Решение № 354 от 17.10.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

N354 гр.Русе, 17.10.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

ЗОРНИЦА

ТОДОРОВА, мл. съдия при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА

В. гр. дело N450 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Ж.“ ЕООД- Русе, ЕИК *** чрез пълномощника адв. К.Д. против решение № 777/10.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4179/2018 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Национална потребителна кооперация на слепите в България / НПКСБ/- гр.София иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли.

Ответникът по жалбата

Национална потребителна кооперация на слепите в България- гр.София счита жалбата за неоснователна по съображенията изложени в отговора.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството по делото е образувано по предявен от НПКСБ против жалбоподателя иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 1645.01 лв., представляващи неплатена наемна цена и консумативни разноски за периода м. юни- м. ноември 2015 г., за сумата в размер на 1337.78 лв., представляваща неустойка по чл.25 от договора за наем, сумата в размер на 1830.47 лв.- неустойка по чл.26 от договора, сумата от 508 лв.- лихва за забава, ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до окончателното плащане.

Установено е, че на

01.10.2011 г. страните по делото сключили договор за наем с предмет- търговски обект, находящ се в гр.Р.***. В раздел ІІ и раздел ІІІ от договора страните са уговорили правата и задълженията на всяка от тях. Съгласно чл.15 наемателят е поел задължението да заплаща наемната цена, уговорена в чл.19, както и консумативните разноски, свързани с ползването на обекта, в т.ч. и такса смет. В раздел V, чл.22 са посочени основанията за прекратяване на договора, а в чл.25, 26 и чл.27 са уговорили и неустойки за неизпълнение на договорните задължения.

Обектът- предмет на договора бил предаден на наемателя с приемо- предавателен протокол на същата дата. В протокола изрично е посочено, че наетия обект е предаден на наемателя без забележки.

За дължимите наемна цена и консумативни разноски са били издадени фактури на обща стойност 1645.01 лв. С предизвестие, изходящо от НПКСБ, договора за наем е прекратен едностранно от наемодателя поради неизпълнение на задълженията от наемателя, който е поканен да заплати доброволно задълженията си. Няма доказателства, които да установяват връчването на предизвестието и на поканата за доброволно изпълнение.

С приемо- предавателен протокол наетия обект е върнат на наемодателя на 18.09.2015 г.

В полза на ответника по жалбата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 9057/2017 г. по описа на РРС за горепосочените суми, която е оспорена от длъжника с възражение, подадено в законоустановения срок, което е указано на заявителя. Искът за установяване на вземането по заповедта е предявен в преклузивния срок.

Установено е също, че през 2014 г. в наетия обект се появил теч, което наложило извършването на ремонт на покрива. През времето на ремонта фурната не извършвала дейност.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по съображения, че страните били обвързани от облигационно правоотношение, породено от сключен договор за наем, че жалбоподателят в качеството си на наемател не изпълнил задълженията си по договора за заплащане на дължимата наемна цена и консумативни разноски, поради което претенцията за тяхното заплащане е основателна. Районният съд е приел, че договорът е прекратен от наемодателя поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя и това обуславяло основателността на претенциите за неустойки, уговорени в чл.25 и чл.26 от договора. Прието е също, че възраженията на жалбоподателя за недължимост на сумите са неоснователни.

Обжалваното решение в частта, с която са уважени исковете за реално изпълнение на договорно задължение- заплащане на дължима наемна цена и консумативни разноски е правилно.

По делото е установено по категоричен начин, че страните са сключили договор за наем с предмет -търговски обект, находящ се в гр.Русе, ул.“Петрохан“ 67.

Сключването на договора е правопораждащ юридическа факт, от който е възникнало наемно правоотношение между страните по делото. За наемодателят е възникнало задължението да предаде обекта в състояние, годно за ползване.

С представения приемо-предавател протокол от същата дата, е установено по категоричен начин, че ответникът по жалбата е изпълнил това свое основно задължение. Съгласно удостовереното в протокола жалбоподателя е приел обекта без забележки, поради което доводите му за неизпълнение на договорното задължение от страна на наемателя са изцяло неоснователни.

Неоснователно и наведеното възражение, че наемодателят не извършил необходими ремонти, за да бъде обекта годен за експлоатация.

По делото липсват доказателства жалбоподателят да е уведомявал наемодателя за появилите се течове и необходимостта от извършването на ремонт на покрива, поради което доводът му, че същият не предприел никакви действия в тази посока са несъстоятелни.

Установено е, че в обекта е извършен частичен ремонт на покрива на обекта от страна на жалбоподателят. Правилно и в съответствие със закона районният съд е приел, че този ремонт с оглед разпоредбите на чл.238 от ЗЗД се явява текущ и е за сметка на жалбоподателя. Дори да се приеме тезата му, че извършения от него ремонт е основен, който не е свързан с обикновеното ползване на вещта, разходите, които е направил за ремонта на покрива, са за негова сметка с оглед на уговореното в чл.5 от договора.

Неоснователно е и възражението, че не бил приспаднат един месечен наем, който заплатил при сключването на договора. Доказателства за плащане на такава сума не са представени, а и от счетоводната справка, представена от ответника по жалбата е видно, че от задълженията му е приспадната сума от 420 лв. и правилно първоинстанционният съд не е уважил това възражение.

Неоснователно и е оплакването, че клаузата на чл.15 от договора е нищожна. ЗМДТ определя лицата, които дължат заплащането на дължимите данъци и такси за определен обект, но не въвежда забрана при сключване на договор за наем тези разходи за вещта са бъдат възложени в тежест на наемателя.

Задължението на жалбоподателя е на различно основание и той дължи плащането на таксата не са Държавата, а на наемодателя. С оглед на това правилно е уважена претенцията по това перо.

Обжалваното решение, с което е уважен искът за реално изпълнение на договорно изпълнение – за сумата в размер на 1645.01 лв., представляваща неплатена наемна цена и консумативни разноски е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разпоредбата на чл.79 от ЗЗД сочи, че при неизпълнение на договорно задължение за кредиторът като изправна страна възниква субективното право да претендира реално изпълнението, заедно с обезщетение за забава или обезщетение вместо изпълнение.

В настоящият случай страните в чл.26 от договора страните са уговорили неустойка за забава при плащането на наемната цета. Тази неустойка е компенсаторна и може да се кумулира с иска за реално изпълнение, поради което решението, с което е уважена претенцията за нейното плащане е правилно.

Наведените в жалбата доводи за нищожност и прекомерност на уговорената неустойка са изцяло несъстоятелни. Преценката за нищожност на договорна клауза, вкл. и за неустойка , респ. за нейната прекомерност се преценяват към момента на сключването на договора, а не съобразно периодът на забавата и свързания с това размер на същата. Правилно е прието в обжалваното решение, че уговорената в чл.26 от договора неустойка за забава не е нито нищожна, нито прекомерна и правилно е уважен иска и в тази част.

Тази неустойка се дължи вместо обезщетението за забава, поради което решението в частта, с която е уважен и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 508 .75 лв. е неправилно и следва да бъде отменено.

Неправилно районният съд е уважил претенцията за неустойка в размер на 1337.78 лв., дължима на основание чл.25 от договора.

Уговорената в чл.25 от договора неустойка е за неизпълнение на договорните задължения от страните по делото. Тази неустойка съгласно чл.79 от ЗЗД не може да се кумулира с иск за реално изпълнение, заедно с обезщетение за забава. За кредиторът е налице право да избере дали ще иска реално изпълнение с обезщетение за забава или вместо него ще претендира обезщетение за неизпълнение, но същият няма право и на двете.

Доколкото искът за реално изпълнение и искът за заплащане на неустойка за забава са уважени, то претенцията за заплащане на неустойката по чл.25 от договора се явява неоснователна. В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с което искът се отхвърли.

Разноските по делото следва да се определят съобразно изхода на спора.

Разноските за първоинстанционното производство следва да се намалят до размер на 200 лв., а в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 40 лв.- разноски за въззивната инстанция.

Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯ решение №

777/10.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 4179/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от НПКСБ против „Ж.“ ЕООД- Р. иск за установяване на вземане в размер на 1337.78 лв., представляваща неустойка за неизпълнение съгласно чл.25 от договор за наем, сключен на 01.10.2011 г. и за вземане в размер на 508 лв.- обезщетение за забава от издаване на фактурите до 21.12.2017 г., както и в частта за разноските над сумата от 200 лв. до 267.53 лв. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от

Национална потребителна кооперация на слепите в България против „Ж.“ ЕООД- гр.Р. иск за установяване на вземане в размер на 1337.78 лв., представляваща неустойка за неизпълнение съгласно чл.25 от договор за наем, сключен на 01.10.2011 г. и за вземане в размер на 508 лв.- обезщетение за забава от издаване на фактурите до 21.12.2017 г. по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9057/2017 г. по описа на РРС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останала част.

ОСЪЖДА НПКСБ- София да заплати на „Ж.“ ЕООД-Р. сумата в размер на 40 лв. разноски за въззивната инстанция.