Определение № 758 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. София, 04.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601022 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

От защитника на подс. Б. Д. Д. – адв. В. Б. е поискана проверката на определения по чл. 248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК, с които в разпоредителното заседание, проведено на 08.07.2026 г. по н.о.х.д. № 2673/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 5 състав, е отказано прекратяване на съдебното производство и изменение на изпълняваната от подсъдимия мярка за неотклонение “задържане под стража“.

С жалбата се иска отмяната на първия обжалван отказ, поради несъгласието на защитника с: извода на първоинстанционния съд за несъществуване на сочено нарушение на правото на обвиняемия да бъде защитаван от избрания от него защитник при привличането, защото разследващият орган е бил надлежно уведомен за избора на упълномощен защитник още преди извършването на това процесуално действие. При това обстоятелство липсата на депозирано към онзи момент пълномощно не означава, че в действителност не е съществувало упълномощаване; извода, че допуснато нарушение на правото на обвиняемия да бъде защитаван от избрания от него защитник при предявяване на разследването е саниран поради обстоятелството, че впоследствие упълномощеният защитник се е запознал с материалите в съдебната фаза на процеса, защото в конкретния случай разследващите органи са лишили упълномощения защитник от възможността, след запознаване с материалите по делото да направи искането си за присъединяване на друго образувано производство за идентично деяние, попадащо в хипотезата на чл. 26 от НК, както и на възражение за липсата на експертиза за предметите на деянието;

1 извода, че липсата на физико-химична експертиза е въпрос само на доказателствена обезпеченост, защото тя води до невъзможност на подсъдимия да узнае обвинението в неговата цялост – не само от гледна точка на правната квалификация, но и от фактическа страна, включително относно характеристиките на инкриминираните вещи, за които му е повдигнато обвинение. Поради това и обвинителния акт не отговаря на стандартите на чл. 246 от НПК.

Отказът да се отмени задържането под стража на подсъдимия е поискан с аргумента, че не е съобразен с продължителността му – повече от 4 месеца и най-вече на обстоятелствата, че мярката е определена едва след обединяването на две отделени производства, като в едното е изпълнявал подписка, а в другото - е бил без мярка за неотклонение, без настъпването на каквито и да е било нови обстоятелства и при положение, че Д. доброволно се е явил пред разследващите.

Частната жалба е допустима, подадена е от имащ право на нея и в срок, като е регистрирана на 15.07.2026 г.

Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК не е основателна, защото според въззивният състав няма нарушение в предходната процесуална фаза на едно от основните права на обвиняемия по чл. 55 от НК – да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество, респ. и за какво е обвинен, както и на правото му защитникът, които той е избрал, да участва при извършване на процесуалното действие – привличане на обвиняемия.

Преди това, съществува соченето от защитника нарушение на това право, прието и от първия съд и оценено като обосноваващо съществено процесуално нарушение при предявяване на разследването. То обаче, поради това, че е принципно отстранимо и конкретно отстранено в съдебната фаза, не налага връщане на делото в предходната. До обжалвания отказ да прекрати съдебното производство поради процесуалното нарушение първият съд е стигнал, защото е приел, че предявяването на разследването на служебния защитник при условие, че упълномощеният – адв. Б. е посочила уважителна причина за неявяването си, е довело до замяна на защитник, която съществено нарушава правото на обвиняемия. С тази преценка, въззивният съд може само да се съгласи, защото е правилна нейната фактическа и правна обоснованост.

Аргументацията в частната жалба позволява да се отграничи, че и защитникът не отрича правилност на оценката за това, че нарушението е вече отстранено, защото негов сътрудник се е запознал с материалите по делото / съгласно отбелязването в картона по делото/ и защото са му предоставени копия от поисканите от него документи от досъдебното производство. Акцентът на възразяването на защитника в жалбата, за разлика от аргументацията му в разпоредителното заседание, не е само до това, че неучастието му е довело до непроучване на материалите, а за това, че така е пропусната възможността да направи искане, което е ограничено само в рамките на досъдебното производство - за обединяване на разследването с друго. Обединяването на две дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем зависи от 2 преценката на прокурора. Възможността за обединяване на делата в досъдебното производство обаче не е идентична с преценката на прокурора за правната квалификация на деянието, за която се води разследването, респ. разследванията, защото само той може да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Поради тази принципна позиция и при условие, че прокурорът е имал знание, тъй като в справката в Регистъра за неприключилите наказателни производства / л. 122 том 2 от ДП/ е посочено това друго дело, не е използвал възможността по чл. 217 от НПК, а след това при повдигането на обвинението окончателно е решил въпроса за правната квалификация, то следва, че от въззивния съд без основание е поискано отстраняването на процесуалното нарушение да бъде използвано и за налагането на промяна в преценката на прокурора за първия квалификация на множеството престъпления.

Предявяваното на постановлението за привличане на обвиняем от 24.02.2026 г. осъществено на 02.03.2026 г., с участието на служебния защитник – адв. Стойчев, вместо с участието на адв. Б., е нарушение на правото на обв.Д. защитникът, които той е избрал, да участва при извършване на процесуалното действие – привличане на обвиняем, но то е било отстранено чрез извършването на ново привличане, извършено със съставянето на постановеното за привличане от 20.03.20026 г. и предявяването му на обв. Д. и на неговия упълномощен защитник на 01.04.2026 г, поради което и правилно е прието от патравия съд, че то не може да обоснове прекратяване на съдебното производство.

За първи път в жалбата си защитникът сочи нарушено право на Д. да узнае обвинението в неговата пълнота, защото в разпоредителното заседание липсата на физико-химична експертиза не е била обвързана с нарушение за съдържанието на обвинителния акт. Факт е, че такава експертиза е била назначена на досъдебното производство и не е била изпълнена до внасянето на обвинителния акт. В неговата обаче обстоятелствена част е посочена характеристиката на високорисковите наркотични вещества основано на експертни справки, поради което въпросът не е до непълнота на обвинителните факти, а за тяхната доказаност, и той не може да обоснова соченото нарушение на правото на обв.Д..

Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал.1, т.6 от НПК също не е основателна. Вярно е че, продължаването на задържането не е аргументирано от първия съд с обсъждане на защитните доводи, поради които не е следвало да се определя в досъдебното производство тази мярка.

Аргументацията е основана обаче на потвърдителните определения на въззивната инстанция, поради което и се приема, че обхваща преценката, че не са настъпили фактически или юридически обстоятелства, които да препятстват задържането, каквото е изискването на чл. 5, §1, б.с от ЕКПЧ за стандарта за произнасяне по въпроса за мярката за неотклонение. И тъй като това е съществото на произнасянето, а не всеки следващ съдебен състав, осъществяващ контрол на задържането да обсъжда правилността на решението на предишните състави, следва да се посочи само, че от последното произнасяне на съд, това на АС-София с определение от 3

02.07.2026 г. до разпоредителното заседание са били изминали 6 дни, поради което и обективно продължителността на задържането не може да е обстоятелство, което да е ново и което да налага преоценка за смекчаване на наказателната принуда спрямо Д.. В случая изтеклият срок не може да се приеме като неразумен и поради констатацията, че до настоящия момент не е допуснато необосновано забавяне на производството, защото е насрочено съдебно заседание за 31.08.2026 г., което е гаранция приоритетното му разглеждане да продължи и през съдебната ваканция.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 и ал.3 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определения от разпоредително съдебно заседание на 08.07.2026 год. по н.о.х.д. № 2673/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 5 състав, с които е отказано прекратяване на съдебното производство и изменение на изпълняваната от подсъдимия Б. Д. Д. мярка за неотклонение “задържане под стража“.

Определението не подлежи на проверка по жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4