Решение № 148 от 12.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500070 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ю. Ю. В. от гр.Варна, чрез адв.Е. Д. от САК, против решение № 1210 от 21.11.2023г. по гр.д. № 2010/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът му против „УМБАЛ - Бургас“ АД, гр.Бургас за сумата от 30000 лв., обезщетение за неимуществени вреди при извършена операция на 25.08.2021г. вследствие на лекарска грешка, изразяваща се в неправилно зашита рана с неподходящи конци, довело до усложнения, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане, като в негова тежест са възложени съдебните разноски в размер на 3420 лв.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуални норми.

Изложени са съображения за доказано виновно поведение на лекари от ответната болница, предвид свидетелските показания. Оспорва се съдебномедицинската експертиза на в.л. д-р С., като повърхностна, непрофесионално изготвена, неточна, непълна, необоснована, предубедена, а в някои части – в противоречие с медицинската документация и вътрешно противоречива. Твърдят се противоречия и манипулации на данните в медицинската документация. Проследен е ходът на заболяването, при заключение за липса на описано проследяване на оперативната рана, което не позволява да се заключи, че лечението е довело до подобрение като основание пациентът да бъде изписан. Изложени са пространно дадените по делото 1 свидетелски показания, относно състоянието на болния и претърпените неимуществени вреди, съответни на предявения размер на обезщетението.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло.

Ответната болница, чрез процесуалния си представител адв.Н. Д. от БАК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Като недопустими се сочат наведените в жалбата нови фактически твърдения за забавено диагностициране, довело до перфорация на апендикса, както и за ненадлежно водена медицинска документация, без обосновка за връзка на сочените нарушения с настъпването на вредите. Възразява се по твърденията на въззивника за некомпетентно изготвена експертиза, изслушана пред първата инстанция. Изложени са съображения за липса на установено по делото виновно поведение от служители на болницата, доВ. до увреждане за ищеца.

Същият е приет по спешност с дифузен перитонит и му е извършена животоспасяваща операция. След изписването не се е явил на контролни прегледи, а месеци по-късно е постъпил в болница в Турция за отстраняване на инфектирани шефове, което лечение е могло да бъде извършено и в „УМБАЛ-Бургас“ при контролните прегледи, като се установи причината за инфекцията. Изтъкнато е, че зарастването на рана е процес, който зависи от конкретни индивидуални фактори. Подкрепя се заключението на д-р С. и приложената медицинска документация, които сочат на липса на виновно поведение от служители на болницата. Въззиваеният ответник поддържа изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска като правилни, обосновани и законосъобразни и претендира отхвърлителното решение да бъде потвърдено, с последиците за присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Съдът, след преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, намира следното:

С обжалваното решение е отхвърлен искът на въззивника Ю. В. против „УМБАЛ - Бургас“ АД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие на допусната лекарска грешка при извършена операция на ищеца на 25.08.2021г., при която раната му е зашита неправилно, с неподходящи, неразградими конци, като се е стигнало до инфектиране на шевовете на фасцията, ведно със законната лихва.

Решаващият съд е приел, че в случая не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото не се установява допусната при лечението на ищеца лекарска грешка, която да е в причинно-следствена връзка с настъпилите усложнения след извършената в ответната болница операция.

Така постановеното решение, преценено служебно според изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим за разглеждане 2 иск и редовно развило се исково производство.

По правилността на решението, съобразно посоченото в жалбата:

Няма спор по делото, че на 25.08.2021г. въззивникът е бил приет по спешност с диагноза - „остър перитонит“, придружаващи заболявания - „остър апендицит с дифузен перитонит“ в „УМБАЛ – Бургас“ АД, където спешно е била извършена животоспасяваща операция. Изписан е на 13.09.2021г. с подобрение, като е насочен за амбулаторно проследяване и са насрочени два контролни прегледа – на 20.09. и на 27.09.2021г., на които Ю. В. не се е явил.

На 21.12.2021г., поради болки и незарастване на оперативната рана е бил извършен преглед от хирург в ДКЦ „Софиямед“ ЕООД, където е констатирано наличие на 3 фистулни отвора, секретиращи гноевиден ексудат /отцеждане/, сочещи на данни за реакция на конците на фасцията. Извършен е втори преглед на 13.01.2022г. с идентични констатации и е препоръчано оперативно лечение. На 11.02.2022г. ищецът постъпил в избрана от него частна болница „Ватан“ в гр.Чорлу, Турция, където при постъпването му е констатирано, че на мястото на оперативната рана има фистула. След извършени хирургични интервенции е издадена епикриза, според която в областта на фасцията са намерени инфектирани фибротични тъкани, свързани с кожата, от които станало ясно, че източникът на инфекцията се корени в шевовете на фасцията.

Инфектираните шевове били отстранени, раната почистена.

При тези изложени в исковата молба и неоспорени факти, ищецът е заявил, че при лечението му в ответната болница е допусната лекарска грешка, състояща се в това, че раната му е зашита неправилно, с неподходящи, неразградими конци. Това лекарско действие не е съобразено с принципа на адекватните очаквания и с добрата медицинска практика. Изпълнен е фактическият състав на чл.49 ЗЗД, ангажиращ отговорност на ответника за неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане.

За доказване на предявения лекарски деликт ищецът е ангажирал изслушването на експертно заключение по допусната от първата инстанция съдебна медицинска експертиза – първоначална и допълнителна. От изготвените по делото становища /експертизи/ и поясненията в съдебно заседание на вещото лице д-р Я. С., гл. асистент, хирург във Втора клиника по хирургия при УМБАЛ „Св. Марина“, гр.Варна, се установява, че в медицинската практика и в медицинските стандарти по хирургия не е упоменато и не съществува консенсусно становище, относно това, с какви конци да се зашие коремната фасция при „вътрешната“ рана. Шевният материал, използван в хирургията бива резорбируем /до около 7-мия месец след операцията/ и нерезорбируем. Какъв вид конци ще се използват зависи от конкретния случай, предпочитанията на хирурга, както и от видовата наличност в лечебното заведение. В случая може да са използвани бавно резорбируеми или неразорбируеми конци. Съгласно медицинската документация от болница „Ватан“, близо 6 месеца след първата операция, са намерени фасциални шевове. По личното мнение и опит на вещото лице, за зашиване на коремната фасция е по-добре да се използват здрави 3 нерезорбируеми конци, при което се намалява рискът от евисцерация на оперативната рана, т.е. излизане на коремни органи, непокрити от висцерален перитонеум в подкожието или на повърхността на оперативната рана. В следоперативния период се отстраняват само кожните конци, а всички останали, били те и нерезорбираеми, не се отстраняват. Част от тях могат да се отстранят само при повторна операция. В случая, в медицинската документация не е отразено какъв вид конци са използвани и не съществува такава медицинска практика. Като причина за инфекцията на оперативната рана вещото лице е посочило основното заболяване на ищеца – остър апендицит, усложнил се с дифузен перитонит /от с.з. - фибринозен, гноен/, а не наличието на фасциални конци. По литературни данни в световен мащаб най-честото усложнение след операция по повод перитонит е супурацията на оперативната рана, като често се налага рехоспитализация на пациентите и оперативна интервенция. Затова се назначават контролни прегледи и наблюдение от лекуващия лекар. Продължителността на заздравителния процес зависи от много фактори- вида на заболяването и оперативна интервенция, степента на бактериална контаминация /замърсяване/ и вида на самия микроорганизъм, общо състояние на пациента, придружаващи заболявания, непоносимост към чужди тела, индивидуалност при заздравяване на рани, качество на живот, спазване на дадените лекарските указания. Лечебният процес не завършва с дехоспитализацията, а продължава и в домашни условия. Възстановителният период след прекаран перитонит е около 2-3 месеца, а продължителното лечение на ищеца, според вещото лице, е свързано с тежкия перитонит - фибринозен, гноен, което се доказва от микробиологичните изследвания за тежка инфекция. Изписването на пациент със секреция от оперативната рана е възможно, при последващо проследяване от лекуващия лекар. В стандарта „Хирургия“, описан в Наредба № 10/05.05.2021г. за утвърждаване на медицински стандарти „Хирургия“ не се посочват индикации за дехоспитализация на хирургично болен. В т.4 от стандарта на КП 195 Оперативно лечение при остър перитонит, дехоспитализация и определяне на следболничен режим за залегнали медицински критерии за дехоспитализация: -възстановен чревен пасаж; -добре зарастваща оперативна рана/травматична рана; -липса на фебрилитет през последните 24 часа; -липса на сериозни субективни оплаквания или обективно регистрирани от лекаря отклонения. Посочените критерии в случая са спазени. Липсва и забавяне при извършената по спешност операция от перитонит, като в рамките на 6 часа пациентът е бил подготвен за операцията, бил е под лекарско наблюдение и е започнало медикаментозно лечение с антибиотици. Вещото лице е извело заключение, че при извършената в ответната болница успешна животоспасяваща операция на ищеца са били спазени медицинските стандарти в коремната хирургия, както и медицинските критерии за дехоспитализация по клинична пътека 195 „Оперативно лечение при остър перитонит“. Дадени са указания за спазване на хигианно-диетичен режим и терапия за дома, определени са две дати за контролни прегледи.

4

Пред първата инстанция са изслушани свидетелите А. К.-В., съпруга на ищеца, и Б. Т.. Първата заявява, че след операцията от перитонит ищецът престоял един месец в болницата /в действителност – 20 дни/. Когато го изписали все още раната не била зараснала и течала. След това посетили лекар-хирург във Варна, който изписал антибиотици. През м.септември се преместили в София и ходили в болница „Софиямед“, където направили биологичен тест на секрета от раната и заключението било, че е възможно организмът да не приема конците, ползвани при операцията. Предложили да се направи втора операция за премахване на конците. Такава била извършена в болницата в Турция, за която чули добри отзиви. След изваждане на конците и изрязване на възпалените части, било констатирано, че конците са неразградими и те създавали проблема. В болницата в Турция ищецът престоял 2-3 дни, след което имало 2 седмици възстановителен период и в момента въззивникът бил напълно възстановен. Той не се възползвал от насрочените контролни прегледи в УМБАЛ- Бургас, тъй като семейството се преместило в София, а и нямали доверие на болницата, защото не били доволни от полаганите там грижи за болния. В Бургаската болница не са информирали ищеца, че трябва да бъдат извадени вътрешни конци, а външните били извадени по време на болничния престой. При изписването не били назначени антибиотици, а раната изглаждала зле, имало отвори с теч на гной с кръв и постоянно се отваряли такива на различни места. При втората операция затворили раната със скоби, което естетически изглеждало по-добре.