Решение № 15059 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15059 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110110682 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. К. Л. с ЕГН ********** и М. К. Х. ЕГН ********** , както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) срещу И. К. Л. с ЕГН ********** и М. К. Х. ЕГН **********, за установяване съществуване на вземане за сумата 250,74 лева, в условията на разделна отговорност с равни квоти по ½, за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – а..., за периода 01.05.2019г. – 30.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.04.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 86 от от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 49,46– лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. до 27.03.2023г.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, не са изпълнили задължението си да заплатят стойността й.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18290/2023г., по описа на СРС, 162 състав.Претендира разноски.

Ответниците, чрез назначения особен представител адв. Д., оспорват качеството потребител на топлинна енергия, като се твърди, че не са собственици на процесния имот, както и че не са в облигационни отношение с ищеца по договор за продажба и доставка на топлоенергия за процесния период. При условията на евентуалност, оспорват правилното отчитане на количеството доставена топлоенергия и коректното й остойностяване. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За установяване количеството топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за обекта суми. По делото е изготвена и приета съдебно – техническа експертиза, видно от 1 която сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания.

Посочено е, че за абоната е начислена топлоенергия за отопление на имот с пет броя отоплителни тела, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера.

Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност:

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.

Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.

Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда.

Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 01.02.2020 г., са погасени по давност.

Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. са погасени по давност. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за периода 01.05.2019г. до 31.01.2020г. дължимата сума за консумирана топлинна енергия е в размер на 80,35лева, а стойността на мораторната лихва върху тази част от претендираната главница е 14,04лева /7,18евро за периода от 01.05.2019г. до 31.01.2020г. Следователно необхваната от погасителната давност остава главницата в размер на 170.40 лв., дължима за отчетен период от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г.

С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява частично доказана по основание и размер за сумата от 170.40 лв., с оглед което следва да бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 250.74 лв.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 2

27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без да е небходима покана.

Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна върху уважената част от главницата, за която не е изтекла погасителната давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 КЗ.

Както бе посочено по-горе, съгласно заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, стойността на мораторната лихва върху погасената част от претендираната главница за топлинна енергия е в размер е 14,04лева /7,18евро. за периода от 15.10.2020 г. до 05.09.2022 г.

Следователно остава дължима мораторна лихва в размер на 35.42 лв.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в обш размер на 649.64 лв. Следователно следва да му се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 439,74 евро.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 8,65 евро– разноски, сторени в производството по частно гражданско дело № 18290/2023г. по описа на Софийски районен съд, 162-ри състав, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. Л. с ЕГН ********** и М. К. Х. ЕГН **********, дължат в условията на разделна отговорност с равни квоти по ½, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18290/2023г., по описа на СРС, 162 състав, а именно: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ - сумата 87,12евро/170.40 лева, за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ..., за периода 01.02.2020 г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва от 05.04.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена топлинна енергия за горницата над присъдения размер до пълния заявен от 128,20 евро/250.74 лева, като погасен по давност; на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 18,11евро/35.42 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 27.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за доставена топлоенергия над присъдения размер до пълния заявен от 25,29евро/49,46 лева, като погасен по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. К. Л. с ЕГН ********** и М. К. Х. ЕГН **********, да заплатят по равно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 448,39 евро– разноски по делото, от които 8.65евро по ч.гр.д18290/2023г., СРС, и 439.74 евро – по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4