Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 03.04.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 57/2025
Вид
Решение № 92
Подписан
03.04.2025
В сила
03.04.2025
Състав
Росица Иванова Маркова, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, 149 и 150 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.139б, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.139, 149 и 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71, ал.2 · Наредба за топлоснабдяването
  • чл.72, ал.2 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Враца, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20251400500057 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Л. В. от АК-Враца в качеството на особен представител на Д. П. С., ответник по гр.д.№2298/2024г. по описа на Районен съд-Враца, срещу постановеното по делото Решение №756/04.12.2024г. в частта, в която е признато за установено, че дължи на "Топлофикация София"ЕАД, ЕИК *** следните суми:

- на основание чл.79, ал.1 ЗЗД главница в размер на 728.83лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия на адрес *** за периода от м. 04.2017г. до м. 04.2019г., за която по ч.гр.д.№20376/2020г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020г. до окончателното й изплащане;

- на основание чл.86 ЗЗД сумата 130.65лв. – лихва за забавено плащане за периода от 15.09.2017г. до 19.05.2020г. по заповедта за изпълнение;

- на основание чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ 27.90лв. – неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. май 2017г. до м. април 2019г., както и деловодни 1 разноски.

В жалбата се релевира оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част, както и за постановяване на същото при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззивникът изразява несъгласие с приетото от районния съд, че за исковия период топлофикационното дружество е доставило реално процесните количества топлоенергия до имота му, който е наследствен, както и че ищецът стриктно е изпълнил разписаните в общите му условия задължения за доставка, измерване, отчитане и начисляване на топлинна енергия, като е кредитирал заключенията на изслушаните пред първата инстанция ССЕ и СТЕ.

В жалбата се настоява, че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност съображенията на защитата на ответника, развити в отговора на исковата молба и в писмената му защита, и е приел неправилно, че претендираните вземания са дължими.

Според поддържаното в жалбата ищецът не е провел пълно и главно доказване на оспорените от насрещната страна документи и не е доказал какви количества топлинна енергия и горещо битово водоснабдяване е доставил в исковия период и дали ли тези количества са коректно и правилно остойностени във всяка една от оспорените фактури. Освен това според въззивника ищецът не е доказал, че ежемесечно е подавал за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспадане на технологичните разходи в абонатната станция, както и че общият топломер е технически изправен и надлежно сертифициран, а тъкмо обратното, по делото е установено, че начисляването на топлинна енергия се е извършвало по прогнозна консумация и изравнителни сметки, без да е извършвано ежемесечно реално отчитане на показанията на индивидуалните топломери, монтирани в наследствения имот на ответника, и не е установено колко радиатори и топломери е имало в имота.

Становището на защитата на въззивника е, че в нарушение на европейското законодателство се претендира заплащане по прогнозни сметки, начислени въз основа на прогнозни дялове, при положение, че абонатите са били принудени да монтират топломери в имотите си, които да извършват 2 техническо измерване на реалното количество доставена топлоенергия. В тази връзка в жалбата се сочи, че по делото не е представен документ, подписан от абоната или негови наследници, от които да се установява, че задължението на ответника е формирано въз основа на периодичните отчети на СТИ в имота, при положение, че съгласно чл.13 от Директива №2006/32/ЕО в сметките могат са се включват само реално потребени количества енергия.

Според изложеното в жалбата е неправилно да се начислява лихва върху суми, формирани на база прогнозни сметки, които не отразяват реално потребление, съответно реално задължение. Адв. В. настоява, че лихва за забава се дължи едва след съставяне на изравните сметки, а не след изтичане на 30-дневен срок от издаването на всяка от представените фактури.

Следващото оплакване на особения представител на въззивника е, че след внимателен прочит на общите условия на топлофикационното дружество се установява пълно неизпълнение на разписаните в тях задължения за доставка, измерване, отчитане и разпределение на топлинната енергия, като в тази връзка се цитират разпоредби на ОУ и на ЗЕ.

В жалбата се настоява и, че Договор №***/27.09.2002г., сключен с "Техем Сървисис"ЕООД, е оспорен по съображения, че действието му е изтекло и той не обвързва страните. Подчертава се също, че по делото не е установено да е извършено връчване на изравнителните сметки на лице, упълномощено да представлява етажната собственост, или лично на абоната и при това положение вземането на ищеца не е било ликвидно към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Искането в жалбата е в обжалваната част първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което исковите претенции на ищеца бъдат отхвърлени.

Във въззивната жалба не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.

Чрез пълномощника си юрисконсулт Б. А. въззиваемото "Топлофикация София"ЕАД е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба, като развива съображения за правилност на обжалваното решение. Искането на въззиваемата страна е първоинстанционото решение да бъде потвърдено, като се претендират разноски за тази инстанция.

3

В отговора не се заявяват доказателствени искания.

Третото лице-помагач "Техем Сървисис"ЕООД не е подало отговор на ваззивната жаба.

Приемайки с акта си по чл.267 ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което в писмени молби пълномощниците на главните страни поддържат своите искания и възражения. Подпомагащата страна "Техем Сървисис"ЕООД не се представлява.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от "Топлофикация София"ЕАД, ЕИК *** срещу Д. П. С., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на задължение на ответника към ищеца за сумата 1 042.82лв., от които 875.19лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.05.2020г. до изплащане на вземането, 130.65лв. – мораторна лихва от 15.09.2017г. до 19.05.2020г., както и суми за дялово разпределение 31.29лв. – главница от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 5.69лв. – лихва за периода от 31.03.2017г. до 19.05.2020г., както и направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№203076/2020г. по описа на СРС, по което срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че в хода на производството е установено, че длъжникът С. П. Д. е починал и на негово място като ответник е конституиран единствения му законен наследник Д. П. С..

Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на топлоснабдения имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и като такъв е длъжен да монтира средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща съответната цена, определена при условията и реда на Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Нататък в исковата молба се сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ 4 продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София"АД на клиенти за битови нужди от гр.София, които се изготвят от ищцовото дружество, одобряват се от КЕВР, влизат в сила в срок от един месец след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от последните. Ищецът сочи, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация"ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени от с решение на ДКЕВР от 2016г., и в тях са определени реда и срока, в които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат дължимите месечни суми. Нататък в исковата молба са подробно изредени сроковете за заплащане на ТЕ и последиците от забавата на клиентите. Разяснява се начина за разпределение на ТЕ по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ, като се твърди, че в случая собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Техем Сървисис"ЕООД и съгласно чл.32, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иск за съществуването на вземанията на ищеца по заповедта за изпълнение.

По искане на ищеца като трето лице-помагач на негова страна е конституирано "Техем Сървисис"ЕООД, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в процесния имот. Дружеството е представило становище за основателност на исковете.

На основание чл.47 ГПК за особен представител на ответника Д. С., който, видно от представеното удостоверение за наследници, е единствен закон наследник на собственика на топлоснабдения имат, е назначена адв. Л.

В. от АК-Враца, която е представила отговор на исковата молба. С отговора 5 предявените искове се оспорват по основание и размер, като на първо се отрича факта Д. С. да е собствени, титуляр на вещно право и/или ползвател на топлоснабдения имот, не е сключвал договор с топлофикационното дружество и не е абонат на същото и няма качеството на купувач на топлинна енергия.

На следващо място адв. В. счита, че процесното вземане е недължимо, тъй като към датата на подаването на заявлението не е било изискуемо, предвид на това, че за да бъде издадена заповед за изпълнение за задълженията на потребител, е въведена система за дялово разпределение и трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответния период.

Приложените с исковата молба изравнителни сметки са оспорени, тъй като не са връчени срещу подпис на упълномощено лице, представляващо ЕС.

Оспорен е и представения договор, сключен с "Техем Сървисис"ЕООД, за който се твърди, че срокът му е изтекъл.

След като от своя страна описва начина, по който се извършва дяловото разпределение, адв. В. оспорва всички представени документи за начислени суми за топлинна енергия, изравнителни сметки и справки, които не са подписани от ответника и не установяват процесните задължения по основание и размер, като поддържа, че процесните суми не са начислени правилно и не отговарят на реалното количество доставена ТЕ.

На следващо място адв. В. прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

От представения от ищеца нотариален акт №82, д.№23543/93г. на СРС от 16.09.1993г. се установява, че С. П. Д. е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот – ***, гр.София.

При извършена от заповедния съд справка по реда на Наредба 18/1990 е установено, че С. П. Д. е починал на 11.09.2020г. и негов единствен законен наследник е брат му Д. П. С., който е конституиран като ответник по делото.