Решение № 797 от 18.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Пазарджик, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220103979 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДискр.

Ищецът С. Г. Р., ЕГН **********, понастоящем намиращ се в Затвора Пазарджик, лично и чрез назначения му по реда на чл. 95, ал. 2 от ГПК особен представител адвокат В. С. С. от Адвокатска колегия – Пазарджик, твърди, че ответникът Главна дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието го третира дискриминационно, като от 01.01.2025 г. до датата на подаване на исковата молба не позволява на лишените от свобода в зоната за повишена сигурност достъп до лавката в събота и неделя, докато в другите затвори в страната на същите се позволява достъп до лавката и в събота и неделя.

Моли да бъде установено нарушението и ответникът да бъде осъден да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

Формулира искане за събиране на гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Главна дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Р. намира исковата молба за неоснователна.

Твърди, че режимът на изтърпяване на наказанието на ищеца е заменен от строг на специален на 27.03.2025 г.

Поддържа, че лишените от свобода, поставени на специален режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана и не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода. Те 1 задължително се конвоират от надзирател за посещаването на затворническата лавка всеки понеделник, сряда и петък от 13:00 ч. до 13:30 ч. по график, а по изключение и в четвъртък, ако са заявили определени стоки – техника и хранителни добавки.

Конкретно за зоната за повишена сигурност, където е настанен ищецът, се сочи, че извеждането до лавката на затвора се осъществява задължително от двама надзиратели и се ангажира още един надзирател извън зоната за повишена сигурност. С оглед затрудненията през почивните дни, свързани с провеждането на свиждания с близките на лишените от свобода от целия затвор, началникът на затвора в условията на оперативна самостоятелност е определил времето и начините за осъществяване на нужните мероприятия по график с оглед броя надзиратели, застъпващи на смяна за деня, броя затворници, провеждащи свиждания, възможностите на сградния фонд и отдалечеността на помещенията, в които се осъществяват заложените мероприятия.

Твърди, че считано от 08.04.2026 г. режимът на ищеца отново е заменен на строг, като само за периода от 27.03.2025 г. до 08.04.2026 г. режимът на изтърпяване на наказанието е бил специален и то поради това, че ищецът системно нарушава правилата, реда и дисциплината в затвора.

Счита, че ,,сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. може да има не с всички лишени от свобода, настанени в зоната с повишена сигурност, а само тези, които са настанени там поради системни нарушения, при това изтърпяващи наказанието си в същия, а не в други затвори в страната. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

Сочи, че няма данни на някой друг лишен от свобода в Затвора Пазарджик, изтърпяващ наказанието си при специален режим в зоната за повишена сигурност да е било разрешено да използва затворническата лавка през почивните дни.

Поради това намира, че ищецът не е бил по-неблагоприятно третиран спрямо останалите лишени от свобода в Затвора Пазарджик при сравними сходни условия.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ангажира писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик.

За периода от 27.03.2025 г. до 08.04.2026 г. е изтърпявал наказанието при специален режим в зоната за повишена сигурност.

Със Заповед № Л-218/07.02.2025 г. на началника на Затвора Пазарджик е 2 утвърдено работното време на затворническата лавка, като лишените от свобода, поставени на специален режим, могат да я посещават от 13:00 ч. до 13:40 ч. в дните от понеделник до петък, като вторник е почивен ден, а в четвъртък се продава само техника и хранителни добавки след предварителна заявка.

От 08.04.2026 г. до настоящия момент ищецът изтърпява наказанието си при строг режим и е изведен от зоната за повишена сигурност.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото е установителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на нарушение в равното третиране на ищеца по признака ,,лично положение“, кумулативно съединен с осъдителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения.

В производството за защита от дискриминация ищецът, който твърди, че е бил жертва на дискриминация, следва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено – чл. 9 от ЗЗДискр.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Дискриминацията представлява нежелано, различно, неравно третиране на лица въз основа на различни законово защитени признаци, което няма правомерна цел – няма обективно и разумно оправдание, свързано със защита на обществения интерес, и липсва пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.

За да е налице дискриминация, следва неравностойното третиране да бъде установено при сравними сходни условия, т.е. между лица, които са в едно и също или сходно положение.

В настоящия случай ищецът твърди, че е третиран по-неблагоприятно при възможността да ползва затворническата лавка в затвора в гр. Пазарджик в дните събота и неделя в сравнение с лишените от свобода, настанени в зоната за повишена сигурност в други затвори в страната.

3

Съгласно трайно установената съдебна практика – например Решение № 244/14.08.2012 г. по гр.д. № 777/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 101/02.08.2021 г. по гр.д. № 1871/2020 г. на ВКС, ІV г.о., за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – не е налице дискриминация. По-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 от ЗДДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до различни битови и организационни условия. Ето защо не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при „сравними сходни обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно в подобни „сравними сходни обстоятелства“ ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор, и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.

Изложеното сочи, че описаното в исковата молба нарушение, изразяващо се в невъзможност на ищеца, докато е бил настанен в зоната с повишена сигурност, да посещава затворническата лавка в почивните дни в сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи наказание в други затвори и също настанени в зона с повишена сигурност, не представлява дискриминация по признак лично положение, тъй като лишените от свобода извън затвора в гр. Пазарджик не се намират в сравними сходни обстоятелства спрямо ищеца по отношение на достъпа до затворническата лавка.

Наличието на „сравними сходни обстоятелства“ следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, т.е. лицата, с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично положение. В подобно идентично или сходно положение с ищеца по отношение на личното си положение са само лицата, намиращи се в същия затвор и изтърпяващи наказанието си в зона с повишена сигурност, но не и лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода в зона с повишена сигурност в други затвори в страната.

Ето защо само сравнението при третирането на други лишени от свобода в Затвора Пазарджик, поставени под специален режим в зона с повишена сигурност, е от значение за преценката дали е налице спрямо ищеца пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.

По делото е безспорно установено, че такава разлика в третирането спрямо останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си при специален режим в зоната за повишена сигурност в Затвора Пазарджик, не е 4 налице.

Напротив писмените доказателства приети по делото и неоспорени от ищеца, а именно Заповед № Л-218/07.02.2025 г. на началника на Затвора Пазарджик за утвърждаване на работното време и графика за ползване на затворническата лавка, установява безпротиворечиво, че всички лишени от свобода в затвора в гр. Пазарджик, намиращи се в зоната с повишена сигурност, а това съгласно чл. 315, ал. 3 от ЗИНЗС са наказаните с наказателна килия, настанените по чл. 120 и 248 от ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и поставените на специален режим, са имали право да посещават затворническата лавка по същото време, когато и ищецът, а именно: в дните от понеделник до петък, без вторник, който е неработен ден за лавката.

Следователно ищецът не е поставен в по-неблагоприятни условия от гледна точка на достъпа до затворническата лавка в сравнение с лишените от свобода, намиращи се в неговото положение в същия затвор. Идентичността в условията на третиране на тези лица изключва както пряката, така и непряката дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.

С оглед изложеното предявените искове за установяване на нарушение на равенството в третирането на ищеца и осъждане на ответната страна да се въздържа в бъдеще от такива нарушения са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 23, т. 4 от НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. Р., ЕГН **********, понастоящем намиращ се в Затвора Пазарджик, против Главна дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието със съдебен адрес: гр. Пазарджик, бул. ,,Георги Бенковски“ №153 искове за признаване за установено в отношенията между страните, че през периода от 01.01.2025 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.10.2025 г., ответникът е извършил нарушение в равното третиране на ищеца, като не му е осигурявал достъп до затворническата лавка в събота и неделя, и за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

ОСЪЖДА С. Г. Р., ЕГН **********, понастоящем намиращ се в Затвора Пазарджик, да заплати на Главна дирекция ,,Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието със съдебен адрес: гр. Пазарджик, бул.