Решение № 18930 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18930 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110174305 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от А. Н. Е. срещу „Сити Кеш“ ООД искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечната клауза от Договор за потребителски кредит №710936 от 25.07.2022г. е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 293,54 лева /след допуснато с протоколно определение увеличение на иска/, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредитДоговор за паричен заем №710936 от 25.07.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба- 12.12.2024г., до окончателно изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 25.07.2022г. е сключила Договор за паричен заем №710936 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който била предоставена сума в размер на 1 500 лева, която следвало да върне на 18 месечни погасителни вноски. Поддържа, че със сключване на договора е поела задължение да предостави на кредитора едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на условията на кредитора, като в случай на неизпълнение дължала неустойка в размер на 3 045,72 лева, като твърди, че същата била начислена още със самото сключване на договора. Заявява, че е погасила изцяло дължимите суми по договора за заем, но счита, че сключеният от нея договор е нищожен. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената в закона форма за неговото сключване.

Поддържа, че в нарушение на императивните изисквания в договора годишният процент на разходите /“ГПР“/ бил посочен единствено като процент, без да е разписана методиката за неговото формиране. Навежда твърдения, че ГПР е и неправилно изчислен, доколкото не включвал уговорените такси и разходи, съответно действителният бил в пъти по-висок и нарушавал предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК максимум. Поддържа, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се 1 приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК. Сочи, че в договора не била посочена и договорната лихва, която следвало да плати. Излага съображения, че в него липсват каквито и да е било условия за прилагането на годишния лихвен процент като например базата, върху която се начислява- върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. В същото време счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД поради противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави. По отношение на клаузата за неустойка твърди, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване.

Поддържа, че с клаузата за неустойка било уговорено още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено обезпечение, като намира, че подобно кумулиране на неустойка с лихва за забава било недопустимо.

Твърди, че с така уговорената неустойка кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира неизпълнението на това задължение с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Сочи, че последиците от неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение не са типичните последици от договорно неизпълнение, тъй като договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложения погасителен план, но при по-висока цена. Поддържа, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена съгласно чл.146 ЗЗП. Счита, че клаузите в договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП, не били спазени и изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Не била посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Налице били явно неизгодни условия по договора с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. Твърди, че целият договор за потребителски кредит е нищожен, евентуално негови клаузи, в това число и клаузата за неустойка.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се и разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че е налице злоупотреба с право, тъй като ищецът бил завел две напълно идентични искови молби, касаещи различни договори, по които били образувани гр. дело № 74305/2024г. и гр. дело № 36921/2023г. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като било поискано в мотивите съдът да се произнесе по нищожността на договора в цялост, а съдържащото се в петитума искане било отправено само по отношение неустойката. Оспорва между страните да е бил сключен договор с параметрите, описани от ищеца. Твърди, че към исковата молба не били представени никакви доказателства за плащане на процесните суми. Въз основа на изложеното се отправя искането за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

На 26.06.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, въз основа на която с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал изменение на предявения частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД чрез увеличаване до неговия пълен размер от 1 293,54 лева.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

2

За да се установи основателността на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, а на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - извършено плащане на сумата от 1 293,54 лева в полза на ответника. При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже наличието на обвързващо страните валидно основание за получаване на процесната сума.

С постановеното по делото Определение №9967/28.02.2025г. съдът е задължил на основание чл.190 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД в едноседмичен срок да представи заверено копие от кредитното досие на ищцата А. Н. Е., като представи Договор за паричен заем №710936/25.07.2022г., приложимите към него Общи условия, СЕФ, както и извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания, както и самите платежни нареждания за погасени вноски по кредита. С постановения съдебен акт дружеството е било изрично предупредено, че при неизпълнение на задължението си съдът може да приеме по реда на чл.161 ГПК за доказани фактите и обстоятелствата, за установяването на които е създало пречки. Видно от приложената по делото разпечатка от ССЕВ, определението е редовно връчено на ответника на 07.03.2025г., като от приобщените по делото доказателства се установява, че същият не е изпълнил задължението си да представи изисканите от съда документи. В същото време по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по което е работило освен по наличните по делото документи и по предоставени му от ответника такива- Договор за потребителски кредит №710936/25.07.2022г., погасителен план, Дневен кредитен план от 25.07.2022г.- 25.01.2022г. С оглед на изложеното, съдът изцяло кредитира изведените от вещото лице изводи като обективни и основани на непосредствено възприети от него данни, поради което ги възприема изцяло. Отчитайки посоченото и преценявайки поведението на ответното дружество по реда на чл.161 ГПК, в частност неизпълнение на задължението му да представи изисканите от него документи, съдът намира за доказани съдържащите се в исковата молба твърдения на ищцата за наличие на сключен между страните Договор за потребителски кредит №710936/25.07.2022г. при посочените от нея и в приетото по делото заключение параметри.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит представлява съглашение, въз основа на което кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото по делото липсват данни при сключването на процесния договор ищцата А. Н. Е. да е действала в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът „Сити Кеш“ ООД е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, то сключеният между страните договор се явява потребителски и спрямо него приложение намират уредените в ЗПК специалните правила.

Видно от приетото по делото заключение, по силата на сключения между страните Договор за потребителски кредит №710936/25.07.2022г. ответното дружество е предоставило на ищцата сума в размер на 1 500 лева срещу задължението да я върне на 18 месечни вноски с краен срок 25.01.2024г., при посочен в договора фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите48,02%. Установява се също, че за неизпълнение на задължението по т.6.1 от договора кредиторът е начислил неустойка в общ размер на 3 045,72 лева, като с нея общата сума по договора е нараснала на 5 129,40 лева, а ГПР - на 610,454%.

3

Съдът, като съобрази твърденията на ищцата в исковата молба, съгласно които с чл.6.1 от договора страните уговорили, че заемателят поема задължение да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като при неизпълнение се задължава да заплати неустойка в размер на 3 045,72 лева, както и отразеното от от вещото лице в неговото заключение относно начислената от ответното дружество неустойка в същия размер, намира за доказано по делото наличие на уговорена между страните неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Следва да бъде отбелязано, че така уговорената неустойка обезпечава задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да върне заетата сума/ и се дължи независимо от това дали заемателят плаща погасителните вноски на уговорените падежни дати. В същото време вредите, които същата обезпечава се изразяват в невъзможността на кредитора да удовлетвори вземането си от обезпечението, което потребителят е следвало да предостави, ако същият не плаща задълженията си по договора. Следва да бъде посочено още, че уговореният размер на неустойката /3 045,72 лева/ е два пъти по-голям от самата главница /1 500 лева/, връщането на която косвено обезпечава. От заключението на вещото лице несъмнено се установява, и че нейния размер не е бил взет предвид при формирана на ГПР по заема, като след включването същият надхвърля в пъти допустимия от закона максимум от 50%.

Съвкупната преценка на изложените обстоятелства води до извод, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение в полза на кредитора. Посоченото се подкрепя и от обстоятелството, че нейното плащане е разсрочено заедно с изпълнение на главното задължение по договора. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. №1/2009г. на ОСTK уговорената от страните извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция неустойка се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради което въз основа на гореизложеното съдът намира уредената в процесния договор неустойка за недействителна на това основание, а предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за основателен.