Решение № 40 от 23.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ямбол, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Я.П.С. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20262330200136 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по жалба на К. К. В., ЕГН ********** от гр. В. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № *** на МРРБ, Агенция пътна инфраструктура“, с който на осн. чл. 179 ал.3, вр.чл. 187а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. /153.39 евро/ за нарушение на чл. 139 ал.6 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност поради изтекла давност съгласно чл. 82, ал.2 от ЗАНН и чл. 80, ал.1, т.5 от НК, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда ЕФ, като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Претендират се и направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 19.01.2023 г., в 12:27 часа, било установено нарушение № ***, с ППС – л.а. БМВ 320Д с ДК № *** с технически допустима максимална маса 1965 в община Тунджа, за движение по път 1-7, км. 279+945 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.1 от 1

Закон за пътищата. Това нарушение било установено с устройство № 40611, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-7, км. 279+945.

Поради това, Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ бил издаден ЕФ № *** против жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП и на осн. чл. 187а, ал.1, вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП било наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв./153.39 евро/. ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 27.01.2026 г. и обжалван на 04.02.2026 г.

Горната фактическа обстановка се установи от приложените писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се преценя като основателна поради следните съображения:

Оспореният електронен фиш подлежи на отмяна, поради изтекла давност за преследване на административното нарушение.

Съгласно т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВАС на РБ - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, институтът на давността, регламентиран в чл.80-82 от НК, е приложим и в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, тъй като по отношение обстоятелствата, изключващи преследването и изтърпяване на наказанието, сред които и давността, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към регламентацията в НК.

В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години.

В процесния случай електронният фиш е издаден на 19.01.2023 г., от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК за връчване на електронния фиш. От административно 2 наказващия орган не са изложени твърдения за наличие на действия водещи до прекъсване на течащата обикновена давност за връчването му, а същият е връчен на нарушителя на 27.01.2026 г., т.е. три години и осем дни след издаването му. Не са и представени доказателства за извършване на действия, водещи до нейното прекъсване.

От гореизложеното следва, че обикновената тригодишна давност като непрекъсната е изтекла на 19.01.2026 г. Електронният фиш е връчен на 27.01.2026 г., т.е. след изтичане на давностния срок за това действие. По посочените съображения следва да се приеме, че административно наказателната отговорност на дееца е погасена по давност и електронният фиш като незаконосъобразен следва да се отмени.

В настоящото производство са претендирани разноски от процесуалния представител на адинистративно наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение, но при този изход на делото същото се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № *** на МРРБ, Агенция пътна инфраструктура“, с който на осн. чл. 179 ал.3, вр.чл. 187а, ал.1 от ЗДвП на К. К. В., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Възраждане бл. 26, вх. 5, ап. 14 е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. /153.39 евро/ за нарушение на чл. 139 ал.6 от ЗДвП.

Не уважава искането на процесуалния представител на адинистративно наказващия орган за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 3