Решение № 800 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300501297 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ищцата по спора С. Д. С., ЕГН - *** изцяло Решение № 56/05.02.2025 г. по гр.д. № 1 648/2024 г. по описа на РС – Асеновград, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 главен и евентуален искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД – за осъждането на дружеството да заплати/върне на С. недължимо платена сума от 348 лв. по Договор за заем от *** г. – на основание недействителност на казания договор; евентуално – да й заплати /върне недължимо платена сума по същия договор от 306,84 лв. / неустойка / – на основание недействителност на договорната клауза за неустойка.

За постановяването на този резултат съдът е приел, че договорът е недействителен изцяло, недействителна е и клаузата за неустойка, при което и на основание чл. 23 от ЗПК ищцата дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Но не са представени според съда доказателства, че платеното от ищцата е плащане по този договор – т.к. в представените от нея разходни касови ордери и разписки не е отразено основанието за плащане и конкретно то да е процесния договор и същевременно на съда е служебно известно, че между страните има и друг договор за паричен заем – от *** г., предмет на гр.д.

№ 1649/2024 г. по описа на РС – Асеновград.

Въззивницата твърди неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила – непълно разпределение на доказателствената тежест между страните. Конкретно, че във вр. със служебно известния му последващ договор за кредит от *** г. по гр.д. № 1649/2024 г. съдът не е обявил на страните и в частност на ищцата, че чрез представените към ИМ платежни документи тя не установява твърдяното плащане по процесния договор от *** г. – чл. 146 ал. 2 от ГПК. В тази връзка и на основание чл. 266 ал.

1

3 от ГПК е заявила искане за назначаване на ССчЕ.

По така изложените доводи и след събиране на казаното гласно доказателство се иска отмяна на решението изцяло и уважаване на главния иск, а при неговото отхвърляне – на евентуалния иск. Претендира направените за две инстанции разноски.

Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата.

Настоява, че плащане на претендираните суми по договора от *** г. ищцата не е престирала.

Възразява срещу събирането на исканото с жалбата доказателство като преклудирано. В тази връзка поддържа, че хипотеза по чл. 266 ал. 3 от ГПК не е налице, т.к. доклада по делото е пълен и изчерпателен, в т.ч. и досежно разпределението на доказателствената тежест и дължимите указания. Пледира за потвърждаване на решението.

Искането за събиране на заявеното с жалбата гласно доказателство – ССчЕ, е отказано в откритото съдебно заседание с довод, че не е необходимо, т.к. вместо него, съдът е изискал и приложил гр.д. № 1649/2024 г. по описа на РС – Асеновград, чийто предмет е иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 16 от сключен между същите страни Договор за потребителски кредит № ***/*** г., предвиждаща заплащане от потребителя С. на неустойка в размер на 1 233,20 лв. за недадено обезпечение по казания договор.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от С. Д. С., ЕГН – ********** срещу „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 обективно съединени при условие на евентуалност искове както следва:

Главен иск – за осъждането на ответника да й заплати на основание на чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД сумата 348 лв., представляваща сбор от недължимо платена договорна лихва / 41, 16 лв. / и неустойка / 306, 84 лв. / по сключен между тях Договор за паричен заем № ***/*** г. – поради недействителност на договора;

Евентуален иск - за осъждането на ответника да й заплати на основание на чл. 55 ал.

1 предл. първо от ЗЗД сумата 306, 84 лв., представляваща недължимо платена неустойка по чл. 16 от договора – поради нищожност на казаната клауза за неустойка.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на исковете с довод, че всички престирани от ищцата плащания по договора са отнесени към погасяване на главницата по същия, както и на дължими се такси / непосочени /, съответно не са престирани от ищцата плащания за погасяване на договорната/възнаградителна лихва и на неустойката по чл. 16 от договора.

Съдът е приел, че договорът е изцяло недействителен, т.к. неустойката по чл. 16 от него / за недаденото обезпечение / в размер на 306, 48 лв. не е включена във формирането на посочения ГПР от 45,90 %, а е следвало да бъде включена, т.к. е задължителен разход по кредита. Като така посочения в договора ГПР не е действителния и същевременно действителния ГПР надхвърля законоустановения максимум по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Ищцата обаче – посредством представените от нея 5 бр. платежни документи, не била установила, че обективираните в тях плащания са по процесния договор, т.к. в същите не е отразено основанието за плащане и същевременно на съда е служебно известно, че между страните има и друг договор за паричен заем – от *** г., предмет на гр.д. № 1649/2024 г. по описа на РС – Асеновград. Като така главният иск е отхвърлен.

По евентуалният иск е прието, че клаузата за неустойка заради недадено обезпечение / чл. 16 от договора / е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Искът е отхвърлен с мотив, че не се установява плащането й – поради гореизложеното досежно представените платежни документи.

Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд за недействителност на 2 процесния договор, както и за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 16 от същия - за което и няма спор между страните.

Няма спор и че съгласно представените 5 бр. платежни документи въззивницата – ищца е заплатила на ответното дружество общо сумата 715, 81 лв. както следва: с издадени от дружеството приходен касов ордер / ПКО / № *** от *** г. – сумата 22 лв.; ПКО № ***от *** г. – сумата 282,81 лв.; ПКО № ***от *** г. – сумата 22 лв.; чрез Изипей АД съгласно Разписка № *** от *** г. – 195 лв. и също чрез Изипей АД съгласно Разписка № *** от *** г.

– 194 лева. Тоест въззивницата е платила разлика от 215, 81 лв. над дължимата чиста стойност по кредита – предоставените заемни средства от 500 лева. Основанието за плащане не е посочено в нито един от платежните документи.

Всички горепосочените плащания обаче са осъществени по времедействието на процесния договор - видно от погасителния план, съставляващ неразделна част от него, съгласно който предоставения с него паричен заем се издължава на четири месечни вноски, като първата е с падеж 21.12.2023 г., а последната – с падеж 21.03.2024 г..Освен това, от приложеното гр.д. № 1649/2024 г. на РС – Асеновград / в което втория договор за паричен заем с дата на сключване *** г. се съдържа и с влязлото в сила решение по което е прогласена за недействителна клаузата за неустойка по чл. 16 от него / се установява, че размера на месечните погасителни вноски по договора от *** г. е 186,80 лв. всяка, като падежът на първата такава действително е датата на сключването му – *** г. / в който смисъл твърденията на С. Д. С. в исковата й молба /, но тази вноска – съгласно чл. 6 ал. 2 от облигацията, се погасява не чрез плащането й от заемополучателя на заемодателя, а чрез прихващане с предоставените заемни средства от 1 000 лв., като на потребителя се предоставят заемни средства в размер на разликата след прихващането. Не на последно място, ответникът „ Кредит Тайм „ ЕООД не е заявил по настоящото дело възражение престираните от ищцата С. плащания по казаните по горе 5 бр. платежни документи - и в частност по тези с дата *** г., да са в изпълнение на други нейни задължения към дружеството и конкретно в изпълнение на договора между тях от *** г.. Единственото му възражение по исковете е, че чрез тези плащания не са погасявани вземания, надвишаващи главницата по процесния договор от *** г., което му възражение – с оглед установеното по делото досежно техния размер, е частично неоснователно – за разликата от 215, 81 лева.

Предвид изложеното, следва – според настоящата инстанция, нееднозначен извод, че плащанията по представените 5 броя платежни документи са в изпълнение на процесния договор между страните от *** г.. Така твърдяно от ищцата основание за тях е доказано по делото.

При така установеното, главният иск неправилно е отхвърлен за сумата 215, 81 лв., като до този размер същият е основателен и се уважава – след отмяна на първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част. За разликата над 215, 81 лв. до пълния предявен размер от 348 лв. искът е неоснователен – макар и по различни от изложените от първостепенния съд мотиви, съответно правилно е отхвърлен като краен резултат.

Произнасяне по евентуалния иск не се дължи поради уважаването на главния, макар и частично. Затова обжалваното първоинстанционно решение в частта му, с която евентуалният иск е разгледан по същество като е отхвърлен се обезсилва.

С оглед така постановения инстанционен резултат на ищцата се дължат направени разноски за две инстанции / платени ДТ / в размер на 46, 52 лв. - 31 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 15, 52 лв. за въззивното производство.

На процесуалния представител на ищцата се дължи възнаграждение за главния иск съобразно уважената негова част. Възнаграждението се дължи и за двете съдебни инстанции, като съдът го определя в размер на 300 лв. за всяка инстанция, а съобразно 3 резултата го присъжда в размер от по 186 лева, общо за двете инстанции – 372 лева.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя Решение № 5 от 05.02.2025 г. по гр.д. № 1 648/2024 г. по описа на РС – Асеновград в частта, с която предявеният от С. Д. С., ЕГН - *** срещу „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 главен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 215, 81 лв. и в тази част Постановява:

Осъжда „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 да заплати на С. Д. С., ЕГН – *** сумата 215, 81 лв. / двеста и петнадесет лева и осемдесет и една стот. /, съставляваща сбор от недължимо платени договорна лихва и неустойка по сключен между страните недействителен Договор за паричен заем № ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.07.2024 г. / датата на предявяване на иска / до окончателното изплащане.

Потвърждава Решение № 5 от 05.02.2025 г. по гр.д. № 1 648/2024 г. по описа на РС – Асеновград в частта, с която предявеният от С. Д. С., ЕГН - *** срещу „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 главен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 215, 81 лв. до претендираните 348 лева.

Обезсилва Решение № 5 от 05.02.2025 г. по гр.д. № 1 648/2024 г. по описа на РС – Асеновград в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. С., ЕГН - *** срещу „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 евентуален иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД - за осъждането на дружеството да й заплати сумата 306, 84 лв., съставляваща недължимо платена неустойка по същия Договор за паричен заем № ***/*** г. и Оставя без разглеждане евентуалния иск.

Осъжда „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 да заплати на С. Д. С., ЕГН – *** направени за двете съдебни инстанции разноски в размер на 46, 52 лв. / четиридесет и шест лева и петдесет и две стот./.

Осъжда „ Кредит Тайм „ ЕООД, ЕИК 203615520 да заплати на адвокат С. К. Н., личен № *** възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА за двете съдебни инстанции в размер на 372 / триста седемдесет и два / лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________