друго лице, без договорни отношения с „***, е полагало втори подпис при банкиране на платежните документи в нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗСч. Оспорва договорът да е бил прекратен с отправеното до нея предизвестие от 28.06.2024 г. С поканата на основание чл.
18, б „б“ от договор № 1/02.01.2024 г. П. е предложила отношенията между страните да бъдат уредени, като договорът се прекрати чрез изплащане на обезщетение до края на уговорения срок на действие в размер на 5 възнаграждения по 1300 лв., или общо 6500 лв., за периода 29.06.2024 г. – 31.12.2024 г., която сума да й бъде преведена в едноседмичен срок по посочена в поканата банкова сметка.