Решение № 14623 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14623 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110143856 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на Г. Г. Г. срещу „************ за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 400 евро , представляваща обезщетение по чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснение с над три часа на полет № ****** /27.10.24г. по направление летище Лондон Лутън - летище Варна, България с час на излитане 21:30ч. на 27.10.24г. и кацане на летище Варна в 00,55ч. съгласно резервация № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,ГПК от 24.02.25г. , до окончателното плащане. Претендира разноски. За вземането на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 10776/25г. по описа на СРС, 69 състав , която е възразена от длъжника , и в изпълнение указанията на съда в законния едномесечен срок ищецът предявява настоящия иск по реда на чл. 422,ГПК.

В срока по чл. 5, §3 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г. ответникът е депозирал отговор на исковия формуляр, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че претендираните парични обезщетения не са дължими, тъй като причина за закъснение на полета било наличието на извънредно обстоятелство – лоши метеорологични условия на летище Варна , изразяващи се в наличие на мъгла, поради което самолетът е бил пренасочен за кацане в София. Ответникът поддържа, че поради наличието на това непредвидено обстоятелство е претърпял и икономическа загуба, като полетът му се е удължил с разстоянието от летище Варна до летище София , като е 1 организирал за пътниците транспорт с автобуси от летище София до летище Варна и е действал напълно според правилата за безопасно опериране на полети и кацане. Осигурена била безопасността на полета и пътниците.

Поддържа, че кацането на резервното летище било освен оправдано , така също и абсолютно задължително , доколкото провеждането на полета и кацането на назначеното летище при наличие на гъста мъгла щяло да застраши всички на борда. Иска се отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск по чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за въздушен превоз на пътници, по който ответното дружество се е задължило на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация; че ищецът е бил пътник на полета и че са се явил поне 45 минути преди полета на гише за регистрация; че пътникът е пристигнал в последния краен пункт на пристигане със закъснение над 3 часа; размера на дължимото обезщетение.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже точно и навременно изпълнение на облигационното си задължение по извършване на полета или погасяване на дълга, респ. да установи наличието на обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на превозвача по смисъла на чл. 5, §3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, §2, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. регламентът се прилага, респ. налице е основание за изплащане на обезщетение, ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е посочен час, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. В Определение от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 на СЕС е прието, че разпоредбата на чл. 3, §2, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има установено при пристигането му закъснение от три или повече часа, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно чрез бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с процесния полет, което националната 2 юрисдикция следва да провери. От така гореизложеното следва извод, че за уважаване на исковете по Регламент (ЕО) 261/2004 г. е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като не следва да доказва, че се е регистрирал за съответния полет и в този смисъл - че е пътувал с него, като тези обстоятелства се презюмират. В тежест на превозвача, а именно в условията на обратно доказване, е да докаже, че пътникът не е бил част от полета.

В светлината на Решение на Съда на ЕО по съединени дела С-402/2007 г. и С-432/2007 г. за целите на прилагането на правото на обезщетение чл. 5, чл.

6 и чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети се приравняват на пътниците на отменени полети и могат да се позоват на правото на чл. 7 от регламента, когато закъснението на полета е три и над три часа от първоначално предвиденото.

В случая не се спори между страните наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало по сключения договор за въздушен превоз.

Не се спори, че полет № ****** е бил изпълнен от ответника в качеството на въздушен превозвач със закъснение, надвишаващо три астрономически часа спрямо планираното, доколкото е пристигнал на летище София в 04,25часа местно време. Ответникът не оспорва, че ищецът е бил пътник на процесния полет и че като такъв се е явил поне 45 минути преди полета на гише за регистрация, поради което и при липса на проведено обратно доказване, съдът намира посочените обстоятелства за установени по делото.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответното дружество се позовава на наличието на извънредни обстоятелства, причинили закъснението на процесния полет – лоши метеорологични условия на летище Варна на 27.10.24г., изразяващи се в наличието на мъгла.

Съгласно чл. 5, §3 от Регламент (ЕО) 261/2004 опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Съгласно Конвенцията от Монреал задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач /арг. от съобр. §14 от преамбюла на Регламента/. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, 3 освобождаващи автоматично превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано за всеки отделен случай доколко същите са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл Решение на Съда от 22.12.2008 г. по дело C-549/07, т. 1/. Като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, §3 от Регламент (ЕО) 261/2004 постоянната практика на СЕС квалифицира тези събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия следва да са налице кумулативно - в този смисъл решения на СЕС по дела C549/07, C-315/15, C-197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C-278/17, C-286/17 и C-290/17, C-292/17, C-74/19. Въздушният превозвач следва да установи, че във всеки случай тези „извънредни обстоятелства“ не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е., чрез мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства отговарят по-специално на техническите и икономическите условия, поносими за съответния въздушен превозвач /Решение на Съда от 12.05.2011 г. по дело C-294/10, т. 25/. Въздушният превозвач трябва да докаже, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяна на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа /Решение на Съда от 19.11.2009 г. по съед. дела C-402/07 и C-432/07, т. 61, и Решение на Съда от 12.05.2011 г. по дело C-294/10, и т. 25/. Горното означава, че за да се освободи от отговорност, авиопревозвачът следва да установи, че е положил дължимата грижа за предотвратяване както на настъпилото събитие, за което твърди, че представлява „извънредно обстоятелство“, така и на закъснението на полета, т.е., да докаже, че събитието се намира извън неговия ефективен контрол.

За доказване на твърдените извънредни обстоятелства, причинили закъснението на процесния полет, по делото са ангажирани писмени доказателства- чрез информация от „**********“ АД се установява, че процесният полет № ****** / Лутън- Варна, България/, планиран за кацане на 28.10.24г. в 02.55ч. е пренасочен за кацане на летище София поради лоши метеорологични условия на летище Варна – ниска видимост / мъгла/ в интервала от 01.00ч. до 10.00ч. на 28.10.24г. Посочено още в справката е , че в интервала между 02.55ч.- 04.25ч. на 28.10.24ч. на Летище Варна няма изпълнени кацащи полети.

Въпреки това, не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност позоваващия се на тяхното наличие въздушен превозвач.

Последният следва да установи, че във всеки случай тези извънредни обстоятелства не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства отговарят по-специално на техническите и икономическите условия, поносими за съответния въздушен превозвач /така 4

Решение на Съда от 12 май 2011 г. по дело C-294/10, т. 25/. Въздушният превозвач трябва да докаже, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяна на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа /така Решение на Съда от 19.11.2009 г. по съединени дела C 402/07 и C432/07, т. 61, и Решение на Съда от 12.05.2011 г. по дело C-294/10, т. 25/.

Горното означава, че за да се освободи от отговорност, ответникът следва да установи, че е положил дължимата грижа за предотвратяване както на настъпилото събитие, така и на закъснението на полета. В Решение на Съда от 12.05.2011 година по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно, той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства, като не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент. В този ред следва да се посочи отново Решение на Съда от 04.05.2017 г. по дело C-315/15, т. 34, съгласно което въздушен превозвач, който е изправен пред извънредно обстоятелство, следва да приеме съобразени със ситуацията мерки, като използва всички човешки, материални и финансови ресурси, с които разполага, за да избегне, доколкото е възможно, отмяната или голямото закъснение на полетите си. Следователно, за да се прецени дали въздушният превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск, позволяващи му да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламента, трябва да се вземат предвид само мерките, за които той действително носи отговорност, и да се изключат тези, които са от компетентността на трети лица като например компетентни в това отношение оператори на летища или полетни диспечери. Трябва найнапред да се прецени дали съответният въздушен превозвач действително е в състояние, по-специално от техническа и административна гледна точка, да вземе пряко или косвено превантивни мерки, позволяващи да се намали и дори да се предотврати риска . Накрая, ако може да предприеме такива мерки, без да понесе непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си, съответният въздушен оператор следва да докаже, че необходимите мерки действително са били взети по отношение на полета, по време на който се е случило непредвиденото събитие .