Решение № 56 от 11.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300502732 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е инициирано от К. А.А. и Х. О. И., и двамата от гр.Пловдив, чрез пълномощника си адв.К. А., АК-Пловдив против Решение № 2702/ 13.06.2023г. постановено по гр.д.№ 13596/2022г. по описа на ПРС – ХІV гр.с., В ЧАСТТА на решението, с което се отхвърля претенцията на ищците за разликата НАД 24.80 лева ДО 160.00 лева, както и за периода от 01.11.2019 г. до 25.01.2022 г., както и в частта, в която се отхвърля предявеният от К. А.

А., ЕГН ********** и Х. О. И., ЕГН ********** срещу С. А. К., ЕГН **********, иск за осъждането на С. А. К. да заплати на К. А. А. и Х. О. И., сумата от 160.00 лева, представляваща половината от обезщетение за ползите, от които са били лишени поради невъзможността да ползва собствената си 1/3 ид.ч. от стопанска постройка с площ от 13.70 кв.м., изградена в ПИ с идентификатор 56784.52** по КК на гр. П., с адрес: гр. П., ул. Г*** за периода от 01.11.2019 г. до 23.06.2022 г. ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда на 26.09.2022 г. до окончателното погасяване.

1

С въззивната жалба се правят доводи за нищожност поради неяснота с оглед разпоредбата на чл.236, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК с изискване за излагане на мотиви и какво постановява съда в решението си по същество; сочи се, че са налице взаимноизключващи се възприети факти в обжалваното решение; излага се наличието на неяснота относно начина на определяне на размера на уважената част от исковете; прави се довод за недопустимост на обжалваното решение на основание чл.270, ал.3 ГПК поради произнасяне по непредявен иск; сочат се оплаквания за постановен неточен и непълен доклад, с оглед изискванията на ТР № 1/2013г. по т.д.№1/ 2013г. на ОСГТК, вкл. като се намира липсата на конкретизация за спорното право, както и липса на изложение по всички възражения на страните, преценка на всички правно релевантни факти, както и разрешаване на спора въз основа на самостоятелна преценка на събраните доказателства, вкл. относно собствеността на страните с оглед правата им по чл.92 ЗС, не били отчетени представени по делото покани с обратни разписки, както и Протокол от 23.06.2022г. на ЧСИ М.Обретенова, поради което не са били установени действителните отношения между страните, намира се допуснато нарушение на материалния закон относно приложението на чл.92 ЗС и чл.31, ал.2 ЗЗД, тъй като с ИМ не били предявения претенции относно съборена част на спорния обект на собственост, във връзка с който са поддържаните претенции за присъждане на обезщетение от лишаване от ползването му. Формулирани са три искания в петитума на жалбата: прогласяване недействителност на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на ПРС за произнасяне по предявените искове; обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото на друг състав на ПРС за произнасяне по предявените искове или произнасяне по съществото на спора и уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции по приложен ДПЗС и квитанция за ДТ.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Н. Л. П. и С. А. К., и двамата от гр.П., чрез адв.Л. Л., в който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения в отговора за валидност, допустимост, правилност и законосъобразност на акта на районния съд, с искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

2

Доказателствени искания не са налице.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежни страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск по чл.31, ал.2 ЗС от ищците като собственици в режим на СИО на 1/3 ид.част от описан недвижим имот с адм. адрес в гр. П. на ул.“*** с кад. ид. №56784.52** на КККР с площ от 363 кв м, ведно с трети етаж на ЖС и със същите права върху таван с право на реално ползване и преграждане в северната му част, както и общите части на сградата и избеното помещение, против ответниците С. К. и Н. П., първият с права от 1/3 ид ч. върху посочени ПИ кад. ид. №56784.52* по КК, а втората с права от 1/6 ид.част върху същия ПИ. Поземленият имот с ид. №56784.52* на КККР представлява дворно място, в което е изградена стопанска постройка, за която поради ползването й от ответниците в периода 01.11.2019г – 23.06.2022г, ищците са заявили претенция за обезщетение за лишаване от ползване за този период в размер на по 20 лева от всеки, за което изпратили покани до първите , вкл. с искане за освобождаване на 1/3 ид.част от нея за ползване от ищците.

Поради отказа на ответниците да освободят полагащата им се част от описаното помещение като склад, ищците предявили иск за разпределение на ползването на процесното помещение, по който е било постановено решение по гр.д.11419/ 2020г. по описа на ПРС , а ищците се снабдили с изп. лист, предмет на образувано изп. дело 0082/2022г. по описа на ЧСИ М.Обретенова, с рег. № 758 на КЧСИ. Ищците били въведени във владение на процесната постройка на датата 23.06.2022г. За това за посочения период 01.11.2019г – 23.06.2022г ищците са заявили претенция за обезщетение за лишаване от ползване в размери на 640 лева по 20 лева на месец от ответника С. К., както и в същия размер от ответницата Н. П., ведно със законната лихва, които размери са били намалени в хода на процеса с Молба вх.№22289/ 08.03.2023г. на по 160 лева в общите им размери, съответно на по 5 лева помесечна претенция за процесния период.

Ответниците оспорили иска с възражението, че с влязло в сила съдебно решение по гд.№ 15668/ 2018г. на ПРС спорът между страните е разрешен, 3 поради което е недопустимо предявяването на настоящия иск, а по същество – ответниците не са лишили ищците да ползват постройката, първите ползвали постройката по предназначение и по начин, не пречещ на ищците да си служат с нея според правата им, а след въвеждането им във владение същите поставили и катинар на постройката. Искът е оспорен и по размер.

При частичното отхвърляне с решението в обжалваната му част, районният съд е отчел въз основа на събраните гласни доказателства / св.Г. и св.В./ обстоятелството, че в процесната постройка, като сграда с общ покрив, имало три помещения, което не е оспорено от ищците, като третото помещение било като другите две и било предназначено за ползване от ищците, но било с „обрушен „ покрив, поради което било съборено от последните. Посочените три помещения са съществували в процесната сграда като отделни помещения за обслужване на собствениците на всеки етаж от триетажната ЖС, без самостоятелно ползване на събореното помещение от ищците доколкото правото на собственост е принадлежало на всички собственици на сградата като собственици на земята, без надлежно разпределение на ползването, но безспорно се е явило установено, че едно от помещенията е било предназначено за ползване от ищците като собственици на 1/3 ид. ч. от сградата. От последното е направен фактическият извод, че ищците са разполагали с реална възможност да упражняват правото си на собственост съобразно правата си, без доказателства за пречене, доколкото помещението е било предназначено за тях, което без разрешение от останалите собственици същите са разрушили като част от общата вещ. С оглед на това е изведен фактическият и правен извод, че ищците с поведението си са засегнали не само своите права, но и правата на ответниците като съсобственици и сами са се лишили от възможността да я ползват според правата си. Поради това при липса на официално разпределение на правото на ползване / доброволно или съдебно/ , е прието наличието на отказ от ползване и за ищците не е възникнало право на обезщетение за времето до влизане в сила на решението по чл.32 ал.2 ЗС, доколкото за този период на тях е било предоставена възможност за ползване на процесната сграда съобразно правата си и единствено техните действия са довели до невъзможност за тяхното упражняване.

С оглед постановеното и влязло в сила съдебно решение по гр. д.№ 11419/ 2020г на ПРС за разпределение на ползването на процесната стопанска постройка , по което на ищците в дял е било предоставен част от това помещение с поставена врата и ползвано до тогава от ответницата П., е отчетено от районния съд, че за последната е възникнало задължение да предостави на ищците упражняването на правата си, което се е реализирало след въвода във владение на ищците на 23.06.2022г., поради което и само за нея е възникнало задължение за заплащане на обезщетение от датата на влизане в сила на посоченото съдебно решение – 26.01.2022г. до датата на въвода на датата 23.06.2022г. в определения от СТЕ размер въз основа на средния пазарен наем за периода, съответстващ на правата на тази ответница 1/3 в съсобствеността, възлизащо в размер на 24,80 лева.

Обжалваното решение се намира за допустимо, налице е произнасяне в 4 допустимите рамки на предявеното спорно право в общия му размер, като фактическите и правни изводи на районния съд се споделят и възприемат като правилно обосновани въз основа на доказателствения материал по основанието на предявените пасивно субективно съединени искове, със законосъобразно приложение на материално-правните и процесуални норми.

Безспорно е установено по делото, че по предходен аналогичен спор по предявени пасивно субективно съединени искове от ищците с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС по гр.д.№ 15668/ 2018г на ПРС ІІІ гр.с., исковете за периода 01.07.2018г – 30.09.2018г. са били отхвърлени поради недоказаност от страна на ищците, че са отправили искане до ползващите собственици на процесния обект на съсобственост за реализиране на служене с вещта от ищците, съобразно изискването на задължителната съдебна практика по ТР№ 7/ 2.11.2012г. по т.д.№ 7/ 2012г. на ОСГК, което решение е било потвърдено от въззивния съд с Решение № 1211/ 24.10.2019г. по гр.д.№ 1585/ 2019г. по описа на ПОС- Х гр.с. С последното безспорно е установено също така, че спорният обект е включвал три бараки с обща плоча, една от които била разрушена от ищците. Бараките били построени още при построяването на ЖС през 1960г., при която бараката , ползвана от ответника С.К. е била отворена , без врата, а бараката, ползвана от Н.П. имала дъсчена врата. С оглед решаващите мотиви на това първо постановено съдебно решение по правния спор между страните, ищците са инициирали изпращане на покани от 29.10.2019г. до ответниците за предоставяне на достъп до процесната постройка чрез предоставяне на ключ за нея, съпроводено с претенция за заплащане на наем в размер на по 20 лева месечно за лишаването от ползването . По тези цитирани съдебни решения е било безспорно между страните притежаваните от ищците в режим на СИО на 1/3 ид.част от поземления недвижим имот /което е било установено и въз основа на представените нотариални актове за собственост, което е продължило да е безспорно и в настоящото производство отново въз основа на представените Нотариален акт № 126 по нот.дело № 1168/ 2007г на Светлана ЗапряноваНотариус, с рег.№179 , район на действие РС-Пловдив / ведно с приложен НА № 143/ по нот.дело №522/2008г на същия нотариус.

Безспорно е също по делото, че с Решение №1219/ 19.07.2021г. по гр.д.№ 11419/ 2020г. по описа на ПРС , което е било потвърдено с Решение №99/ 26.01.2022г. по в.гр.д.№ 2754/ 2021г. по описа на ПОС, е налице постановено 5 разпределение на процесната постройка в съсобственото между страните процесно дворно място, вкл. с получени дялове от площта на постройката, съответстваща на правата им в дворното място, както от ищците, така и от ответниците, по приложена скица към решението.