Решение № 10 от 05.01.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Нова Загора, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100384 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр.София, п.к.1404, р-н Триадица, бул.„България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез пълномощник - Е. Ц. срещу С. М. А. с ЕГН ********** и адрес: ***** с правно основание - чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска - 756.23 лева (общ размер), от които: 601.57 лева - главница по Договор за паричен заем; 65.94 лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; 88.72 - мораторна лихва.

В исковата си молба ищецът сочи, че във връзка с Разпореждане по ч.гр.д.№ 370/2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, били уведомени, че заповедта на длъжникът С. М.

А., ЕГН ********** е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в законоустановения срок, ищцовото дружество упражнявало законовото си право да предяви иск, с който съда да признае за установено по отношение на ответника С. М. А., че същият дължи на „АПС Бета България“ вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 370/2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Моли съда да приеме от фактическа страна следното:

На 12.03.2022 г. длъжникът С. М. А. с ЕГН: ********** бил сключил Договор за потребителски кредит № **********1 с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по силата на който получил сумата от 1382.00 лв., срещу което се съгласил да върне 24 броя вноски в срок до 15.03.2024 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, инкорпориран в Договора за потребителски кредит.

1

Уговорен бил и годишен процент на разходите в размер на 28.44 %.

Сочи се, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор било всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № **********1 по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Посочва, че в чл.9.4. от Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че при просрочие Потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Разяснява се, че горепосоченият договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приемел, че договорът е сключен по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за потребителски кредит по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

2

Твърди, че ответника С. М. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба на вземания /Цесия/ от 31.10.2024 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, бул „България“ № 81В, ап.3.

В чл.25.8. от Договора за потребителски кредит било уговорено, че цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнението му, се изпращала единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти (постоянен, настоящ и/или адрес за кореспонденция за Потребителя).

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, за което представят като доказателство обратната разписка, а също така и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник не е извършено надлежно, то го моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г., II т.о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., II т. о., ВКС)

Твърди, че ответникът С. М. А., ЕГН ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът С. М. А., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 370/2024 г., а именно сумата в общ размер от 756.23 лв., формирана както следва:

3

1. главница в размер на 601.57 лв.;

2. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 65.94 лв. за периода от 15.07.2023 г. до 15.03.2024 г.

3. мораторна лихва върху главницата в размер на 88.72 лв. за период от 15.07.2023 г. до 04.04.2024 г.,

4. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Разяснява се, че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл.2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т.е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.доп. - ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид изложеното заявява, че се обуславя правен интерес на „АПС Бета България“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 756.23 лв. срещу ответника С. М. А. с ЕГН **********.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника С. М. А. с ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, бул.„България“ № 81В, ап.3, сумата в общ размер от 756.23 лв., формирана както следва:

1. главница в размер на 601.57 лв.;

2. договорна лихва върху главницата в размер на 65.94 лв. за периода от 15.07.2023 г. до 15.03.2024 г.

3. мораторна лихва върху главницата в размер на 88.72 лв. за период от 15.07.2023 г. до 04.04.2024 г.,

4. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Посочва още че по образуваното ч.гр.д.№ 370/2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД било заплатило разноски в размер на 175.00 лв.

На основание чл.78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 100 лв., съгласно чл.1 от Тарифа за 4 държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли съда да осъди ответника С. М. А., ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 370/2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, и по настоящото производство на обща стойност 375.00 лв.

В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, моли съда да им бъде предоставена възможност да вземат становище, както и да ангажират допълнителни доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.

Моли също в случай, че представител на „АПС Бета България“ ЕООД не се яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за това, съда да даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие.

Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съда да постанови неприсъствено решение срещу него.