Решение № 858 от 04.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. ***, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди дв адесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430107276 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от ***, с *******, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявана от *** *** *** чрез юрк.**, против С. С. С., ЕГН **********, от гр.***, ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 1350,00 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2021 г. – 30,04,2024 г., 306,74 лева лихва за забава за периода 02,04,2021 г. – 29,10,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 06,11,2024 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №6426/2024 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника С. С. С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

1 за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, ***, е с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв.С. Т. от ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че исковете са допустими, но са частично неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за м.февруари 2021 г. – април 2021 г. В с.з. особения представител на ответницата сочи, че поддържа възражението за изтекла погасителна давност за част от месеците, а в другата си част искът е основателен.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1, от ГПК с предмет - признаване на установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца „***-***” ****гр.***.

В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже вземането си по основание и размер, както и размера на претендираната лихва за забава.

От приложеното ч.гр.д. №6426/2024 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо *** и С. С. за процесните суми, като ЗИ е връчена на длъжника С. С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя са д адени указания, че може да предяви иск за съществуване на вземането си срещу този длъжник.

От представеното от ищеца още с ИМ Извлечение по пера за аб№*** се установява, че за целия имот, от претендираната сума за главница, 1993,59 лева са начислени за отопление с ИРУ, 135,29 лева са начислени за отопление без ИРУ, 482,80 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 67,96 лева са за услуга дялово разпределение, и има корекции в размер на +20,65 лева. Отразено е още, че в имота няма водомери, но има 2 бр.уреди.

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител аб№*** с титуляри ****и ответницата С. С. С., че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 2700,29 лева главница и 613,49 лева 2 лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие от Декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, вх.№2165 от 31,07,20021 г. се установява, че имота в гр.***, ****, е деклариран от **** с 4/6 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за **** и ***.

От представеното удостоверение за наследници на *****се установява, че същата е починала на 08,01,2015 г. и е оставила за наследници *** и ****– починал на ****г. и оставил за наследник ответницата С. С.. Ето защо съдът намира за безспорно установен факта, че ответницата е съсобственик на имота с аб. №***, находящ се в ***, ***** като наследник на своя баща **** поч. на 28,11,2016 г., и като съсобственик е и потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъдената по-горе декларация по чл.14 от ПЗР на ЗМДТ и удостоверение за наследници, може да се направи извода, че за процесния период ответницата е била съсобственик на процесния имот, ето защо съдът приема, че същата е пасивно легитимирана да отговаря по и с к а . Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответницата е била съсобственик на имота през процесния период, то следва да се приеме, че същата се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ, като е в преценката на доставчика на ТЕ да избере срещу кого да насочи претенцията си за незаплатена ползвана ТЕ.

Предвид безспорния между страните факт, че ответницата е била съсобственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че 3 ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответницата е съсобственик на апартамент №17 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответницата продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му, какъвто настоящия случай не е, тъй като има начислена топлинна енергия, ползвана с ИРУ. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.

4

Съдът приема, че искът е доказан и по размер. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ, бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

При тези изводи на съда, следва да се обсъди направеното от особения представител на ответницата възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност – за сумите, начислени за периода февруари 2021 г. – април 2021 г.

Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на всяко от 5 задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период /месеца на доставката/, а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви. З адължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Задълженията за лихви върху всяка от главниците са започнали да се натрупват от първо число на втория месец, следващ отчетния период, и се дължат за всеки изминал ден след изпадане в забава на длъжника. Съгласно задължителното за приложение от съдилищата тълкувателно решение №3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията за плащане на потребена топлинна енергия са такива за периодично изпълнение. Щом това е така, спрямо вземанията на ищеца за главницата е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в”, предл.3 от ЗДД. Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла, тоест погасява се и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата. Ето защо Съдът счита, че така направеното възражение за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност е основателно за вземанията, начислени за периода до три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е подадено на 06,11,2024 г. – тоест за периода преди 06,11,2021 г. Доколкото обаче направеното възражение за давност е само за периода февруари 2021 г. – април 2021 г., съдът следва да изчисли на основание чл.162 от ГПК погасените по давност суми само за този период.