Решение № 36 от 15.02.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр. Лом, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20211620101074 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр.

София, ЕИК *********, чрез адв. Р. Д., САК, срещу Р. Ц. М., ЕГН **********, от б.ж. на гр. Лом, поч. 24.03.2021 год. и заместен в хода на делото от наследника си по закон Б. Р. Ц., ЕГН **********, от гр. Лом, за установяване на дължимост на суми по договор за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че с първоначалния ответник се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период.

От своя страна, наследодателят на ответника и първоначален ответник не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 250/2021 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, като наследник на длъжника по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 421,20 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа 1 енергия за периода 11.12.2018 – 05.04.2019 год.;

2. сумата от 75,60 лв. – законна лихва за забава, считано от 09.02.2019 год. до 19.01.2021 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /01.02.2021 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Чрез особеният си представител, адв. Ц. П. МАК оспорва бланкетно исковете по основание и размер, а също така и фактическите твърдения в исковата молба.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните няма признати фактически твърдения.

Указал е, че ищецът ще следва да докаже основанието, размерът и изискуемостта на претенцията си, а ответникът възраженията си.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът му не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа исковете и моли за тяхното уважаване, като претендира разноски. Представя списък по чл.

80 ГПК.

Ответникът Б. Р. Ц. се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Ц. П., МАК, който признава исковете.

Ищецът не е заявил искане по чл. 237 ГПК.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 250/2021 г., по описа на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, приема следното:

От фактическа страна:

По ч.гр.д. 250/2021 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 260197/02.02.2021 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр. София, против длъжника Р. Ц. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ******, за сумата от 496,80 лв., от които:

1.

421,20 лв. – главница , представляваща цената на ползвана ел.енергия за периода 11.12.2018 – 05.04.2019 год. и

2.

75,60 лв. –лихва върху главниците за периода 09.02.2019 – 19.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (01.02.2021 год., до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 92,00 лв., направени по заповедното производство.

Издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 08.04.2021 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 28.04.2021 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от вх.печат/.

В производството по чл. 131 ГПК е установено, че първоначалният ответник Р. Ц. М.

2 е починал в хода на делото – на 24.03.2021 год. и ищецът е насочил претенцията си към неговият единствен наследник по закон, настоящият ответник Б. Р. Ванойлов.

От приложените на л. 7и следв. Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество по партидата на ответника за адрес: ******, с клиентски номер № 300251826149, справка за консумацията на клиент и фактури, за процесния период – 11.12.2018 – 05.04.2019 год. са издадени следните фактури за потребена ел.енергия:

1. Фактура № 0255126252/16.01.2019 год. за периода 11.12.2018-10.01.2019 год., на стойност 152,03 лв. и срок за плащане – до 08.02.2019 год.

Във фактурата е посочено и задължение за предходен период в размер на 117,01 лв. и неустойка в размер на 0,26 лв.

2. Фактура № 0256628815/14.02.2019 год. за периода 11.01.2019-09.02.2019 год., на стойност 127,93 лв. и срок за плащане – до 11.03.2019 год.

Във фактурата е посочено и задължение за предходен период в размер на 152,03 лв. и неустойка в размер на 0,28 лв.

3. Фактура № 0258458279/16.03.2019 год. за периода 10.02.2019-08.03.2019 год., на стойност 111,80 лв. и срок за плащане – до 08.04.2019 год.

Във фактурата е посочено и задължение за предходен период в размер на 540,51 лв. и неустойка в размер на 220,68 лв.

4. Фактура № 0259878379/16.04.2019 год. за периода 09.03.2019-19.03.2019 год., на стойност 29,44 лв. и срок за плащане – до 10.05.2019 год.

Във фактурата е посочено и задължение за предходен период в размер на 652,31 лв. и неустойка в размер на 225,42 лв.

Липсват данни или твърдения за извършени плащания.

Видно от служебно изготвените по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. и приложени по исковото и заповедното производство справки за постоянен и настоящ адрес, първоначалният ответник Р. Ц. М. е с регистриран постоянен и настоящ адрес: ****** от 22.02.2010 год.

Ищецът е с променено наименование – ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ ЕАД от 28.04.2022 год.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. И. Б. А. се установява, че счетоводснтвото на ищеца се води редовно. На името на първоначалния ответник, Р. Ц. М., б.ж. на гр. Лом е открита партида № 300251826149, за адрес ******, по която са издавани и заплащани фактури за потребена ел.енергия. Посочените в исковата молба 4 бр. фактури са отрзени в счетоводството на ищеца и по тях няма извършени плащания. Общата стойност на задължението по тези фактури, издадени за периода 16.01.2019 – 16.04.2019 год. е 421,20 лв. Лихвата върху главниците, изчислена от падежа на всяка от фактурите до 19.01.2021 год. (датата, посочена в заявлението по чл. 410 ГПК) е 79,51 лв.

В съдебното заседание вещото лице пояснява, че разликата в размера на задължението за лихва вероятно се дължи на различните счетоводни програми, използвани от него и от ищеца.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

3

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.