Решение № 1546 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000503011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 2889/13.05.2025 г., по гр.д.№ 5051/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-19 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да плати на Й. В.

А. ЕГН ********** сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд 113/2021 г. на РС - Етрополе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 25 000 лв. като неоснователен и недоказан; както и сумата от 9 500 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 130.17 лв. – сторени разноски. С решението е отхвърлен предявения от Й. В. А. срещу Прокуратурата на Р България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 481 498, 60 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 05.03.2021 г. до 21.06.2023 г., представляващи пропуснати ползи от прекратения договор за възлагане и управление като недоказан.

С определение № 17163/16.09.2025 г., по гр.д.№ 5051/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-19 състав, съдът е изменил постановеното решение № 2889/13.05.2025 г.. в частта за разноските, като е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на Й. В. А., ЕГН **********, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 155.45 лева, от които 145.55 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, и 10 лева държавна такса.

1

Срещу решението в частта му, с която иска за неимуществени вреди е уважен за сумата 6000 лева, и иска за имуществени вреди за сумата 9500 лева и лихви е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, която моли то да бъде отменено к а т о порочно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и исковете да бъдат отхвърлени. Счита, че съдът не е обсъдил всички критерии, съгласно които е следвало да определи размера на претърпените неимуществени вреди и не е отчел липсата на доказателства, сочещи на претърпени неимуществени вреди. Обезщетението не било определено в съответствие с критериите за справедливост. Оспорва присъденото обезщетение на имуществени вреди в размер на 9500 лева разходи за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство. Липсвали ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат. Съдът следвало да се съобрази с определените в Наредбата за адвокатски възнаграждения суми за правна защита по наказателни дела, като размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен.

Ответникът по жалбата Й. В. А. не подал отговор в законовия срок.

Срещу постановеното решение, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за сумата от 481 498.60 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от прекратения договор за възлагане и управление за периода от 05.03.2021 г. до 21.06.2023 г. като недоказан и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за горницата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от воденото срещу Й. А. наказателно производство по н.о.х.д. № 113/2021г. на P C - Етрополе, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от сумата, считана от 21.06.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението е подадена въззивна жалба от Й. В. А.. Счита, че съдът се произнесъл бланкетно по исковете без да изложи мотиви. Счита, че по делото било установено, че в резултат на повдигнатото му обвинение и продължилият повече от две години и половина наказателен процес настъпили промените в длъжността, която е заемал.

Преди повдигане на обвинението работил по Договор за управление с „Проект експерт контрол“ ЕООД от 07.06.2016 г., като видно от Анекс от 06.04.2020 г. към договор за възлагане и управление от 07.06.2016 г., считано от 01.05.2020 г. получавал възнаграждение в размер на 20 500 лв. /бруто/ или 18 077.94 лв. нетно възнаграждение. На 25.02.2021 г., в следствие на повдигнатото обвинение, бил отстранен от длъжността управител, като на 05.03.2021 г., същият бил назначен на длъжност „инженер строителен контрол“, за която брутното му възнаграждение е определено в размер на 2 000 лв., като нетната заплата възлиза в размер на 1 551.96 лв. Едноличният собственик на капитала на дружеството решил да го освободи от заеманата до този момент длъжност, тъй като не желаел тази отговорна длъжност да бъде заемана от лице, което е привлечено като обвиняем.

Изслушаната експертиза изчислила размера на обезщетението. Счита, че искът за неимуществени вреди бил доказан изцяло по основание и размер. Била установена причинната връзка между лошото здравословно състояние на ищеца и повдигнатото обвинение. Съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следвало да вземе предвид възрастта на ищеца 34 г. към момента на привличането му като обвиняем, тежестта на престъплението и продължителността на наказателното преследване, както и личността на подсъдимия, с оглед на това до колко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на психиката му, на контактите и социалния му живот, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. Определеният размер не отговарял на критериите за справедливост.

Ответникът по въззивната жалба Прокуратурата на Република България не е 2 подала отговор в законовия срок.

Срещу определение № 17163/16.09.2025 г., по гр.д.№ 5051/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-19 състав е подадена частна жалба от Прокуратурата на Република България, която счита, че при вече присъдено адвокатско възнаграждение по съразмерност в размер на 120.17 лева и 10 лева държавна такса, съдът е следвало да измени решението като присъди само допълнително адвокатско възнаграждение в размер 25.38 лева Срещу определение № 17163/16.09.2025 г., по гр.д.№ 5051/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-19 състав е подадена частна жалба от Й. В. А., който счита присъдените разноски за адв. възнаграждение в размер на 145.55 лв. за изготвяне на искова молба и процесуално представителство за изключително занижени, несъответстващи на извършените процесуални действия, както и икономическата обстановка в страната. Позовава се на съдебна практика. Сочи, че законът задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78, ал.

5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., която представлявала ориентир относно стойността на определяне на адвокатското възнаграждение в хипотеза, в която критерият за стойността на адвокатските услуги е материалният интерес на делото, който материален интерес е основополагащ при договарянето на адвокатските услуги.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Й. В. А. срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в общ размер на 515 917.60 лв.

В исковата молба е посочено, че на 12.01.2021 г. Й. А. бил привлечен като обвиняем по ДП 5009/2020 г. по описа на РУ МВР – Етрополе за престъпление по чл. 311 ал.1 от НК, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 29.09.2021 г. бил внесен в съда обвинителен акт срещу него, за това, че на 20.01.2015 г., в гр. Етрополе, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ от НК – технически ръководител в „Техно Строй България“ ООД, съгласно чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ, определен със заповед № 06/12.01.2015 г. за управител на дружеството, на обект „Дневен център за стари хора Достойно утре“ – гр. Етрополе, в кръга на службата си съставил официален документ – „Протокол за откриване на строителна линия и ниво на строеж“, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че в зоната на строителната площадка няма действащи надземни и подземни съоръжения и комуникации, подлежащи на преместване, а в действителност над имота, в който следвало да се реализира строителството преминавал електропровод, собственост на „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД, подлежащ на преместване, с цел да бъде използван този документ като доказателство за удостоверяване на обстоятелството, че строителната площадка е готова за започване на работа пред различни институции – Община Етрополе и РДНСК и че строителството може да започне – престъпление по чл. 311 ал.1 от НК. Било образувано нохд 113/21 г. по описа на РС – Етрополе, по което и след проведени множество заседания бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Впоследствие, с присъда от 27.02.2023 г. по внохд 611/2022 г. на ОС – София, присъдата на РС – Етрополе била отменена и била постановена нова, с която бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата на ОС – София била протестирана от Прокуратурата, като с решение от 21.06.2023 г. ВКС оставил в сила присъдата на окръжния съд, която влязла в сила. По повод повдигнатото му обвинение Й. А. претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически, емоционални и физически болки и страдания, страх за общественото и социалното си положение, повишено вътрешно напрежение и ситуативно обосновани травматични преживявания. Твърди се, че 3 било накърнено доброто му име, приятели и роднини започнали да го отбягват, което нарушило нормалния ритъм на живот и той се затворил в себе си. Бил подтиснат, изпитвал срам, а притесненията и страданията го изтощили психически и морално, сринали човешкото му достойнство. Повдигнатото обвинение повлияло и на здравословното му състояние - бил диагностициран с хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и му било назначено лечение. До повдигане на обвинението Й. А. бил в изключително добро здравословно състояние. В резултат на повдигнатото обвинение, той претърпял значителни промени в работно отношение, което довело до големи имуществени вреди за него. Преди повдигане на обвинението работил по договор за възлагане на управление от 07.06.2016 г., като с анекс от 06.04.2020 г. и считано от 01.05.2020 г. получавал възнаграждение в брутен размер от 20 500 лв., а нетно - 18 077.94 лв. По решение на едноличния собственик на дружеството бил освободен като управител и бил назначен нов такъв. На 05.03.2021 г. сключил трудов договор при същия работодател, за длъжност „инженер строителен контрол“ с трудово възнаграждение от 2 000 лв. Причината да бъде освободен като управител на дружеството било привличането му като обвиняем за престъпление, извършено в качеството му на технически ръководител, което щяло да повлияе негативно при изпълнение на текущите договори на дружеството респ. участието и спечелване на бъдещи обществени поръчки. Ищецът дълги години се борил да достигне ръководна позиция като повдигнатото обвинение провалило професионалното му развитие и довело до тежки имуществени последици, изразяващи се в намаления размер на получавано възнаграждение, което за периода 05.03.2021 г. – 21.06.2023 г. възлизало на 481 498, 60 лв. Й. А. претърпял и имуществени вреди в размер на 9 500 лв., изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения в наказателното производство. Поискал е от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство, както и сумата от 9 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди – изплатени средства за адвокатска защита пред наказателния съд и сумата от 481 498.60 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода 05.03.2021 г. до 21.06.2023 г., представляващи пропуснати ползи от прекратения договор за възлагане и управление /съгласно допуснато увеличение на размера на този иск по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК с протоколно определение от 10.02.2025 г./, ведно със законната лихва и сторените по делото разноски.