Решение № 420 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. П., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500680 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1059 по описа за 2023 година по предявените от В. Д. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Н.В.“ № 52, ет. 3, ап. 5 против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н. Г. С.” № 21 е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н. Г. С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на В. Д. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Н.В.“ № 52, ет. 3, ап. 5, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 786,36 лева, от които 79,17 лева за четвърто тримесечие на 2020 г. /от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 80,50 лева за първо тримесечие на 2021 г. /от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./, 91,44 лева за третото тримесечие на 2021 г. /от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./, 114,30 лева за четвърто тримесечие на 2021 г. /от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./, 91,76 лева за първо тримесечие на 2022 г. /от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./, 91,76 лева за второто тримесечие на 2022 г. /от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./, 88,27 лева за 1 четвърто тримесечие на 2022 г. /от 01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./ и 149,16 лева за първо тримесечие на 2023 г. /от 01.01.2023 г. до 24.03.2023 г./, както и обезщетение за забава в размер на 77,53 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 786,36 лева до претендирания размер от 2000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 77,53 лева до претендирания размер от 500 лева, като неоснователни.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Г.Н. Г. С.” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град С., улица „Р.В.“ № 14 Б. офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 131,89 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъден е В. Д. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Н.В.“ № 52, ет. 3, ап. 5, да заплати, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н. Г. С.” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 169,68 лева и 42,42 лева разноски за ССчЕ.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Г.Н. Г. С.” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 30,32 лева.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в осъдителните му части.

В тези части решението не било правилно. Съдът стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.

Решението в обжалваните части било порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Ответникът като работодател нямал за цел увреждане интересите на работниците и служителите и именно поради това била издадена заповед , предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд след 2019 година ,като само за Затвора С., допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори и арести в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то била заплащано на всички.

Позовава се на трайно установена практика по тези спорове, в частност 2 такава на Бургаски окръжен съд.

Счита ,че допълнителните 30 минути, които от 2019 г. работодателя ГДИН заплаща на всеки надзирател са достатъчни и съответстват на допълнително отработеното време на всеки един от тях.

Съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на ответника Ф., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца Б.. Съдът приел, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и дал доверие на показанията на свидетеля Б.. Този свидетел също бил заинтересована страна, тъй като той също бил предявил иск срещу ГДИН на същото основание (гр.д № 1080/2023 г. по описа на PC П.). Жалбоподателят подържа ,че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време при 12 и 24 часови дежурства.

Важно било преглеждането на предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда .Тези доказателства не били допуснати , поради оспорването им от процесуалния представител на ищеца.

Първоинстанционният съд приел, че поради направеното оспорване от ищцовата страна ,тъй като въпреки дадените в тази насока указания, ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, поради което съдът не ги е взел предвид.Съдът указал на ответника , че по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност.

Указания, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните видеофайлове, не били давани.

Тези видеофайлове потвърждавали свидетелските показания на гл. инспектор Г. Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Е. Б..

Претенцията на ищеца било за 2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24 часови смени.

Първоинстанционният съд приел,че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя.

Разяснено било, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от 3

ПП3ИИЗС, които се зачитат за работно време, съгласно Заповед № JI2271/13.05.19г. на Главен директор на ГД“ИН.

В последното съдебно заседание бил поставен въпросът за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие.

Това се дължало на факта , че края на исковия период - първото тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - П. са отчитали и смятали сумарно. Реално се получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от 23.03.23г., до 31.03.23г., период от време през, който служителя може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен, и на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразява на крайното заключение по експертизата .

Въпреки това , съдът възприел заключението на експертизата.

Показанията на свидетеля Б., че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да докаже ,че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територия та на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Фактът, че има случаи, в които е напускал територията на затвора само няколко минути след 08:45 часа изобщо не означавал, че през това време е извършвал дейности, свързани непосредствено със сдаването на наряда, които са част от служебните му задължения. Т.е. можел да се направи обоснован извод, че отработеното в повече време е в рамките на 30 минути.

Свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите, които идват сутрин за работа могат да закусват и пият своето кафе след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време.

Работното време на служителите започва съгласно съответните заповеди в 08:15ч. в стаята за развод па наряда.

Съдът кредитирайки показанията на свидетеля пренебрегнал законова разпоредба (чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС), според която,, Назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения." Идването с 30, 45 или повече минути но-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. В ал.2 на цитираната разпоредба от ППЗИНЗС било посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.

4

Съдът кредитирал показанията на свидетеля Б., според който времето за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора е в рамките на 30 минути. Показанията на св. Б. категорично не кореспондирали с обективната истина. Действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Това, че служителят се явява но собствена инициатива на работното си място във време, което гой самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд.

Тъй като в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д. и Д. ,то изложените доводи относно гласните доказателства следва да се отнесат към техните показания.

Молят решението в обжалваните части да бъде отменено. Надлежно искане за произнасяне на съда с ново решение ,с което исковете да бъдат отхвърлени не е направено , но то се извежда имплицитно, като се отчете правния интерес.

Направено е доказателствено искане в съдебно заседание пред Окръжен съд - П. да бъдат прегледани представените видеофайлове.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор от ответника на подадената от ГДИН въззивна жалба

Ответникът намира жалбата за неоснователна. Счита ,че няма уеднаквена и утвърдена съдебна практика , тъй като за различните затвори действали различни заповеди за различни периоди от време.

Съдът изрично посочил ,че кредитира показанията и на двамата разпитани свидетели като констатира едно единствено противоречиеотносно края на работното време на ищеца. Съвсем логично било, когато противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е инсп.Гр.Ф./в производството е разпитан друг свидетел/, приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е. неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени.