Решение № 146 от 07.08.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Свиленград, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100013 по описа за 2023 година

Предявени са искове на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, комулативно обективно съединени с иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1, вр. чл.44 от ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД иска от съда да признае за установено, че ответникът В. Г. К., в качеството й на наследник на починалия кредитополучател М.Д.К. по Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2010г., му дължи сумата 4035,49 лева - главница, сумата 2123,88 лева договорна лихва за периода 15.07.2015г. - 27.10.2020г., сумата 770,76 лева обезщетение за забава за периода 15.07.2015г. - 27.10.2020г., сумата 763,37 лева - обезщетение за забава за периода 28.10.2020г. - 09.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 607/2022г. по описа на РС – Свиленград.

Ищецът „Банка ДСК“ АД иска от съда да признае за установено и че ответникът Д. М. К., в качеството й на наследник на починалия кредитополучател М.Д.К. по Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2010г., му дължи сумата 4035,49 лева - главница, сумата 2123,88 лева договорна лихва за периода 15.07.2015г. - 27.10.2020г., сумата 770,76 лева обезщетение за забава за периода 15.07.2015г. - 27.10.2020г., сумата 763,37 лева - обезщетение за забава за периода 28.10.2020г. - 09.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 607/2022г.

1 по описа на РС – Свиленград.

Ищецът „Банка ДСК“ АД иска от съда, на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, да признае за нищожен, поради невъзможен предмет, извършения от ответника Д. М. К. отказ от наследството на своя баща М.Д.К. – кредитополучател на ищеца, вписан под № 50/15.11.2022г. в книгата, водена от РС - Свиленград.

Ищецът твърди, че на 27.10.2010 г. между М.Д.К., като кредитополучател, и „Банка ДСК“ АД, като кредитодател, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 12 600 лева за срок от 120 месеца, съгласно погасителен план, при последна погасителна вноска с падеж 27.10.2020г. Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя на 28.10.2010 г.

На 01.10.2012 г. кредитополучателят М.Д.К. починал и оставил за законни наследници В. Г. К. - съпруга и Д. М. К. - дъщеря. Двете наследници приели наследството му мълчаливо, т.е. с конклудентни действия – погасяване на кредитни задължения на наследодателя; получаване на суми по застрахователни договори, сключени от наследодателя; подаване на данъчни декларации за имущество, наследено от наследодателя; заявяване на промяна на регистрацията на МПС, наследени от наследодателя, завеждане на дела в качеството си на законни наследници на починалия кредитополучател. Затова ищецът счита, че ответникът Д. М. К. е приела наследството на своя баща – кредитополучател на ищеца, а извършеният от нея отказ от наследство, вписан под № 50/15.11.2022г., бил недействителен – нищожен, поради липса на предмет, доколкото не можело да се направи отказ от наследство, което вече е прието. По същите съображения ищецът счита, че вписаното през 2017г. в особената за това книга на съда по реда на чл.51 от ЗН загубване от страна на ответника В. Г. К. на правото да приеме наследството на своя съпруг – кредитополучател, е недействително.

На 15.07.2015г. настъпила забава за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по горепосочения договор за кредит. До тогава кредитът бил изплащан от наследниците на кредитополучателя – ответници по делото.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, изразяващо се в просрочие на 64 месечни вноски в общ размер на 12 202,93 лв., кредитодателят „Банка ДСК“ АД предприел действия по събиране на вземането, чрез подаване на заявление по чл.417 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 607/2022г. по описа на РС – Свиленград и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която длъжниците – настоящи ответници възразили в законоустановения срок.

В изпълнение на дадените му от съда указания ищецът предявил искове за установяване на вземанията си, комулативно съединени с иск за прогласяване нищожността на отказа от наследство, извършен от ответника Д. М. К..

Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили 2 предявените искове като неоснователни. Посочили са, че в особената за това книга на Районен съд – Свиленград е вписан под № 50/15.11.2022г. извършеният от Д. М. К. отказ от наследството на наследодателя й М.Д.К., а под № 30/16.11.2017г. е вписано загубата на право за приемане от В. Г. К. на наследството, останало от М.Д.К.. Оспорили са твърденията на ищеца, че са извършили действия по приемане на наследството на наследодателя си.

Посочили са, че не са погасявали кредитни задължения на наследодателя си и на са извършвали действия по разпореждане с наследството. Поради това молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 607/2022 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заведено в съда на 12.09.2022 г. от заявител - настоящия ищец, срещу длъжници – настоящите ищци, в качеството им на законни наследници на М.Д.К. – кредитополучател, за заплащане на суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2010г., сключен между заявителя и наследодателя на длъжниците. По делото е издадена Заповед № 312/29.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за вземанията по посочения договор за кредит, както следва: 1/. За вземанията от длъжника В. Г. К.: сумата 4035,49 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, сумата 2123,88 лева - договорна лихва за периода 15.07.2015г. до 27.10.2020г. вкл., сумата 770,76 лева - обезщетение за забава, дължима за периода от 15.07.2015г. до 27.10.2020г. вкл., сумата 763,37 лева,представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 28.10.2020г. до 09.09.2022г., както и разноски по делото, включващи сумата 153,87 лв. - за държавна такса и сумата 25,00лв. – за юрисконсултско възнаграждение; 2/. За вземанията от длъжника Д. М. К.: сумата 4035,49 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, сумата 2123,88 лева - договорна лихва за периода 15.07.2015г. до 27.10.2020г. вкл., сумата 770,76 лева - обезщетение за забава, дължима за периода от 15.07.2015г. до 27.10.2020г. вкл., сумата 763,37 лева,представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 28.10.2020г. до 09.09.2022г., както и разноски по делото, включващи сумата 153,87 лв. - за държавна такса и сумата 25,00лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът В. Г. К. е подала възражение за недължимост на вземанията с вх.рег № 11539/ 25.11.2022г., а длъжникът Д.

М. К. е подала възражение за недължимост на вземанията с вх.рег № 11538/ 25.11.2022г.

В указания му едномесечен срок заявителят е предявил искове за 3 установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства, предявените искове се явяват процесуално допустими.

За да се признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца бе да се докаже наличието на действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора за кредит, посочен в исковата молба; че кредиторът е изправна страна по този договор, в това число че е предоставил на кредитополучателя кредит в уговорения размер; че е налице договорно неизпълнение от страна на кредитополучателя – какво е и кога се е осъществило; кога вземането е станала изискуемо; какъв е размерът на вземането; че ответниците са универсални правоприемници – законни наследници на починалия кредитополучател; че ответникът Д. М. К. е приела наследството на кредитополучателя преди вписване на отказа й от наследство, а ответникът В. Г. К. е приела наследството на кредитополучателя преди вписване на загубването на правото й да приеме наследството на кредитополучателя.

Представен е по делото Договор за кредит за текущо потребление от 27.10.2010г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД – „кредитор“ и М.Д.К. – „кредитополучател“, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 12 600 лева, със срок за погасяване на кредита 120 месеца, считано от датата на усвояването му, съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Видно от последния, като краен падеж на задължението за връщане на предоставен ия кредит е била договорена датата 27.10.2020 г. Към договора са приложени и Общи условия, неразделна част от същия, подписани от страните.

В резултат на валидно сключения договор за банков кредит се е породило задължение у кредитополучателя точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите вноски за главница и лихви.

Безспорно е установено от събраните доказателства - писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза / ССчЕ/, че Банката е изпълнила основното си задължение - да предостави на кредитополучателя определената в договора сума. Видно от заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, целият кредит в размер на 12 600 лв. е бил изцяло усвоен на 28.10.2010г. С усвояване на кредита от кредитополучателя е станало изискуемо задължението му да го върне в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/.

От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че кредитополучателят е б и л изправна страна по договора до 15.02.2012г., когато е била направена последната платена в пълен размер погасителна вноска. След тази дата кредитополучателят не е изпълнявал точно поетите задължения за заплащане на вноски в договорените срокове и в определените по взаимно съгласие размери.

Кредитополучателят е починал на 01.10.2012г., видно от представеното с отговора препис – извлечение от акт за смърт. Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници, законни наследници на 4 кредитополучателя са ответниците по делото, като В. Г. К. е негова съпруга, а Д. М. К. – дъщеря.

Видно от заключението на ССчЕ, „първата вноска, след смъртта на кредитополучателя, падежирала на 15.10.2012г., е платена частично на тази дата в размер на 14,53 лв., а разликата в размер на 151,63 лв. е платена на 16.10.2012г. … Последната вноска, по която има частично плащане е на 15.07.2015г.“. От заключението на ССчЕ става ясно, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК задълженията на наследниците на кредитополучателя по процесния договор за кредит, определени съобразно наследствените им права (по 1/2 ид. част, съгл. чл.9, ал.1 от ЗН), са в размерите, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК.

Съгласно чл.19, т.2 от Общите условия към Договора за кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем. Ето защо и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, в полза на банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем.