Решение № 9898 от 09.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9898 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110156440 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „АДВ.Д-ВО“, ЕИК ******* против „ФИРМА“ЕАД ,ЕИК ******* .

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 1000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно разочарование, усещане за недобросъвестно поведение на ответника като едно от най- големите застрахователни дружества, както и усещане за несправедливост, които представляват пряка и непосредствена последица от неизпълнение на установеното в т.2т.1 в раздел 2 и т.10.1. от Раздел 1 от Общите условия задължение на ответника „ФИРМА“ЕАД да изплати в полза на ищцовото дружество обезщетение за боядисване на детайл - „задна броня“ по щета №44011511907767 от 16.10.2019г., както и законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на падежа на задължението на застрахователя за заплащане на обезщетението- 31.10.19г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски по производството.

Претендираните права ищецът обосновава с твърдението , че на 25.10.18г. сключил с ответното дружество застраховка „КАСКО+“ по отношение на МПС - автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***** със застрахователна полица №440118151040418. Поддържа, че в срока на застрахователно покритие по договора – на 13.10.19г. е настъпило събитие, което е покрит риск по застраховката- увреждане в дясна ъглова част на задна броня, причинено докато автомобилът е бил в паркирано състояние. Ищецът поддържа, че е изпълнил своевременно и точно задълженията си,

1 произтичащи от общите условия, като е уведомил застрахователя и била заведена преписка по щета №44011511907767/16.10.19г. След извършен оглед , с писмо с изх. № 93/03.02.20г. ответникът-застраховател уведомил ищеца, че счита, че не са налице основания за заплащане на застрахователно обезщетение за боядисване на детайл „задна броня“ по процесната щета, като се позовал на т.3.8 от Раздел 1 от Общите условия - поради това , че още при сключване на застраховката било констатирано, че задната броня е с нарушено лаково покритие и „за боя“.

Ищцовото дружество- „АДВ.Д-ВО“, ЕИК ******* счита отказа на застрахователя за заплащане на посочената щета за неоснователен, постановен в нарушение на поетите с договора задължения. Ищецът счита, че е налице неприложимост на т.3т.8 от Раздел 1 от Общите условия доколкото липсва идентичност между увреждането , констатирано в момента на огледа при сключване на застраховката, и настъпилото в последствие увреждане от дата 13.10.19г- в срока на застрахователно покритие. Предвид изложеното претендира за обезщетяване на търпените неимуществени вреди в посочения размер.

В условието на евентуалност претендира търсеното обезщетение за неимуществени вреди, позовавайки се на нищожност на клаузата на т3.8 от ОУ на застрахователя , поради противоречието й с добрите нрави. Поддържа, че е налице накърняване на добрите нрави, доколкото отговорността на застрахователя е ограничена до степен, която е необичайна за съответната търговска дейност, т.е. се явява прекомерна и несправедлива с оглед интересите на кредитора / застрахования/ и чрез нея се нарушава баланса в облигационната връзка между страните.

Ответникът „ФИРМА“ЕАД , в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба , с който оспорва иска като неоснователен. Развива доводи, че юридическото лице не може да търпи неимуществени вреди. Релевира възражение за погасяване по давност на исковата претенция. Оспорва да е налице неизпълнение на горепосочения застрахователен договор от страна на ответника. Оспорва размера на предявената искова претенция. Оспорва претенцията за лихва.

Счита, че клаузата , на която се е позовал при постановяване на отказат.3т.8 от ОУ към застрахователния договор не е нищожна клауза , доколкото с нея се дефинира предмета на договора , и не противоречи на императивна правна норма, нито накърнява добрите нрави. Счита , че посочената клауза не ограничава отговорността на застрахователя до степен, която е необичайна за съответната търговска дейност, кактои че същата не е прекомерна и несправедлива с оглед интересите на застрахования. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

В настоящото производство не се спори, че на 25.10.2018г. между страните е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 440118151040418, с валидност към датата на събитието /в периода 31.10.18г.- 30.10.19г./ по отношение на л.а.

„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ******, собственост на ищцовото дружество.

Съгласно т.3.5 от Условията за автомобилна застраховка „Каско“ при сключването на застрахователния договор застрахованият е длъжен да представи МПС на застрахователя за оглед не по-рано от десет дни преди датата, посочена в полицата за началото на застрахователно покритие.

Представител на застрахователя задължително извършва оглед и заснемане на МПС, което включва идентифициране, определяне на техническото му състояние и наличие на повреди и липси по МПС.

По делото е приложен Протокол 99065625 от 31.10.2018г. за оглед на МПС при сключване на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № 440118151040418, от който се установява, че по процесния автомобил са констатирани увреджания по следните детайли: задна лява врата, задна броня, заден десен калник, предна дясна врата, преден десен калник, като същите са със степен на увреждане „боя“, т.е за боядисване, а заден капак е с „деформация 1“, т.е. лека деформация.

Съгласно т.3.8 от Условията за автомобилна застраховка „Каско“ установените по време на огледа увредени детайли и липси на части не подлежат на обезщетяване по условията на договора. Отстраняването на щетите и възстановяването на липсващите части се удостоверява с нов оглед и заснемане на МПС от застрахователя. Съгласно т.13.1 от Раздел II застрахователят не дължи обезщетение за увредени детайли, за които е изплатил, предстои да изплати или е отказал да изплати застрахователно обезщетение за предишно събитие и възстановеното МПС не е предоставено за оглед, както и за увреждания по МПС, констатирани, описани и/или заснети при огледа на автомобила относно сключването на застрахователния договор.

Между страните не се спори, че на 13.10.2019г. е настъпило застрахователно събитие, от което по автомобила, видно от опис-заключение по щета 44011511907767/16.10.2019г., са констатирани увреждания по предна броня, задна броня, лайсна-з.бр.-д., които се отстраняват чрез боядисване.

Издадено е възлагателно писмо по щетата, в което е посочено, че щетата по задната броня, която е за боя, е за сметка на клиента, доколкото е констатирана при първочаналния оглед при сключване на договора.

С писмо изх. № 93/03.02.2020г. до ищеца застрахователят е посочил, че „в конкретния случай, още при сключване на застраховката е констатирано, че задната броня е била с нарушено лаково покритие и е била за боя“.

Посочено е още от застрахователя, че без значение за него е коя част точно от бронята е била увредена, доколкото бронята е целокупна и представлява 3 един детайл, като технологията на боядисване не позволява да се възстанови само дясната част от бронята, а при пребоядисването се възстановява цялата броня. С горните мотиви застрахователят е отказал изплащане на обезщетение по щетата.

По делото е прието заключение по САТЕ, видно от което в Протокол 99065625 от 31.10.2018г. за първоначален оглед не е записано в коя част на бронята се намира увреждането, като на представения снимков материал към този момент не се забелязва увреждания по противоударната предпазна лайсна в дясната част на задната броня и задната броня. В снимковия материал, изготвен при настъпване на събитието от 13.10.2019г., е видно, че по противоударната предпазна ласйна в дясната част на задната броня има нарушение на лаковото покритие. Необичайното оцветяване в долната дясна част на задната броня не се наблюдава на снимковия материал, изготвен при сключване на полицата. Според заключението на вещото лице уврежданията по задната броня, установени при сключване на застрахователния договор, по никакъв начин не са допринесли за настъпване на увреджането, описано в Уведомление за щета 44011511907767/16.10.2019г. Според заключението на вещото лице, за възстановяване на увреждането, констатирано при първоначалния оглед, и това по щетата, следва задната броня да се пребоядиса изцяло, с една и съща стойност на ремонта. Задната броня е цяла част, като към нея има допълнително поставени противоударни лайсни от двете страни, спойлер от долната страна и капачка за задния теглич отдясно.

При увреждане на лаковото покритие на даден детайл, за неговото възстановяване е необходимо същият да бъде пребоядисан изцяло, като частично боядисване на част от детайла не се предлага от сервизите, извършващи авторепаратура.

При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл.52 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД, както и предявени при условията на евентуалност искове по чл. 52 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД във вр. с чл. 405 КЗ , вр. с чл. 26, ал.1, предл.3 ,ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по отношение на исковете наличието на неимуществени вреди, включително и какъв е размерът на обезщетението; че вредите са причинени в следствие на противоправно поведение на ответника, произтичащо от неизпълнение на договорно задължение на основание сключения между страните договор за застраховка „Каско“.

Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава своите възражения, включително действителността на клаузите от ОУ на договора, на които се позовава.

В настоящото производство е претендирано обезщетение за претърпени 4 от ищеца неимуществени вреди, вследствие на неизпълнение на договорното задължение на ответника да заплати застрахователно обезщетение за настъпили увреждания по собствения на ищеца л.а. „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ****** в резултат на застрахователно събитие от 13.10.2019г.

На първо място съдът следва да разгледа въпроса за възможността юридически лица да търпят неимуществени вреди. Както е отбелязано в Решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на IV г.о. ВКС в юридическата теория и в практиката на съдилищата години наред е отричано правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди. В последните години Върховният касационен съд присъжда обезщетения за претърпени неимуществени вреди на юридически лица – решение № 16 от 2.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на IV г.о., решение № 29 от 10.03.2020 г. по гр.д. № 1690/2019 г. на IV г.о., решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г. на III г.о. Според посоченото решение № 35 от 12.08.2022 г. по гр.д. № 3901/2018 г. на IV г.о. ВКС критериите, по които може да бъде определено обезщетението за претърпени от юридическите лица неимуществени вреди, следва да бъдат изведени посредством тълкуване на вътрешните разпоредби, съответно на правото на ЕС, като се вземе предвид и практиката на Съда на ЕС. По този начин отговорът за възможността на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди е положителен.

На следващо място, трябва да се даде отговор и на въпроса за възможността да се търси обезщетение за неимуществени вреди в резултат от неизпълнение на договорно задължение. Съгласно ТР 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението / или неточното изпълнение / на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника /знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност / – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. От това следва, че и на този въпрос отговорът е положителен.