Решение № 474 от 29.12.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. П., 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720105212 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на П.А.. Т. срещу „Топлофикация-П.“АД.

В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца, с изпълнителен лист от 18.09.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувало изп.д. № 291/2015 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, за което ЧСИ Д. се произнесла с постановление от 14.01.2020 г. В последствие въз основа на същия изпълнителен титул взискателят инициирал образуването на ИД № 2605/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. срещу ищеца. Твърди се, че вземанията, били погасени по давност – 3-годишна, според ищеца, преди образуването на ново изпълнително производство пред ЧСИ С.Б., което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 7313,28 лева – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за апартамент № 70, находящ се в гр. П., ул. „**, с аб.№ 0050020042 за периода от 01.09.2011 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 1701,85 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2011 г. до 20.05.2015 г., както и сумата от 280,30 лева – разноски за държавна такса в размер на 180,30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.09.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3605/2015 г. по 1 описа на РС П., и е образувано изпълнително дело № 2605/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..

Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, в хода на производствата пред двамата съдебни изпълнители своевременно са били предприемани валидни действия по изпълнение и давността за вземанията е била многократно прекъсвана.

Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2605/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 2605/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „Топлофикация-П.“ АД от 27.08.2021 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника П.Т. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 18.09.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 3605/2015 г. на РС-П. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – П.“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

От приложеното копие на изп.д. № 291/2015 г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че същото е образувано въз основа на гореописания изпълнителен лист и молба за образуване от 13.11.2015 г. , в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи (запор), с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ Е.Д. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжниците до различни институции и е изпратила ПДИ до длъжника, указала е на взискателя необходимостта от внасяне на такси съгласно ТТРЗЧСИ, каквито са внесени от взискателя.

С резолюция от 18.01.2016 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор върху банкова сметка, с което действие давността за вземането отново е прекъсната.

Запорното съобщение е получено от третото задължено лице – „ОББ“ АД, на 20.01.2016 г.

При тези обективни данни и разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че давността за вземането е прекъсната с предприемането на този изпълнителен способ – арг. т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС.

2

На 25.01.2016 г. взискателят е получил съобщение, че е необходимо да изрази становище дали иска да бъде насрочен опис на недвижим имот, но такова не е постъпило и не е било поискано извършването на такова действие по изпълнение.

На 28.03.2018 г. , т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за образуване, с която последно е било искано извършването на изпълнителни действия, взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху банкови сметки. На взискателя е изпратено съобщение от ЧСИ от 03.04.2018 г. за необходимостта от внасяне на авансови разноски, но няма данни съобщението да е връчено на взискателя.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 13.11.2015 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 14.11.2017 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а новата давност за вземането е започнала да тече от налагането на запор на 18.01.2016 г. – от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. извършено преди да са били налице предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК.

Н а 28.03.2018 г. , т.е. след настъпване на перемпцията, взискателят е депозирал до ЧСИ Е.Д. молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. ЧСИ Д. е изпратила съобщение до взискателя за необходимостта да бъдат внесени авансови такси, но няма данни същото реално да е било получено от взискателя. Трайна е установената практика на ВКС, че принципът на служебното начало в процеса задължава съда да подпомага страните при упражняването на процесуалните им права. Този принцип е конкретизиран в правилото на чл. 129, ал. 2 ГПК, според което съдът, подпомагайки ищеца следва да му укаже в какво се състои нередовността на исковата молба и как следва да я отстрани. В този смисъл, доколкото служебното начало е общ принцип на гражданския процес, приложим и в изпълнителното производство с оглед правомощието на съдебния изпълнител да следи за редовността на действията, извършвани в рамките на изпълнителния процес и неговата допустимост, съдебният изпълнител е бил длъжен да даде надлежни указания и реално да уведоми взискателя за необходимостта от отстраняване на констатираните нередовности.

В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с предприемане" на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този 3 смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г. на ОС-П. и Решение № 248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-П./.

Поради това молбата от 28.03.2018 г. с искане да бъде наложен запор е прекъснала давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително производство, след като ЧСИ не е изпълнил служебните си задължения реално връчи на взискателя съобщението с указания за необходимостта от отстраняване на нередовности (внасяне на авансови такси, съгласно ТТРЗЧСИ).

С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването върху гърба на изпълнителния титул, че делото е прекратено на 14.01.2020 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.