Решение № 368 от 31.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пазарджик, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200062 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-1006-003053 от 24.10.2022 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР Пазарджик на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на С. К. Т. с ЕГН: ********** от с.

Дебръщица, обл. Пазарджик, **** за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от С. К. Т., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението, като излага допълнителни доводи за това. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира 1 разноски.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Свидетелят С. Р. – мл. автоконтрольор при група КПДГПА към ОД на МВР Пазарджик и неговия колега Асен Лефтеров били нощна смяна за времето от 19:00 ч. на 07.07.2022 г. до 7:00 ч. на 08.07.2022 г., като преди полунощ около 23,40 ч. се намирали в село Дебръщица на ул. „Първа“.

Жалбоподателят по същото време управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. **** по същата улица в посока с път II-37. Полицейските служители го спрели за проверка. Полицаите извършили проверка на документите на водача и на автомобила. При разговор с жалбоподателя полицейските служители усетили, че им лъха на алкохол и говорът му бил забавен. Била му извършена качествена проба с техническо средство алкотест „Дрегер“ с фабричен № ARDM-0196 в 23:46 ч., като пробата отчела 1,02 промила. Р. я показал на жалбоподателя и преминал към съставяне на АУАН.

Тъй като имало проблем с програмата за съставяне на АУАН и се налагало няколко пъти да въвежда информацията, в крайна сметка АУАН е съставен след полунощ, като програмата изписала като дата на съставяне на АУАН 08.07.2022 г. Освен това при преглед на вече съставения и разпечатан АУАН преди да го предяви на жалбоподателя, Р. забелязал, че е посочено, че Т. е управлявал автомобила в 23,50 ч., т.е. реално след часа на извършената му проверка с техническо средство в 23,46 ч. При така установеното Р. извършил с химикал корекции в издадения АУАН – коригирал датата на съставянето на АУАН – от 08.07.2022 г. – на 07.07.2022 г. и часа на управление на автомобила – от 23:50 ч. на 23:40 ч., след което предявил АУАН на жалбоподателя. Последният го подписал и получил без възражения, като дори се разписал на поправката на часа, че е запознат. Във връчения му екземпляр от АУАН обаче Р. не поправил датата на издаването на АУАН и тя останала 08.07.2022 г. Р. издал и талон за изследване, който жалбоподателят получил лично в 00,20 минути на 08.07.2023 г. Жалбоподателят не дал кръв за изследване. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

В НП е посочен като час на управление на автомобила от жалбоподателя 2 въведения в програмата 23:50 ч., а не коригирания 23:40 ч.

По делото е разпитан като свидетел С. Р., който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като ясни, категорични и логични. Те са дадени и от лице, незаинтересовано пряко от изхода на делото. Показанията на свидетеля се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП с това, че на 07.07.2022 г. в село Дебръщица на ул. „Първа“ в посока с път II-37 е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. **** след употреба на алкохол с концентрация 1,02 промила, установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер“ с фабричен № ARDM-0196. Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение.

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно последната разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“. АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна норма. Наказанията са в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното 3 постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното наказание.

Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения са неоснователни. На първо място е видно, че действително в АУАН и НП в обстоятелствената част е посочено, че управлението е станало в 23:50 ч., като в същото време пробата с дрегер е извършена в 23:46 ч. В АУАН е извършена корекция на часа на управление, с която е бил запознат и жалбоподателя и той лично се е подписал под нея. В тази насока следва да се отбележат няколко неща. Първо, точният час на управление на автомобила въобще не е съставомерен елемент и не е въведен от законодателя като задължителен реквизит в АУАН и НП. За да е налице описание на нарушението в изискуемия от закона минимум е достатъчно да е посочена датата на нарушението - в случая на управлението на лек автомобил след употреба на алкохол, а по нея спор по делото няма, че това е станало на 07.07.2022 г. В крайна сметка дори и да се приеме за процесуално нарушение едно от изброените – че часът на управление е след часа за тестване или че часът за управление в АУАН и НП не съвпадат след корекцията в АУАН с химикал, то подобно нарушение в никакъв случай не е съществено такова.

Съдебната практика отдавна е еднозначна и безпротиворечива (няколко решения в различна посока не променят подобен извод), че не всяко процесуално нарушение води автоматично след себе си като последица отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, а само съществените такива. Критерият е дали по някакъв начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Конкретният случай категорично не е такъв, дори и по отношение на поправената дата на съставяне на АУАН, която в екземпляра на жалбоподателя е останала 08.07.2022 г., а в екземпляра на полицията следва да се счита 07.07.2022 г. В крайна сметка със съставянето на АУАН се поставя начало на административно-наказателното производство и тази дата на съставянето му има значение само с оглед разпоредбите на чл.34 ЗАНН и спазване на сроковете, посочени там. Дали производството е започнало на 07.07.2022 г. или на 08.07.2022 г. няма никакво съществено значение в конкретния случай, след като нарушението е извършено на 07.07.2022 г. и в двата случая сроковете безспорно са спазени. В същото време описанието на нарушението 4 е ясно, пълно и за жалбоподателя не е останало съмнение за какво точно е наказан – а именно, че е управлявал МПС „Фолксваген Голф“ с рег. **** на 07.07.2022 г. в село Дебръщица след употреба на алкохол с концентрация 1,02 промила, установена по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер“ с фабричен № ARDM-0196.

Що се касае до установеното количество алкохол, трябва да се отбележи, че след извършеното тестване с техническо средство, на жалбоподателя е издаден талон за изследване. Съгласно чл.6, т.9 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“ Разпоредбата е ясна и не подлежи на допълнителен коментар.

Съдебната практика е многобройна и трайна в годините в тази насока (в голямата си част е издадена въз основа на чл. 6 от отменената Наредба № 30 от 27.06.2001 г., но той е идентичен на посочената разпоредба от настоящата Наредба № 1 от 2017 г.) Само за пример: Решение № 428/11.11.2013 г., на ВКС, по н.д. № 1435/2013 г., на III н.о.: „Законът е въвел задължително предписание за дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да получи талон за медицинско изследване; при неявяването му в определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване или при отказ да даде кръв за изследване. Граматическото и логическо тълкуване на текста води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа показанията на техническото средство. Използването в текста на пълен член в израза „...показанията на техническото средство…” означава, че законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка“. Още защо концентрацията на алкохол в 5 случая е категорично установена по надлежния законов ред.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен, а и съгласно чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“.

Съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на две съдебни заседания, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен отговор.