Решение № 2544 от 18.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4508/2022
- Вид
- Решение № 2544
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 18.05.2023
- Състав
- Станимира Иванова, Петя Попова, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.363, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 364 · Кодекс за застраховането
- чл. 365, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 6 и 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 6 и 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2544 гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петя Попова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20018139/02.03.2022г. по гр.д. № 58754 по описа за 2 0 2 0 г. на Софийски районен съд, 118-ти състав Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**** е осъдено да заплати на Г. М. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. **** на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2641,90 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 100лв. от подаване на исковата молба – 26.11.2020г., до изплащането й, а в останалата част – законна лихва от 19.10.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –увреждане на собствения й автомобил „Рено Клио”, рег.
№ С ****, причинени при ПТП, настъпило на 13.03.2020г. в гр. София по вина на водач на автомобил „Мазда СХ-3, рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от ЗД Е.”АД ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 604,64лв., като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 2641,90лв. до предявен размер от 4077лв. , като Г. М. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на 1
„Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.
3 от ГПК съдебни разноски от 88лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25028809/05.04.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Г. М. Т., ЕГН ********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че по делото били установени предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, както и че за обезщетяването на вредите ответникът й бил платил 1500лв. Заключението по автотехническата експертиза установило, че стойност на ремонт е 5368,74лв., че действителна стойност на автомобил към дата на ПТП е 5917лв. Вещото лице било посочило, че стойността на запазените части е 30% от стойността на автомобила тоест 1775,51лв., но по делото било установено, че е предала автомобила в център за разкомплектоване на излезли от употреба автомобили и е получила за същото 340лв. Така само тази сума следвало да се приспадне от стойността на автомобила, а не посочената от вещото лице 1775,51лв.
Вещото лице не било огледало автомобила и не установило годност на запазени части, само хипотетично било определило че 30% е стойността им.
Вещото лице не било изследвало и вторичния пазар за продажба на употребявани части, срок на продажбата им, посочило, че някои части нямало да може да се продадат, а и посочило, че преди да се продадат тези части следва да се демонтират и така ще трябва да се плати около 1000лв. за демонтажа им. Така посочената сума от 1775,10лв. неправилно било пирето от СРС че следва да се приспадне от стойността на МПС. Евентуално сумата, която следва да й се изплати била поне сумата от 1000лв., която ще следва да плати за демонтажа на частите. Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за горницата над минималния размер.
Въззиваемият- ответник по исковете Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК **** е оспорил жалбата. Посочило е, че решението на СРС в обжалваната част било правилно. Оплакванията били обосновани с факти и оспорвания, които били новопосочени и като такива били преклудирани.
Покупко-изплащателната сметка не била оспорена от него, но представлявала частен документ и нямала доказателствена стойност, не доказвала 2 предаването на автомобила в център за разкомплектоване за което получил 340лв. Удостоверението за разкомплектоване, което се издавало от оператор на център за разкомплектоване било необходимо за да се дерегистрира автомобила. Такова удостоверение не било представено Вещото лице посочило всеки запазен детайл, нямало за задача да определя стойността на тези части на вторичния пазар. Правилно районният съд приспаднал стойността на запазените части от стойността на автомобила. . Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски за горницата над минималния размер.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22023119/26.11.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 23.11.2020г. на Г. М. Т., ЕГН ********** срещу Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК ****, с която е поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 100лв.-частичен иск, целият за 3500лв., увеличен до размер от 4077лв. в о.с.з. от 19.10.2021г. като пълен размер на обезщетението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба , до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – увреждане на собствения й автомобил „Рено Клио”, рег. № С ****, причинени при ПТП, настъпило на 13.03.2020г. в гр. София на ул. **** по вина на водач на автомобил „Мазда СХ-3, рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от ЗД”Е.”АД. Навело е твърдения, че на 13.03.2020г. в гр. София на ул. Стоил войвода” № 48 водач на застрахования при ответника автомобил „Мазда” нарушил правилата за движение и поради несъобразена скорост загубил контрол върху МПС, отклонил се наляво, навлязъл в лента за насрещно движение и ударил отпред спрелия на тротоара автомобил „Рено Клио”, който от удара се преместил назад и се ударил в паркирания зад него автомобил с рег. № СВ ****. За ПТП уведомил застрахователя на виновния водач, автомобил бил огледан , прието било че е налице тотална щета и следва да прекрати регистрация на автомобила, което направила на 30.04.2020г., но изплатеното й обезщетение било само 1500лв., а дължимо било още 4077лв.. Вредите по нейния 3 автомобил били по предна броня, основа на предна броня, конзола на предна броня, декоративна лайсна на дясна броня, преден спойлер, решетка радиатор, ляв фар, преден ляв фар за мъгла, преден ляв калник, подкалник ляв, странична греда ляво, преден капак, панта преден капак лява и дясна, предна маска, рамка радиатори, задна броня, заден капак, воден радиатор, кора под предна броня, щит ляв фар, конзола преден ляв калник, основа преден ляв калник, кутия акумулатор, хидравлична помпа и въздуховод радиатор комплект на автомобила. Предала автомобила за скраб и получила 340лв.
Претендирала е разноски.
Ответникът Застрахователно дружество Е.”АД, ЕИК **** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че действително бил обвързан от застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” с водача на Мазда”, който на 13.03.2020г. провел виновно противоправно поведение и предизвикал ПТП със собствения на ищеца автомобил Рено Клио и нанесъл по него вреди по механизма, посочен в исковата молба. Платената за обезщетяването на тези вреди сума от 1500лв. обаче напълно обезщетявала ищеца за претърпените вреди и иск бил неоснователен. В о.с.з. от 19.10.2021г. е посочило, че не оспорва обстоятелството, че стойността, която би се получила за автомобила при продажба за скраб е около 350лв. Лихва върху увеличената част от иска се дължала от молба за увеличение. Платеното обезщетение било при условията на тотална щета, било му представено удостоверение за прекратена регистрация на увреденото МПС, неоснователни били твърденията на ищеца, че стойността на автомобила била по-висока от определената от застрахователя. Претендирало е разноски.
С определение от 18.08.2021г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на автомобил „Рено Клио”, който на 13.03.2020г. бил увреден поради виновно противоправно поведение на застрахования към него момент по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на Мазда” , че ищцата е уведомила ответника за ПТП и че й е платено обезщетение от 1500лв.
По делото е прието неоспорено от страните свидетелство за регистрация, съгласно което автомобил Рено Клио”, рег. № С**** е собственост на Г. М. такова и е с прекратена регистрация от 30.04.2020г. поради тотална щета.
4
По делото са приети неоспорени от страните Протокол за ПТП № 1765138/13.03.2020г., преписка по щета 1500105455/16.03.2020г., съгласно които на 13.03.2020г. водач на „Мазда СХ 3”, рег. № ****КК , застрахован при ЗД Е.” по застраховка „ГО” при движение с несъобразена скорост се занася в ляво и реализира удар с паркирано отляво „Рено Клио” рег. № С**** и паркиран зад него автомобил, по „Рено Клио“ видими щети са предна и задна част, на 16.03.2020г. е образувана щета при ответника за обезщетяване на вреди по „Рено клио”, установени са вреди по предна броня, основа на предна броня, конзола, декоративна лайсна на броня, преден спойлер, радиатор решетка, фар, фар за мъгла, преден калник, пластмасов подкалник, странична греда, преден капак и панти, предна маска, рамка радиатори, задна броня, заден капак, радиатор, стенд, кора над броня, щит, конзола, основа, кутия акумулатор, хидравлична помпа, въздуховод, застраховател е приел, че стойност на автомобил е 2000лв. и е изплатил на ищеца обезщетение от 1500лв., поради запазени части от 500лв.
Прието е неоспорено от страните покупко-изплащателна сметка, удостоверение за техническа изправност, съгласно които на 19.12.2019г.
„Рено Клио“ е бил с пробег от 60 869км., като е предаден за скраб на 14.05.2021г. и остойностен на 344,44лв. от „Д.Б.”ЕООД.
Приета е снимка на автомобила Рено Клио“ от застрахователна щета на лист 78 от дело на СРС, съгласно която показанията на таблото на автомобила за пробег на автомобила е 65115км.
С прието заключение по автотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че автомобил ”Рено Клио” е с първа регистрация 22.04.2004г. с пробег от 61 115км., пазарната му стойност към дата на ПТП е 5917лв. , но ако не се вземе предвид пробега от 61115км., то цената му към дата на ПТП е 5366лв., стойност на ремонт на вреди от процесното ПТП е в размер на 5368,74лв. и така с оглед на цената на ремонта, то било налице тотална щета. Посочило е, че запазените части били на стойност от 1610лв. което било 30% от стойността на автомобила от 5366лв. Посочило е, че запазените части били двигател, , скоростна кутия, съединител, частично врати, интериор, табло с уреди, седалки и др., окачване, кормилно управление, кори, облицовки, мокети и др., колектори, вентилатори, филтри, кори, въздуховоди и др, ел.инсталация, гуми и джанти, 5 светлини, огледала и др. частично, колани, въздушни възглавници, централа и др., като е посочило % за всяка група от тях - общо 30%. Посочило е, че не било проучвало цената на запазените части на вторичния пазар за части, всичко зависело от търсене и предлагане, възможно било едрогабаритни части като таван, рама и др. да не могат да се продадат. Посочило е, че запазените части трябвало да се демонтират от МПС една по една и същото струвало около 1000лв. При продажба на автомобила за скраб щяло да се получат около 350лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2020г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.