Решение № 1495 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000501103 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от А. Е. Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Т. срещу Решение № 986/19.02.2025г. по гр.дело № 7423/2024г. на Софийски градски съд в частта на определения размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 9000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.4, алт.2, вр. с чл.

115 НК, по която е оправдана с влязла в сила на 31.01.2023г. присъда по НОХД № 973/2019г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.2023г. до окончателното й изплащане.

Счита решението за неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа че решението на съда е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и правилно и обосновано формиран правен извод за това, че са налице всички елементи от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и че предявеният иск е доказан по своето основание.

Оспорва обаче като неправилни изводите на съда по отношение определянето на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като твърди че не са отчетени в 1 достатъчна степен всички негативни последици, които са претърпени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с водения срещу него наказателен процес. Излага съображения, че не е отчетен техният интензитет и настъпили трайни неблагоприятни последици върху живота на ищеца. Сочи че имало достатъчно изобилен доказателствен материал относно претърпените душевни страдания на ищеца от повдигнатото му обвинение. Поддържа че присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика в аналогични случаи, както и на принципите на чл.52 ЗЗД за справедливост, съобразяване с конкретния случай.Позовава се на изслушаните по делото свидетелски показания, които доказвали, че провежданият наказателен процес е оказвал и продължава да оказва отрицателно въздействие върху психичната сфера на ищеца, което обосновавало извод за определяне на по-високо от присъденото от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 86/19.02.2025г. по гр.дело № 7423/2024г. на Софийски градски съд в обжалваната от ищеца отхвърлителна част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се постанови друго такова, с което да се уважи изцяло предявеният от него иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Р България, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Р България.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Р България, с която се обжалва решението на окръжния съд в неговата осъдителна част.

Жалбоподателят ответник счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано. Излага довод че при определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е спазил принципа за справедливост на чл.52 ЗЗД, поради което същото е прекомерно завишено.

Счита, че твърдените от ищеца неимуществени вреди- техният характер не са били доказани от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Размерът на присъденото обезщетение от 9 000 лева за неимуществени вреди бил силно завишен и не съответствал като еквивалент на действителните твърдени като претърпени от ищцата.

Присъденият от съда размер противоречал на принципа на справедливост при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела. Размера на определеното обезщетение бил силно и неоснователно завишен, като съдът бил длъжен да изследва и да подложи на задълбочена оценка обстоятелствата- тежестта на повдигнатото обвинение, вида и характера на прилаганите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, времето на тяхната продължителност, както и на периода от време на приключване на наказателното производство, поведението на ищеца и другите посочени по-горе обстоятелства. Обжалва се 2 и решението с доводи за неправилност в частта му и на уважената претенция за имуществени вреди.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решението на Софийски градски съд в обжалваната от ответника осъдителна част и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция на А. Е. Б. като неоснователна и недоказана, респ. да се измени процесното решение като се намали размера на присъденото обезщетение до неговият правилно определен справедлив размер съответстващ на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца А. Е. Б. срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения в размери 1 586.32 лева за имуществени вреди и 60 000 лева за неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че са настъпили вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е бил оправдан.

Ищцата излага в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че на 30.04.2015 г. е била задържана за срок от 24 часа във 02 РУ на МВР София. На следващия ден 01.05.2015 г. била привлечена като обвиняема по ДП № 1010/2015 г. на 02 РУ за престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 4 алт. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 63 ал. 1 т. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр.. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 НК - опит за убийство. Ищцата била задържана за срок от 72 часа с постановление на прокурор в СГП от 01.05.2015 г. С определение от 03.05.2015 г. по НЧД № 1737/2015 г. на СГС на ищцата била взета мярка за неотклонение "задържане под стража".

Това определение било отменено с определение от 12.05.2015 г. по НЧД № 406/2015 г. на САС и на ищцата била взета мярка за неотклонение "подписка". На 19.01.2018 г. по внесен обвинителен акт от СГП във връзка с повдигнато на ищцата обвинение, било образувано НОХД № 314/2018 г. на СГС НО 26 състав. То било прекратено с определение от 26.06.2018 г. в разпоредително заседание и делото било върнато на прокуратурата. На 08.03.2019 г. отново бил внесен обвинителен акт срещу ищцата, по който било образувано НОХД № 973/2019 г. на СГС НО 14 с-в. С присъда № 26001 от 25.02.2022 г. съдът признал ищцата за невиновна и я оправдал по повдигнатото обвинение. Присъдата била потвърдена с решение № 386 от 13.12.2022 г. по ВНОХД № 726/2022 г. на САС и влязла в сила на 31.01.2023 г.

Ищцата твърди, че вследствие на воденото срещу нея наказателно производство с продължителност от 7 години и 10 месеца, претърпяла неимуществени вреди, които се 3 изразявали в непрекъснат стрес, постоянна тревога, страх и срам, че била обвинена в опит за убийство, което престъпление тя в действителност не била извършила. Ищцата търпяла първоначално задържане в продължение на 12 дни, при което изпитвала силен стрес, страх и притеснение. Ищцата изпитвала силно притеснение, че няма да може да завърши образованието си, а след освобождаването си не искала да ходи на училище, избягвала контакти със съучениците си. Наказателното дело срещу ищцата довело до ограничаване на социалните й контакти, повлияло на общуването й с най-близките и хора, на образованието и работата й. Поради изпитваното безпокойство ищцата получила и нарушения на съня.

Воденото наказателно производство й причинило проблеми с работата й, поради необходимостта да се явява пред органите на досъдебно производство и пред съда. Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди в общ размер 1586,32 лева, поради необходимостта за явяванията си по делото да пътува от Великобритания, където живеела и работила от 28.09.2016 г.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да се осъди ответникът Прокуратура на Република България да заплати на ищцата А.

Е. Б. следните суми:

- сума от 60 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди;

- сума от 1 586,32 лева, като равностойност на 696 паунда по курса на БНБ към датата на предявяване на исковата молба, като обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за самолетни билети за пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията по наказателното производство, ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендирала е присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба е оспорил иска. Позовавал се е на краткия период на задържане под стража и на последващата взета най- лека мярка за неотклонение на ищцата като непълнолетна - "под надзор на родителя", която не довела до ограничаване правата на ищцата, без вземане на друга мярка за процесуална принуда. Изложила е доводи и за редуциране на максимално допустимото за това обвинение наказание, предвид непълнолетието на ищцата, както и за непротичането наказателното производство в разумен срок, което според ответника не било по причина на прокуратурата. Направил е и възражение за недоказаност на твърдените неимуществени вреди. Оспорил е размера на имуществените вреди, като е направил възражение за недоказаност на причинно[1]следствената връзка между направените разходи за транспорт и извършените процесуални действия във връзка с воденото спрямо ищцата наказателно производство. По тези съображения е поискал отхвърлянето на иска като неоснователен.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и се установява, че по отношение на ищеца е 4 било образувано досъдебно производство № 1010/2015 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. № 7109/2015 г. по описа на СГП. В рамките на същото ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, алт. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, затова че на 30.04.2015 г., като непълнолетна, но способна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с друго лице, направила опит умишлено да умъртви друго малолетно лице.

Не е спорно, а и се установява, че с протоколно определение от 03.05.2015 г., постановено по НЧД № 1737 по описа на СГС, НО, 35-ти състав, спрямо ищцата в качеството на обвиняем е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Не е спорно, а и се установява, че тази мярка за неотклонение е отменена от САС с протоколно определение от 12.05.2015 г. по ВНЧ дело № 406 по описа на 2015 г. и вместо нея била взета най-леката по отношение на ищцата мярка за неотклонение „под надзор на родителя“.

Не е спорно, а и видно от представените по делото доказателства ищцата е била привличана като обвиняем за същото престъпление неколкократно за периода от 2015 г. до 2018 г., като през 2019 г. спрямо нея е било образувано НОХД № 973/2019 г. по описан на СГС, НО, 14 състав, по повдигнато обвинение за цитираното по-горе престъпление.