Решение № 5090 от 23.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4850/2026
- Вид
- Решение № 5090
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Дамян Ивайлов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 86 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 336, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5090 гр. София, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100504850 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. Л. К. срещу решение № 1290/22.01.2026 г. по гр.д. № 23835/2025 г. по описа на СРС, 40 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 6259/02.04.2026 г. по гр.д. № 23835/2025 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата над 511,29 евро (1000 лв.) до пълния предявен размер от 5112,92 евро (10000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от воденото спрямо него наказателно производство, по което е образувано НОХД № 47/2021г. по описа на РС – Разград, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.04.2025г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят – В. Л. К., твърди, че решението на СРС в частта, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, е неправилно, като моли същото да бъде отменено в посочената част и 1 искът да бъде уважен изцяло. Сочи, че по делото е доказано да е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по цитираното наказателно дело, обосноваващи присъждането на обезщетение в претендирания размер, като изводите на районния съд в обратния смисъл са неправилни.
Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – Прокуратурата на Република България, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Прокуратурата на Република България счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно, поради което моли същото да бъда потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Л. К. с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 10000 лв.
(5112,92 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2025 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с влязла в сила оправдателна присъда; 1938,26 лв. (991,02 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.11.2023 г. до 24.04.2025 г.
Ищецът – В. Л. К., твърди, че с влязла в сила на 30.11.2023 г. присъда от 19.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 179/2022 г. по описа на Окръжен съд - Разград, е оправдан в качеството му на подсъдим по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК и чл. 325 НК. Сочи, че в резултата на осъщественото наказателно преследване е имал качеството на обвиняем и подсъдим, като до приключване на делото с оправдателна присъда е изминал продължителен период от вземе (повече от три години). Сочи, че осъщественото наказателно преследване е имало неблагоприятни последици спрямо него, причинило му е притеснения, тревожност, отразило се е негативно на социалните му контакти, продължаващото образование в университет. Ето защо, е предявил посочените по-горе искове.
С обжалваното решение, поправено с решение № 6259/02.04.2026 г., искът за 2 неимуществени вреди е уважен частично до сумата в размер на 1000 лв. (511,29 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2025 г., до погасяването, като е отхвърлен до пълния предявен размер от 10000 лв. (5112,92 евро), а искът за мораторна лихва – до сумата в размер на 194,21 лв. (99,30 евро) и за периода от 30.11.2023 г. до 24.04.2025 г., като е отхвърлен над уважения размер до пълния предявен размер 1938,26 лв. (991,02 евро).
Решението е обжалвано само от ищеца В. Л. К. в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата в размер на 1000 лв. (511,29 евро) до сумата в размер на 10000 лв. (5112,92 евро) Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
За преценка правилността на решението в обжалваната част следва да се има предвид от фактическа и правна страна:
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване, завършено с постановяване на оправдателна присъда. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение е бил оправдан с влязла в сила присъда; претърпени неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, по което е оправдан с влязла в сила присъда.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Не се спори между страните, че с влязла в сила на 30.11.2023 г. присъда от 19.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 179/2022 г. по описа на Окръжен съд - Разград, ищецът В. Л. К. е оправдан в качеството му на подсъдим по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК и чл. 325 НК.
3
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 21.05.2020 г. по ДП № 1873 ЗМ347/2019 г. по описа на РУМВР – Разград, предявено на ищеца на 10.07.2020 г., последният е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК – затова, че на 26.05.2019 г. в гр.
Разград е причинил лека телесна повреда на Д.Ю. по хулигански подбуди, както и затова, че на същата дата и място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като е нанесъл побой над Д.Ю. – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
С обвинителен акт от 20.01.2021 г. на прокурор от Районна прокуратура Разград на въззивника е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК и чл. 325, ал. 1 НК.
На 24.02.2022 г. състав на Районен съд – Разград е постановил присъда, с която ищецът-въззивник е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Срещу постановената присъда е подадена жалба от страна на подсъдимия, в резултат на което е образувано в.н.о.х.д. № 179/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград. С присъда от 19.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 179/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград е отменена присъда от 24.02.2022 г. по н.о.х.д. № 47/2021 г. на Районен съд – Разград. На основание чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК и чл. 1, т. 2 УБДХ на ищеца К. му е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 100 лв., доколкото съдът е приел, че К. е извършил непристойни действия – участвал е в сбиване с Д.Ю., което представлява непристойна проява по чл. 1, ал. 3 УБДХ и следва да носи отговорност за извършено административно нарушение по УБДХ.
С решение от 30.11.2023 г. по к.н.о.х.д. № 798/2023 г. по описа на ВКС, е потвърдена присъда от 19.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 179/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
С оглед посоченото се доказва, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК и чл. 325, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство спрямо ищеца в продължение на около три години и половина, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Постановяването на оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
4
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконното повдигнато и поддържано обвинение в извършено престъпление се определя съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
В конкретния случай се касае за наказателно преследване, което е продължило и приключило в продължителен срок – около три години и половина, в които ищецът е живял в неизвестност, дали ще бъде признат за виновен за извършване на престъплението, за което е бил обвинен. Установява се обаче, както правилно е посочено в обжалваното решение, че с процесуалното си поведение на няколко пъти подсъдимият е станал причина за отлагане на делото в съдебната му фаза, като с това е допринесъл за увеличаване на общата продължителност на делото с около 6 месеца.
Следва да се отчете обстоятелството, че на ищеца са повдигнати обвинения за извършени умишлени престъпления от общ характер, за които се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация (за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2 НК), съответно лишаване от свобода до две години или пробация, както и с обществено порицание (за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК), като обаче в нито един момент от наказателното производство не му е налагана мярка за неотклонение, засягаща допълнително правата му.
На следващо място, следва да се вземе предвид обстоятелството, че по делото не се установява К. да е бил осъждан, поради което несъмнено повдигнатото и поддържано обвинение се е отразило негативно върху психиката му като неосъждан човек.
От показанията на разпитаните свидетели А.М.Т. – майка на ищеца, и А.В.Т.
– съпруга на брата на ищеца, се установява, че проведеното наказателно 5 преследване срещу него се е отразило негативно на неговата психика, като ищецът е ограничил социалните си контакти, затворил се е в себе си, изпитвал е притеснения във връзка с изхода на делото, като се е опасявал да не бъде осъден, въпреки че е считал, че не е виновен. Според показанията на свидетелите, допълнително негативно се е отразило обстоятелството, че процесният инцидент, за който на ищеца е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, е бил на абитуриентския бал на ищеца, като след първоначалното задържане на органите на МВР ищецът е бил освободен в деня на бала му, бил е стресиран, като празникът му е преминал под негативните емоции в резултат на инцидента и задържането му.
Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d64ad792-1538-4810-b085-7fb9e42d3127