Решение № 27 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20228002104043 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 153/01.08.2022 г. по в. гр. д. № 91/2022 г. Кърджалийският окръжен съд е отменил решение № 119/15.03.2022 г. по гр. д. № 106/2021 г. на Районния съд - М. и е отхвърлил предявения от Н. М. Я. срещу С. Х. Х., С. Р. Х. и С. Р. Х., последният непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка С. Х. Х., тримата наследници на Р. С. Х., положителен установителен иск за собственост на дворно място с площ от 400 кв. м., съставляващо УПИ ...... от кв. 20 по плана на [населено място], [община], и е присъдил в полза на ответниците разноски за двете инстанции в размер на 1 425 лева.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата, която иска същото да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация - ответници по иска, считат касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

Ищцата твърди, че по наследство и давностно владение, продължило явно, непрекъснато и спокойно повече от 10 години, е собственица на дворно място, съставляващо УПИ.... от кв.

20 по плана на [населено място]. Представила е частен писмен договор от 30.03.1945 г. с нотариална заверка на подписите от 24.02.1947 г., от който се установява, че Каяла Я. Каяла е закупил една къща в [населено място] от 40 кв. м. и незастроено място около 200 кв. м., заедно с дама в двора, като владението му е било предадено още през 1940 г., когато била 1 заплатена цената.

Един от наследниците по закон на купувача е М. Каяла Я., съпруг на ищцата, с която е сключил граждански брак на 20.06.1977 г. След смъртта си на 26.11.2014 г. М. Я. е оставил за наследници по закон ищцата и три деца. Ищцата твърди, че след смъртта на съпруга й ответникът завладял нейното място, направил стопанска сграда и тоалетна и стоварил две коли камъни, а нея пъдел от имота, за което няколко пъти сигнализирала полицията, а до общината, РДНСК - К. и прокуратурата подавала жалби за изваждането му от имота.

Ответникът, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подал писмен отговор, е заявил, че са съседи през пътека с имота на ищцата, в който никога не е влизал и няма работа с нейния имот. Представил е н. а. № 171/22.12.2020 г., с който той и съпругата му С. Х. Х. са признати за собственици на основание давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв. м. и масивна стопанска сграда със застроена площ 51 кв. м., построени в поземлен имот с площ 458 кв. м. по геодезическо измерване, представено по делото; като граница на изток в нотариалния акт е записано „пътека“. Според удостоверение изх. № 94-00-2835/07.08.2020 г. на Община - К. обект „стопанска постройка“ със застроена площ 51 кв. м. в У. VI от кв. 20, построен през 1974 г. съгласно нотариално заверена декларация рег. № 360/30.07.2020 г., е търпим строеж, не подлежи на премахване и забрана за ползване. На поставен на основание чл. 176 ГПК въпрос: „кой е неговият имот в кв. 20, пл. сн. №, квадратура и съседи“, ответникът е отговорил: „Имам имот в тази местност, той си ми е останал от баща ми. Изкарах си нотариален акт и всичко си имам“.

Кадастралният, застроителен и регулационен план на [населено място] са одобрени със заповед № 645/06.07.1977 г. В него имот пл. № 69 от кв. 20 е записан на името на Я. К. К. и М. К. К. /М. Каяла Я./, а за имота е отреден УПИ... от кв. 20, който е с неуредени при действието на ЗТСУ /отм./ регулационни сметки; не са постъпили и искания в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ.

От заключението на техническата експертиза и обясненията в съдебно заседание на вещото лице инж. Г. К. е установено, че за имота, описан в договора от 30.03.1945 г. с площ около 200 кв. м., следва да се има предвид имот пл. № 69, който е с графично определена площ 155 кв. м. Спорният УПИ..... от кв. 20 е с графично определена площ 403 кв. м. Имотът по договора от 1945 г. и спорният парцел се припокриват частично, като само 105 кв. м. от имот пл. № 69 попадат в УПИ.....от кв. 20. В частта на припокриване има паянтова сграда от дървена конструкция - гараж, и развалина - съборена стара сграда/и/; в плана не е отразено в имота да е бил изграден дам. В парцела има построени една стопанска сграда с площ 51 кв. м. и една тоалетна като сключено застрояване, които са извън границите на имот пл. № 69; в северозападния край на парцела е изградена масивна в едната си част ограда, имаща ролята и на подпорна стена, която не възпрепятства достъпа до имот пл. № 69. Източната част на парцела е обрасла, като дървесната растителност се състои от десетина акации и две плодни дръвчета - джанки, чиято приблизителна възраст е 20 години, има и два стари пъна. Не е установено наличието на купчина камъни с обем около два самосвала, но е констатирано наличието на яма с гасена вар.

По делото е прието и заключение на вещото лице инж. Е. Я., според което стопанската 2 сграда с площ 46 кв. м. е построена преди 2014 г. Към нея е пристроена тоалетна с площ 3 кв. м. и навес от запад с площ 5.4 кв. м., като измазването на тоалетната и изграждането на пристройката от запад са извършени в период преди около 8-10 години.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Въззивният съд е приел, че ищцата е собственица по наследство и давностно владение на поземлен имот пл. № 69 с площ 200 кв. м., ведно с построеното в него паянтово жилище.

Приел е обаче, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин ищцата и нейният наследодател да са установили трайна фактическа власт с намерение за своене на процесния имот с площ 400 кв. м., от кой момент са започнали да владеят целия урегулиран поземлен имот, както и как и с какви действия е установена фактическата власт върху него. В исковата молба не са въведени твърдения относно тези обстоятелства.

Свидетелите Сами М. Т., Д. Сами М. и П. Г. Т. също не доказват твърденията на ищцата за установено владение върху целия парцел. Напротив - тези твърдения се опровергават от показанията на свидетелите С. М. А., И. Р. Х. и О. Ю. Ю., които сочат, че между имотите на страните има пътека, по която хората от селото минавали, за да отидат до чешмата, а св. С.

М. А. сочи, че през 1974 г. е построил обор на С. Х. - баща на първоначалния ответник; опровергават се и от заключението на вещото лице инж. Я., че стопанската сграда е построена преди 2014 г., а измазването на тоалетната и изграждането на пристройката от запад са извършени преди около 8-10 години. В заключение въззивният съд е приел, че от анализа на всички събрани доказателства не се установяват твърденията за владение върху целия дворищнорегулационен парцел с площ от 400 кв. м., продължило повече от 10 години, поради което е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск.

С определение № 1225/23.05.2023 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите в хипотезата на предявен иск за собственост на дворищнорегулационен парцел /урегулиран поземлен имот/, придобит по наследство и давностно владение, основано на частен писмен договор, при наличие на веществени свидетелства за осъществявана фактическа власт върху частите извън площта по договора, както и в рамките на този имот.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/, като в мотивите на решението трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои - за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество /решение № 50036/27.03.2023 г. по гр. д. № 2590/2022 г. на I-во г. о., решение № 200/02.01.2018 г. по гр. д. № 350/2017 г. на I-во г. о., обобщаващо практиката на ВКС в решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III-то г. о., решение № 210/15.08.2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на IV-то г. о., решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д.

№ 546/2012 г. на IV-то г. о., както и решение № 65/30.07.2014 г. по гр. д. № 1656/2013 г. на II-ро т. о., решение № 52/07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г. на I-во г. о./. В решение № 3

50036/27.03.2023 г. по гр. д. № 2590/2022 г. на I-во г. о., се приема също така, че основно доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т. е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Дали е основателно позоваването на придобивна давност съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано и демонстрирано ли е намерение за своене /решение № 266/29.06.2011 г. по гр. д. № 1058/2010 г. на I-во г. о./, като при това научните, логическите и опитните правила следва да бъдат съобразявани от съда и при обсъждане и преценка на показанията на свидетелите /решение № 52/07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г. на I-во г. о./.

Така изведените от тричленни състави на ВКС правила за начина, по който съдът следва да извърши преценката на свидетелските показания, следва да намерят приложение и в настоящия случай, при който владението е основано на частен писмен договор, като освен гласни доказателства са налице и веществени свидетелства за осъществявана фактическа власт върху частите извън площта по договора, както и в рамките на закупения с договора имот.

В тази насока от заключението на вещото лице инж. Г. К. е установено, че в частта, придадена по силата на дворищнорегулационния план от съседния имот към спорния парцел /урегулиран поземлен имот/, е разположена паянтова сграда - гараж, означена с цифрата III на скицата към заключението /л. 75 от първоинстанционното дело/. Свидетелите Сами Т. и Д. М. са установили, че тази постройка е изградена приживе на съпруга на ищцата и е от дървена конструкция. Същите свидетели, както и св. П. Т. са установили, че в придаваемото място се намира и яма с гасена вар, означена на скицата с цифрата V, като свидетелите изгасили около 4 тона вар. В източната част на парцела, също придаваема, има дървесна растителност - около десетина акации и две плодни дръвчета - джанки, чиято приблизителна възраст според вещото лице е 20 години; има и два стари пъна; за акациеви насаждения свидетелстват и Сами Т., който в това място е гасил варта, както и св. И. Р. Х.. Св. Сами Т. и св. Д. М. са установили и това, че дворното място, което е било оградено, е около половин декар /400-500 кв. м./.

При тези данни и при наличието на частен писмен договор от 1945 г., с който наследодателят на съпруга на ищцата е закупил застроено дворно място от около 200 кв. м., идентично с имот пл. № 69 с графично определена площ 155 кв. м., за който е отреден спорният УПИ..... от кв. 20 с графично определена площ 403 кв. м., като владението е предадено на купувача още през 1940 г., когато е заплатена цената на имота, неправилно въззивният съд е приел, че не е установено по безспорен начин ищцата и нейният наследодател да са установили трайна фактическа власт с намерение за своене на целия урегулиран поземлен имот, както и кога и с какви действия е установена фактическата власт. Изводът е необоснован - формиран е в противоречие с практиката на ВКС за начина, 4 по който съдът следва да извърши преценката на събраните по делото относими за спора доказателства.