Определение № 5176 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5176 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501751 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 409906/15.12.2025 г. по регистъра на СРС от М. Р. Б., В.Г.П. и А.Б.С. (като наследници на починалия в хода на процеса Б. Р. П.), А. А. Б. (лично и като наследник на починалия в хода на процеса А. С. Б.), В. Д. Б., М. Т. С., Й. Ц. С., Б. Й. Х., П. Д. Х., Д. Т. Х., С.

Т. Х., Й. Л. Т., Г. М. Г., В. С. К., Г. С. М., В. С. М., Й. Т. И. и Е. Т. И., срещу Протоколно определение от 08.12.2025 г. по гр.д. № 29475/2024 г. по описа на СРС, 38 състав, с което е прекратено производството по делото по отрицателния установителен иск на първоначалните ищци.

Жалбоподателите считат, че определението е неправилно. Уважаването на първия иск не би защитило правата им, тъй като би останала чужда собственост върху сгради, намиращи се върху собствената му земя, за които щяла да се утвърди хипотезата на чл. 63 ЗС. Излагат съображения за допустимост на предявения отрицателен установителен иск и при наличие на насрещен положителен установителен иск, предявен от ответника. Молят определението да бъде отменено.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата депозира такъв, с който я оспорва като неоснователна. С първия иск бил въведен и спор по отношение на собствеността върху сградите, намиращи се върху спорния парцел.

Отрицателният установителен иск бил лишен от самостоятелен предмет.

1

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийски районен съд искова молба от 22.05.2024 г. С нея ищците М. Р.

Б., Б. Р. П., А. С. Б., А. А. Б., В. Д. Б., М. Т. С., Й. Ц. С., Б. Й. Х., П. Д. Х., Д. Т.

Х., С. Т. Х., Й. Л. Т., Г. М. Г., В. С. К., Г. С. М., В. С. М., Й. Т. И. и Е. Т. И. са сезирали съда с искане да бъде установено в отношенията им с ответника П.Д.И., че ищците са собственици на 185 кв.м, съставляващи част от собствения им поземлен имот с предишен идентификатор ***, която площ понастоящем е неправомерно инкорпорирана в имот с идентификатор ***, и да бъде осъден ответникът да предаде процесната площ; както и да бъде установено в отношенията им с ответника, че последният не е собственик на сгради с идентификатори *** и ***. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт. Исковата молба е вписана.

С отговора на исковата молба ответникът в първоинстанционното производство е оспорил основателността на предявените искове. Направено е възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на поземления имот с идентификатор ***, жилищна сграда с идентификатор ***, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор

*** и сграда с идентификатор

***. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на 0,185 ид.ч. от ПИ с предишен идентификатор *** с обща площ от 1000 кв.м.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещна искова молба, с която е предявил срещу първоначалните ищци положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията им, че ответникът (насрещен ищец) е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, жилищна сграда с идентификатор ***, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

В срока за отговор на насрещната искова молба е депозиран такъв от 2 първоначалните ищци, които я оспорват като неоснователна.

В хода на процеса са починали първоначалните ищци Б. Р. П. и А. С. Б., като на основание чл. 227 ГПК на тяхно място са конституирани наследниците им В.Г.П. и А.Б.С. (на Б. П.) и А. А. Б. (на А. Б.).

В о.с.з., проведено на 08.12.2025 г., с протоколно определение съдът е прекратил производството по делото по отрицателния установителен иск на първоначалните ищци.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 130 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Нормата на чл. 130 ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, включително и за правния интерес от търсената съдебна защита. Съдът може във всяко положение на процеса да прецени дали искът, с който е сезиран, е допустим. Допустимостта на иска се преценява въз основа на изискванията на закона за конкретните видове искови производства и въведените с исковата молба твърдения, очертаващи предмета на спора. Въззивният съд винаги следва да извършва служебно проверката за допустимостта на първоинстанционното решение, респективно за допустимостта и редовността на исковата молба. Ако при проверката бъде констатирано, че искът е недопустим, задължението на съда е да върне исковата молба.

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Предметът на делото се очертава чрез основанието и петитума на исковата молба. Ищецът следва да посочи какво е претендираното от него право, ако е вземане – какво е основанието за възникването му, какъв е размерът му и, ако вземането е периодично, за какъв период се претендира. Ищецът следва да формулира и петитум на исковата молба – каква е търсената от съда защита на това претендирано право.

3

Като изложи фактическите обстоятелства, от които ищецът черпи своите права, ответникът ще може да реализира защитата си, а съдът – да даде правна квалификация на претендираното от ищеца право.

Съдът следи служебно за редовността на исковата молба. Когато констатира нередовност на същата, съдът дава указания на страната и срок за изпълнение, като я предупреждава за неблагоприятните правни последици, които следват при неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба – арг. от чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК.

В исковата молба ищците излагат твърдения, че са собственици на 185 кв.м, съставляващи част от собствения им поземлен имот с предишен идентификатор ***, която площ към момента на предявяване на исковете е неправомерно инкорпорирана в имот с идентификатор ***, като се търси и предаване на владението върху процесната площ. Претенциите представляват ревандикационни искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено правото на собственост върху 185 кв.м и предаване на владението върху същите.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено също, че в кадастралните карти и регистри са нанесени нови сгради, попадащи върху отнетата от ответника част, с идентификатори *** и ***, както и че липсват построени сгради в процесната площ, които да бъдат обект на вещно право на собственост. В петитума обаче е направено искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът не притежава право на собственост върху сгради с идентификатори *** и *** – отрицателни установителни искове по чл. 124 ГПК за собственост върху две сгради.

Въззивният съд констатира две противоречия между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата.

От една страна, в обстоятелствената част са посочени сгради с идентификатори *** и ***, а в петитума се търси установяване, че ответникът не притежава право на собственост върху сгради с идентификатори *** и ***.

От друга страна, в обстоятелствената част се твърди, че „сгради изобщо липсват, за да са обект на вещно право на собственост“, а в петитума се 4 търси установяване, че ответникът не притежава право на собственост върху тях. Липсва обосновка на правния интерес от предявяване на отрицателни установителни искове за собственост при твърдение, че обектът на собственост въобще не съществува.

Тези противоречия представляват нередовност на исковата молба, която не е отстранена от районния съд посредством процедурата по чл. 129 ГПК.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че предметът на ревандикационните искове е правото на собственост на ищеца и упражняваната фактическа власт от ответника върху частта от поземления имот с площ от 185 кв.м, а предметът на отрицателните установителни искове е правото на собственост на ответника върху процесните сгради (след изчистване на противоречието в исковата молба). Доколкото предметът на двете групи искове е различен, произнасянето на съда по едните (ревандикационните) не би разрешило спора за собствеността върху сградите.

В този смисъл изводът на съда за противоречие на правната логика на искането за произнасяне по отрицателните установителни искове при наличие на ревандикационен иск е неправилно.

Във връзка с довода в отговора на частната жалба въззивният съд следва да посочи, че последващото предявяване на насрещни положителни установителни искове за собственост върху същите вещи, за които вече са предявени първоначални отрицателни установителни такива, е недопустимо, тъй като предмет и на двете групи искове е правото на собственост на ответника върху вещите. Производството по по-късно предявените искове следва да бъде прекратено – чл. 126, ал. 1 ГПК. В този смисъл – Определение № 234 от 03.05.2012 г. по ч.гр. д. № 185/2012 г. на Върховен касационен съд.

С оглед казаното дотук въззивният съд приема, че обжалваното протоколно определение е неправилно. Районният съд следва да отстрани посочените по-горе нередовности на исковата молба, преди да прави преценка за допустимостта на предявените отрицателни установителни искове.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ Протоколно определение от 08.12.2025 г. по гр.д. № 29475/2024 г. по описа на СРС, 38 състав, с което е прекратено производството по делото по отрицателните установителни искове на първоначалните ищци.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6