Определение № 4152 от 08.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4152 гр. Варна, 07.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

И.ка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20223100501913 по описа за 2022 година

С решението на ВРС-48с-в № 1989/2.06.2022 по гр.д.№ 15809/ 2021 Е ПРЕКРАТЕН бракът между И. Н. К. ЕГН ********** и М. Г. Г. ЕГН ********** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на осн.чл.49 ал.1 СК;

ПОСТАНОВЕНО Е , че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът И. Н. К.;

ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на детето П И К., ЕГН ********** на майката М. Г. Г., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеене на детето П И К. ЕГН ********** при майката М. Г. Г.

ЕГН ********** с адрес с.Детелина,общ.Долни чифлик, обл.Варна;

ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата И. Н. К. ЕГН ********** с детето П И К. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч в събота до 18ч в неделя, с преспИ.е, както и в деня на рождения ден на бащата /7.09./ - от 9ч до 18ч, както и един месец през лятото всяка година, когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка нечетна година: втората половина на Коледните и Новогодишните празници от 30.12. до 02.01 на следващата година, от 10ч на първия ден до 16ч на последния ден и от четвъртък (Велики четвъртък) в седмицата преди Великден до събота с преспИ.е, от 10ч на първия ден до 16ч на последния ден; всяка четна година: от 25.12. до 28.12., с преспИ.е, от 10ч на първия ден до 16ч на последния ден и първата половина на Великденските празници, начиная от събота (Цветница) от 10ч до 16ч в сряда преди Великден, както и на рождения ден на детето /17.12./ - за времето от 17ч до 20ч на същия ден;

ОСЪДЕН Е бащата И. Н. К. да заплаща на детето П И К., род.17.12.2016г, чрез неговата 1 майка и законен представител М. Г. Г. ЕГН ********** издръжка месечно в размер на по 350лв /триста и петдесет лева/, считано от 1.11.2021г, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основание за изменението или прекратяването й;

ОСЪДЕН Е бащата И. Н. К. ЕГН ********** да заплати на детето П И К., род.17.12.2016г, чрез неговата майка и законен представител М. Г. Г. ЕГН **********, сумата от 2080лв /две хиляди и осемдесет лева/, представляваща издръжка за минало време за периода от 1.03.2021г до 31.10.2021г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-29.10.2021г. до окончателното й изплащане;

ПОСТАНОВЕНО Е след прекратяването на брака жената да носи фамилно име Г.;.

ПРЕДОСТАВЕНО Е ползването на семейното жилище, представляващо къща, в с.Детелина, общ.Долни чифлик, Варн.област, находящо се в имот пл.№ 2 в кв.1 по плана на селото, на М. Г. Г.;

ОСЪДЕНА Е М. Г. Г. ЕГН ********** да заплаща на И. Н. К. ЕГН ********** сумата от по 100лв /сто лева/ месечен наем за ползването на семейното жилище, представляващо къща, в с.Детелина, общ.Д.чифлик, Варн.обл., находящо се в имот пл.№ 2 в кв.1 по плана на селото, считано от датата на постановяване на решението, на осн.чл.57 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.56 ал.2 СК;

ОСЪДЕН Е И. Н. К. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС държ.такса по исковете за издръжка общо в размер на 587,20лв /петстотин осемдесет и седем лева и 20ст/; 144лв /сто четиридесет и четири лева/ по иска по 57 ал.2 СК и 40лв /четиридесет лева/ - по иска за развод;

ОСЪДЕН Е И. Н. К. ЕГН ********** да заплати на М. Г. Г. ЕГН ********** сумата от 435лв –/четиристотин тридесет и пет лева/ - разноски в производството, на осн.чл.329 ал.1 ГПК.

Недоволен от постановеното решение е ответникът И. Н. К., който подава въззивна жалба вх.№ 46931/ 11.07.2022г срещу решението на ВРС в следните му части, с които е прекратен бракът му с М. Г. К. и е постановено, че вина за настъпилото ДНР на брака има само той; осъден е да заплаща в полза на малолетното си дете П, род.2016г, месечна издръжка в размер на 350лв, считано от 1.11.2021г, както и такава за минало време общо в размер на 2080лв за периода от 1.03.2021г до 31.10.2021г; на жената е предоставено ползването на семейното жилище, представляващо къща, намираща се в с.Детелина, общ.Д.Чифлик, Варн.обл., в имот пл.№ 2 в кв.1 по плана на селото, която е лична собственост на мъжа; осъден е да заплати съответните държавни такси, следващи се върху присъдените размери на издръжкиге, както и тези по иска по чл.57 ал.2 СК и по иска за развод, а също и сторените от ищцата разноски по делото.

Счита решениеjто на ВРС в посочените части за неправилно, неоснователно и незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон, както и поради 2 допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По отношение на ВИНАТА.

От мотивите на съд.решение не можело да се напарви извод, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът И. Н.К..

Разпитаните свидетелите нямат преки впечатления от съвместният живот на страните, а преразказват изложеното от съпругата му в исковата молба.

Поддържа изложените още с насрещнана ИМ твърдения за допуснати от страна на ищцата брачни провинения, както следва: още в началото на 2020г М. К. се изнесла от семейното жилище, след като въззивникът се опитал да проведе разговор с нея във връзка с нейното агресивно поведение и избухлив характер; безкрайните скандали, предизвиквани без причина или при задаване на неудобен за нея въпрос; с безразсъдното й шофиране, което поставя в опасност нейният живот и този на детето им.

Поддържа, че причина /твръдяно още с НИМ/ за настъпилият разрив в отношенията им било упражняваното системно физическо насилие над него, като на моменти си позволявала дори да го удря, да му бие шамари, но той никога не отвръщал на упражненото спрямо физическо и вербално насилие - нецензурни думи по негов адрес, по адрес на майка му и сестра му в присъствието на тяхната дъщеря П. При всеки опит да проведе нормален разговор с нея, възиваемата проявявала агресивно поведение, което било в разрез с установените норми на поведение в семейната среда.

Търпял и излагащото я, недопустимо за семейна жена, поведение, вкл. когато бившият й съпруг идвал да я взима от дома им и двамата излизали, а той оставал при детето им.

Като мъж се чувствал безкрайно неудобно от поведението й, но никога не си и помислял, че ще отиде в „Съдебна медицина“ и ще кажа на лекаря, че нараняванията, които има, са в резултат от нанесените от съпругата му удари и че тя му посягала.

Според него друга причина, провокирала агресията й над него, било ходенето й по врачки и гадателки, след което ставала нервна и сприхава.

На сл.място изтъква, че дългото стоене пред компютъра и сърфирането в Интернет, последното на ниво пристрастеност, не й давало възможност да обръща достатъчно внимание нито на съпруга си, нито на детето им.

Понеже държал на семейството си полагал усилия да запази същото, вярвайки, че проблемите в семейството се разрешават чрез активен диалог и компромиси, но въззиваемата не пожелала да води такъв, като предприела цЕ.сочено поведение на конфронтация срещу него.

След като въззиваемата се прибрала с детето при него, били безкрайни обещанията от нейна страна, че няма да се държи по този начин, че много съжалявала и ще се опитала да овладее избухливия си характер, че нямало повече да „рови“ в телефона му, като двамата 3 вземали решение да запазят семейството си и дъщеря им, което да расте в спокойно и любящо семейство.

Поради всичко изложено счита, че вина за натъпилото ДНР на брака има само съпругата му, която, няколко месеца след прибирането си при него заедно с детето, отново станала агресивна, раздразнителна и сприхава, започна отново да го обижда като била вечно недоволна от него. Стигнало се дотам да не можел да проведе нормален разговор с нея.

Излага още, че съпругата му обичала високите скорости и винаги, когато се качала на колата, за да отиде на работа или по работа, се притеснявал докато се прибере.

По принцип въззивникът винаги си мълчал, но при едно прибиране през 2020г, когато получил няколко акта за нарушения по ЗДвП й казал, че безразсъдното й шофиране поставяло в опасност нейния живот и този на детето. В отговор съпругата избухвал поредният скандал, придружен с викове и обиди от нейна страна, след което се изнесла от семейното жилише с детето.

Твърди се, че при пореден скандал от нейна страна била влязла в дома на майка му /която също живее в с.Детелина/, разбивайки входната врата на жилището, била тършувала из вещите и документите й. По този повод майка му се обадила и когато възивникът отишъл, заварил майка си много уплашена и че трябвало да се обадят в Полицията. В този момент въззиваемата му позвънила да го търси къде е и той й казал за случката и че ще се забави заради сигнала, който щели да подават до Полицията, при което тя заявила, че е разбила жилището, за да търси някакви документи, които не можела да намери вкъщи, че нямало да се повтори и че просто била побесняла. Понеже И. познавал избухливия й характер, да разубедял майка си да не звъни в Полицията.

Въззивникът, колкото и да му било неудобно и да се срамувал, казал истината на майка си /която била чула разговора и била вече разбрала/, майка му се разплакала, а въззивникът отишъл да купи патрон за бравата и след това й помогнал да подредят дома.

На сл.място счита за несонователни мотивите на съда, в които приема, че той бил агресивен към въззиваемата и че не бил полагал грижи за семейството си. Счита, че това е изградено само върху предположение, без да са налице доказателства, като излага следното:

В средата на м.март 2021г му позвънил негов приятел, който също живеел в с.Детелина, и му казал, че вратата на гаража до къщата била огъната. След няколко дни, на 17.03.2021г се обадил на М. да я пита какво се е случило, като казал, че в следобедните часове ще отиде до къщата. Същия ден сл.обед там заварил съпругата си, която го посрешнала с поредния скандал – какво го интересувало, че вратата на гаража била огъната.

Успял да вдигне вратата и влязъл вътре. Тя вървяла след него и крещяла, използвайки обидни епитети и определения по негов адрес. На въпроса му какво се е случило, тя побесняла и се нахвърлила върху него, дърпайки блузата му, която скъсала, нанасяйки удари с юмрук в областта на гръдния му кош. Успял да се откопчи от нея и излязъл от гаража, след което чул много силен шум от блъскане и ритане на шкафовете в гаража, които вероятно беше съборила. Качил се на колата и тръгнал за Варна.

4

В тази връзка възразява, че когато излязъл от гаража, въззиваемата не е имала нараняванията, посочени в листа за преглед на пациент, както и у-ето от „Съд.медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, изд.на 18.03.2021, още повече, че се бил видял с нея в следобедните часове на същия ден и затова твръди, че нараняванията не са били причинени от него. Представените документи опровергавали изложените в ИМ твърдения относно часа, извършителя и механизма на получената травма, поради следното: на 17.03.2021г въззиваемата е посетила МБАЛ„Св.Анна-Варна"АД, като от издадения лист за преглед на пациент е посочен час - 19.10ч.

Разстоянието от с.Детелина до гр.Варна е 30,623км., което, изключва възможността въззиваемата да е получила травмата в 19ч в с.Детелина и в 19.10ч да е била в МБАЛ„Св.Анна - Варна"АД, което потвърждава соченото от него твърдение, че се е видял с нея в селото в следобедните часове и когато си е тръгнал, тя не е имала наранявания.

На 18.03.2021г ищцата е посетила кабинет в Отделение“Съдебна медицина“ при МБАЛ„Св.Анна-Варна"АД, като е казала на съдебният лекар - д-р Ганчев, че на 17.03.2021г към 19.00ч в дома е била ударена.

Предвид изложеното неоснователно съдът е приел, че с агресията, която бил проявил към съпругата си /каквато никога не е имало от негова страна/ и с неполагането на грижи за семейството си бил виновен за разтрогването на брака им. Напротив, години наред въззиваемата не е работила и той издържал семейството.