Решение № 6553 от 31.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3098/2024
- Вид
- Решение № 6553
- Подписан
- 31.10.2025
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Мариана Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6553 гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Х.а при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №
20241100103098 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от Д. К. М. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за присъждане на сумата 150000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата 16146,62лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2023г., около 10:52 часа, в гр. София, причинено виновно от Б. А. М., който при управление на моторно превозно средство - автобус марка "МАН Лион С Сити Г", с рег. Nº ********, по бул.
„Арсеналски", с посока на движение от ул. „Борис Пожаров" към ул. „Богатица" и на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка M8.1 и пътен знак Д - 17 от ППЗДвП, в района на кръстовището, образувано с ул. „Милевска планина", в нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека, предприела пресичане ищца, като намали скоростта или спре, с което по непредпазливост и причинил тежки травматични увреждания съставляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е одобрено Споразумение с Протокол от 14,06,2024г. по НОХД № 8322/2024г. на СРС, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди считано от 15,12,2023г. – датата на завеждане на извънсъдебната претенция за обезщетение пред застрахователя, до окончателното им изплащане.
С исковата молба ищцата твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпяла болки и страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще продължават и в бъдеще. Търпяла множество медицински интервенции, двукратно оперативна намеса, болничен престой, продължителен период на възстановяване в значителна част от който била поставена изцяло в зависимост от помощта на трети лица, т.к. била в невъзможност да се изправи и движи, и обслужва самостоятелно. Получила и увреждания на психиката, които не са отшумели и към момента.
Твърди, че на 14,12,2023г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, каквото не и е изплатено и към момента.
1
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение автобус марка "МАН Лион С Сити Г", с рег. Nº ********, управляван от Б. А. М., валидно към датата на ПТП, факта на настъпване на ПТП и участниците в него както и, че на 14,12,2023г. ищцата е поискала извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение, което не е сторено.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на автобус марка "МАН Лион С Сити Г", с рег. Nº ******** няма вина за настъпването му. Настъпило е изцяло по вина на ищцата, която в нарушение на ЗДвП предприела пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, но без да съобрази разстоянието до приближаващите МПС и тяхната скорос на движение, с което е поставила сама себе си в опасност и е станала причина за настъпване на ПТП. Като пешеходка ищцата независимо от предоставеното и предимство е била длъжна да прояви нужното внимание и съобрази наличието на приближаващото превозно средство.
Водачът на автобус марка "МАН Лион С Сити Г", с рег. Nº ******** е бил поставен в невъзможност да избегне ПТП, т.к. ищцата е попаднала в опасната зона на спиране на автобуса и не е имал техническа и професионална възможност да го предотврати.
В евентуалност навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, по съображения идентични с тези изложени за нейна вина. Възразява и, че допринесла за настъпване на вредоносните последици от инцидента, т.к. имала множество предшестващи заболявания, и не изпълнявала изцяло лекарските предписания, с което препятствала възстановяването си.
Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените вреди, а в евентуалност същите по интензитет и проявление.
В евентуалност оспорва претенциите по размер. Оспорва и претенцията за законна лихва поради неоснователност на главният иск, както и по отношение началната дата, от която се претендира.
С допълнителната искова молба и допълнителен отговор не са въведени нови твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на водача на автобус марка "МАН Лион С Сити Г", с рег. Nº ******** е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП. Безспорно е и, че на 14,12,2023г.
2 ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, каквото не е изплатено.
С одобреното Споразумение с Протокол от 14,06,2024г. по НОХД № 8322/2024г. на СРС, обвиняемият Б. А. М., ЕГН
**********, е признат за ВИНОВЕН за това, че: на 18.10.2023г., около 10:52 часа, в гр.
София, при управление на моторно превозно средство - автобус марка "МАН Лион С Сити Г", с рег. Nº ********, по бул. „Арсеналски", с посока на движение от ул. „Борис Пожаров" към ул. „Богатица" и на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка M8.1 и пътен знак Д - 17 от ППЗДвП, в района на кръстовището, образувано с ул. „Милевска планина", нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 119, ал. 1 ЗДвП: при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пьтно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре", като не пропуснал пресичащата по пешеходна пътека от дясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходка - Д. К. М., с което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на срамната кост вдясно /долно рамо с авулзия в областта на ацетабулума/, която травма е довела до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на срамната кост вляво /горно и на долно рамо/, която травма е довела до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на въшното тибиално платно на големия пищял в ляво, която травма е довела до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни и многофрагментно счупване на дясната раменна кост, която травма е довела до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. 2 вр. ал. 1, б. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От заключението по приетата тричленна САТЕ се установява следното:
Причините довели до настъпване на процесното ПТП, при което автобус марка "МАН Лион С Сити Г", с рег. Nº ******** управляван от Б. А. М. е блъснал ищцата, са в субективните действия на водача на автобус МАН, който е имал обективна възможност да види и да наблюдава поведенията на намиращия се на десния за него тротоар, в непосредствена близост до платното за движение. Водачът е имал възможност да намали отдалече скоростта и да спре пред пешеходната пътека, за да пропусне пешеходеца да предприеме пресичане на платното за движение, и след като пресече да продължи към спирката си.
Втората причина е в субективни действия но пешеходката, която е предприела навлизане на пътното платно върху пешеходната пътека в опасна близост с приближаващият се автобус МАН, която е виждала и наблюдавала. Най вероятно поради голямото намаляване на скоростта е възприела, че автобусът ще спре за да я пропусне, затова е стъпила на пешеходната пътека без да изчака автобусът да спре.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица от същото, ищцата е получила следните травматични увреждания:
Политравма; Контузия на гръдния кош и корема; Счупване на тазовия пръстен - горно и долно рамо на ос пубис в ляво, счупване на горното рамо на срамната кост в дясно, авулзия / отксване/ на малък фрагмент от пубисната кост в ляво. Счупване на сакрума.
Хематом и оток около фрактурите; Счупване на външният тибиален кондил в ляво с вертикален ход на фрактурната линия с минимална дислокация; Многофрагментарна супра – и транскондилна фрактура на дисталната част на дясната раменна кост – открита;
Счупване на горната част на дясната раменна кост.
3
Съгласно заключението непосредствено след ПТП ищцата е провела болнично лечение – медикаментозно, клинично наблюдение, имобилизация на неразместените фрактури и оперативно наместване на разместените счупвания с метална фиксация.
Извършена е оперативна намеса на 19,10,2023г. – открито наместване и вътрешна фиксация с плаки и винтове насчупванията на дясната раменна кост и вътрешна фиксация с плаки и винтове на счупванията надясната раменна кост. Втора оперативна намеса на 25,10,2023г. – мануално наместване и фиксация с 2 канюлирани винта на задния отдел на таза за стабилизация на задния тазов отдел. Отново е извършено медикаментозно лечение с водно-солеви разтвори, антикоагулант, антибиотици и аналгетици.
Съгласно заключението в острия период болките на ищцата са били много силни.
Фрактурите са засегнали десни: горен крайник в два сегмента - горен и долен на раменната кост, тазовия пръстен в предния и задния му отдели с нарушена хоризонтална стабилност, вътреставно счупване на лявото коляно и котузии на гръдния кош и корема.
При разместените фрактури е разкъсан периоста, има костни крепитации, нарастващи хематоми и пост травматични отоци.
Политравмата е предизвикала болезненост в различните области с кръвозагуба.
Невъзможността да се ползва десния, горен крайник като опорен по време на ходене с проходилка и липсата на опора с двата долни крайника е довело до продължителен постелен режим и грижа за пострадалата на легло, за около 80 - 100 дни.
През периода на рехабилитация болките са генерирани от преодоляване на контрактурите, възстановяване на мускулната сила, нормализиране на походката и подобряването на обема на активните движения.
Съгласно заключението към момента ищцата е възстановена от травмите. Налице са остатъчни последици: дясната раменна става е с леко ограничение на вътрешната ротация и болки в крайните фази на активните движения. Астивните движения в лявата колянна става са с ограничена флексия от 15 градуса, което затруднява клякането в пълен обем.
Съгласно заключението разходите претендирани за възстановяване от ищцата, с изключение на разхода за самостоятелна стая в размер на 200,00лв. или разходите в общ размер от 16146,62лв., са били необходими и са в пряка причинна връзка с ПТП и получените травматични увреждания, респ. лечение на същите и период на възстановяване.