Решение № 324 от 21.05.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Разград, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.А ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Гражданско дело № 20233330101758 по описа за 2023 година

Производството е по чл.55, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от И. М. Т. срещу И. И. И., с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на парична сума в размер на 15 050 лв. като платени без основание, ведно със законната лихва от поканване на ответника да върне дължимото. Размерът на исковата претенцията е уточнен с допълнителна молба вх. № 1153/06.02.2024г. Твърди, че общия размер е формиран от извършени по банков път преводи в периода 2017г. - 2019 г., както следва: на на 18.03.2019г. ищецът е захранил банковата сметка на ответницата със сумата от 8 000 лв.; на 14.03.2019г. - 2 400 лв.; на 27.12.2018г. - 3 000 лв. и на 10.12.2018г. - 2000 лв., като от посочената последна сума претендира частично 1 650 лв. Твърди, че страните са имали други договорни отношения /договори за заем от 19.12.2017г. и от 23.07.2018г./, решени окончателно по съдебен път по ГД № 2613/2021г. по описа на РС – Разград. В тази връзка И. Т. сочи, че оветника е поканен на 30.01.2023г. да заплати дължимите 15 050 лв., получени без основание. В отговор на отправената покана ответницата е изразила писменото си становище, че не дължи връщане на претендираната сума. Ищецът претендира заплащане на разноски, ведно с адвокатски хонорар. Иска назначаване на ССЕ с вещо лице С. К. /т.к. същата е изготвяла ССЕ по приключилото ГД между страните/, която, след като се запознае с материалите по делото и при нужда посети офис на Уни Кредит Булбанк да даде отговор на въпроса: „Каква сума е преведена от банковата сметка на И.

Т. с IBAN: ************* към банковата сметка на И. Т.а с IBAN:

*************, респ. каква сума е върната от банковата сметка на И. Т.а към тази на И. Т..“ Представя: Решение №221/ 06.04.2022г., постановено по гр.д.2613/21 поописа на PC - Разград; Решение 215/01.12.2022г,, постановено по в.гр.д.№ 163/22; Покана за доброволно плащане; Заявление от И. И. от 01.02.2023г.

Ответникът е получил препис от ИМ ведно с доказателствата към нея и в 1 срока по чл. 131 ГПК чрез адв. М. М. депозира отговор, в който счита исковата молба за нередовна поради разминаване в стойността на претенцията /отстранено с допълнителна молба от ищеца/ и недопустима.

Счита, че сумите, включени в настоящата претенция са същите, по които съдът се е произнесъл и е отхвърлил с Решение №221/06.04.2022г., потвърдено и от въззивната инстанция и по отношение на които е налице СПН. Оспорва основанието и размера на иска. Признава, че притежава посочената банкова сметка и твърди, че същата за периода 01.01.2017г. – 31.12.2020 г. е кредитирана от ищеца чрез 8 превода на обща стойност 33400 лв. Твърди, че за същия период ев превела към ищеца 20 бр. превода на обща стойност 19 600 лв. Заявява, че е налице погасено по давност вземане по отношение на превод от 06.08.2018г. в размер на 2000 лв. Твърди наличие на основание на останалите преводи, посочено от ищеца при нареждане на всеки от преводите. Отделно, сочи обстоятелството, че сумите, постъпили по банковата й сметка били предназначени за финансиране на общ между ищеца и нейния съжителник Ю.Б.Т. бизнес, на когото тя ги предавала. Не възразява срещу исканата експертиза, както и срещу експерта, посочен от ищеца, като иска да бъде поставена допълнителна задача - да бъде проверена и сметката на ответницата в „Първа инвестиционна банка” АД при отговаряне на поставените въпроси от ищеца. Представя: преписи от банковите сметки на ответницата разкрити в „УниКредит Булбанк” АД за периода 01.01.2017г.31,12.2020г. и Препис-извлечение от банковата сметка на ответницата от „Първа инвестиционна банка” АД за периода 01.01.2017г.-31.12.2018г. На основание чл.190 от ГПК, моля ищеца да бъде задължен да представи банково извлечение в оригинал или в заверен от банката препис от банковата си сметка разкрита в „УниКредит Булбанк” АД посочена от него в исковата му молба за периода 01.01.2017r.-31.12.2020г. Моли съда, на основание чл.163 от ГПК, да допусне до разпит като свидетел по делото Ю.Б.Т. за установяване на уговорките между него и ищеца във връзка с извършените преводи по банковата ми сметка в „УниКредит Булбанк” АД. Иска, на основание чл 176 от ГПК, ищеца да бъде задължен да се яви в съдебно заседание и да даде обяснение относно следното: 1.Имал ли е общ бизнес с Ю.Б.Т. през периода 2017г.-2020г.? 2.Какъв е бил този общ бизнес? З.Как са приключили отношенията му с Т. и имат ли неуредени финансови отношения?

По делото е назначена ССЕ с експерт С. К. със задача да отговори на следните въпроси: „1. Каква сума е преведена от банковата сметка на И. Т. с IBAN:

************* към банковата сметка на И. И. с IBAN: ************* и двете в УниКредит Булбанк АД, и какво е основанието, посочено от наредителя на всеки превод?; 2. Каква сума е преведена от банковата сметка на И. И. в Уникредит Булбанк с IBAN: ************* към тази на И. Т. в УниКредит Булбанк АД IBAN: *************, и какво е основанието на всеки от преводите?; 3. Каква сума е преведена от банковата сметка на И. И. в ПИБ АД с IBAN ************* към тази на И. Т. в УниКредит Булбанк АД IBAN:

*************, и какво е основанието на всеки от преводите?“ След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Между страните са извършени по банков път преводи в размер на 34400 лева, от които 19350 лв ответницата е превела обратно по сметката на ищеца /налице е СПН на СР №221/06.04.2022г. по ГД №2613/2021г. по описа на Районен съд - Разград, потвърдено със СР №215/01.12.2022г.,по ВГД № 163/2022г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград/. Предмет на исковата 2 претенция са суми, платени без основание, превеждани в периода 2017г. 2019 г., при които ищецът е захранил банковата сметка на ответницата, както следва: на 18.03.2019г. - 8 000 лв.; на 14.03.2019г. - 2 400 лв.; на 27.12.2018г. - 3 000 лв.; на 10.12.2018г. - 2000 лв.

Изпратена е покана за плащането им от страна на ищеца, получена от ответника на 30.01.2023г.

Назначена е ССЕ с експерт С. К., неоспорена от страните и приета по делото.

Свидетелски показания в проведеното с.з. са депозирани от свидетеля Ю.Б.Т. по отношение преводите в размер под 5000 лева, с оглед ограничението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и липсата на съгласие по ал.2 на чл. 164 ГПК от страна на ищеца.

Ищецът е отговорил на зададените му по реда на чл. 176 ГПК въпроси, лично в с.з.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените обективно съединени осъдителни искове са допустими.

Исковата претенция касае връщане на суми, платени без основание, по банков път. Предмета на спора се въвежда в процеса с исковата молба. Ищецът определя процесуалната легитимация, обема на търсената защита и вида й.

Предявен е кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (за връщането на даденото при начална липса на основание) и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. При искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи връщане на всичко, с което е преминало пряко от един патримониум в друг имуществен комплекс при липса, неосъществяване или отпадане с обратна сила на годния юридически факт, представляващ правно основание за преминаване на облагата. За разлика от субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД не се изследва обогатяването и обедняването, респ. общите за това имуществено неравенство факти или група от факти, а само дали е бил налице годен юридически факт за настъпването на имущественото разместване, като при неустановяване на правно основание за преминаване на благото от един патримониум в друг имуществен комплекс, се дължи връщане на цялата получена престация. В този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени още в т. 4 от ППВС № 1/1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. – „При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. държи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването... Неправилно обаче се приема в някои решения, че положението за по-малко дължимата сума е приложимо и в случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД . Законът не съдържа такова изискване, поради което в случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание.

За да възникне претендираното главно спорно материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил 3 налице годен юридически факт, без да е съществувало валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

Не е спорно между страните, а и от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ се установява правнорелевантното обстоятелство, че въз основа на процесните преводни нареждания банковата сметка на ищеца е била задължена с процесните суми, както следва:

На 18.03.2019г. - 8 000 лв.; на 14.03.2019г. - 2 400 лв.; на 27.12.2018г. - 3 000 лв.; на 10.12.2018г. - 2000 лв., които са постъпили в банковата сметка на ответника.

Следователно, безспорно установено е по делото, че е налице разместване на блага между двата патримониума на страните в процеса. От имуществения комплекс на ищеца е излязла част, която непосредствено е постъпила в патримониума на ответника чрез въпросните банкови трансакции.

В тази връзка, спорът в настоящото производство се свежда до установяване на наличие или липса на правно основание за извършеното разместване на имуществени блага, т.е. дали е съществувало правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заверяването на банковата сметка на ответника с процесните суми.

По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се установи от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване, а именно ответника. Доказателствата, събрани в хода на производството, следва да се анализират в съвкупност.

Експертизата /стр.155 от делото/ установява, че процесните суми са платени с посочено от ищеца основание на превод, както следва:

Основанието на платената на 18.03.2019г. сума от 8 000 лв. е „по договор за заем“;

Основанието на платената на 14.03.2019г. сума от 2 400 лв. е „по договор за заем“;

Основанието на платената на 27.12.2018г. сума от 3 000 лв. е „по договор за заем“;

Основанието на платената на 10.12.2018г. сума от 2000 лв. е „захранване сметка“.

Ответника твърди наличие на конкретно основание на три от претендираните суми, а именно „договор за заем“. Договорът за заем е реален, консенсуален и неформален, правно уреден в чл. 240 и сл. ЗЗД. Същия е сключен между физически лица и е приложимо гражданското законодателство. Договорът за заем бидейки неформален, подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства /по отношение на преводите от 14.03.2019г. - 2 400 лв.; 27.12.2018г. - 3 000 лв. и 10.12.2018г. - 2000 лв./. Ограничение съществува при размер на заетата сума над 5000 лева /превод от дата 18.03.2019г. с размер 8000 лева/, такъв договор за заем трябва да бъде сключен в писмена форма за доказване – арг. чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Както е посочено в решение № 243 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 269/18г., ГК, ІV ГО на ВКС, съгласно установената практика на Върховният касационен съд, ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. По аргумент на 4 противното, в настоящия случай, е недопустимо доказване на съществуването на договор за заем за сумата от 8000 лева посредством свидетелски показания. Писмен договор не е представен по делото и няма твърдения от страните за съществуване на подобен документ.