Определение № 16039 от 26.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9262/2025
- Вид
- Определение № 16039
- Подписан
- 26.08.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- Венета Цветкова, Валерия Братоева, Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16039 гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Венета Цветкова
Членове:
Валерия Братоева
Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100509262 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, предл. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх. № 265952/05.08.2025 г., депозирана от „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощника му адв. Ралчева, срещу разпореждане от 21.07.2025 г. на СРС, ГО, 67състав, постановено по гр. д. № 37839/2025 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ИБЕРАГРУП“ ЕООД, ЕИК 201522149, в частта за сумата в размер на 3020,53 лева, представляваща неустойки, начислени за разваляне на договор № 505055803/12.04.2017 г., поради неизпълнение от страна на абоната, както и за сумата 132,29 лева – обезщетение за забава върху начислените неустойки за периода 07.12.2024 г. – 24.06.2025 г..
Жалбата се основава на оплаквания, че разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на начислената неустойка във връзка с предсрочното прекратяване на договор № 505055803/12.04.2017 г. по вина на абоната е неправилно, по причина, че размерът на неустойката, която е начислена на потребителя на услугите, който е търговец, не нарушава функциите на неустойката. При сключен договор със срок на обвързаност от 24 месеца, нарушаването му води до плащане на стойността на цената на услугите. Отделно размерът на неустойката претендирана в рамките на заповедното производство е възпроизведен в одобрена от съд съдебна спогодба, ползваща се със сила на пресъдено нещо по гр. д. № 12268/2014 г. на СГС. При сключването на договора, в полза на абоната били предоставени услуги с отстъпка в ценообразуването именно заради срочното му обвързване да ползва определена услуга за продължителен период от време, като подобни отстъпки абонатът не би получил, ако договорното му отношение е такова с безсрочен характер и би могло да бъде прекратено във всеки момент. В последния случай цената на далекосъобщителните услуги би била различна. Непризнаването на уговорената неустойка и приемането, че тя е вероятно нищожна водело до неравностойно положение между доставчика и абоната, тъй като операторът бил планирал и извършил разходи, за да осигури качествено предоставяне на услугата с оглед спазване на уговорения срок на договора.
1
Отхвърляйки искането за издаване на заповед за изпълнение относно съществуването на дълг за неустойка, съдът създавал предпоставка да се обезсмисли срочния характер на договорите, като се създава възможност за недобросъвестно поведение от клиента, който по всяко време ще може да се откаже без санкция от срочното договорно отношение, при все, че се е възползвал от съответните преференции, следващи от него.
Навежда се и практика на Съда на ЕС, която е формирана в насока, че уговарянето на подобни компенсаторни неустойки, които да послужат за репариране на вредата за доставчика на услугата относно неизпълнения период от договора за срочно предоставяне на услугата и заплащане на уговорената цена е напълно действително. В обобщение се настоява за това обжалваното разпореждане на СРС да бъде отменено, като в полза на заявителя се издаде и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за сумата в размер на 3020,53 лева, представляваща неустойки, начислени за разваляне на договор № 505055803/12.04.2017 г., поради неизпълнение от страна на абоната, както и за сумата 132,29 лева – обезщетение за забава върху начислените неустойки за периода 07.12.2024 г. – 24.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата 3020,53 лева, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Софийският районен съд е сезиран на 25.06.2025 г. от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ИБЕРАГРУП“ ЕООД, ЕИК 201522149 за вземания, произтичащи от договор за електронни съобщителни услуги № 505055803/12.04.2017 г., като със заявлението се претендира заплащане на сумата 3020,53 лева, представляваща неустойки, начислени за разваляне на договор № 505055803/12.04.2017 г., поради неизпълнение от страна на абоната, както и за сумата 132,29 лева – обезщетение за забава върху начислените неустойки за периода 07.12.2024 г. – 24.06.2025 г..
Състав на Софийски районен съд е приел за основателно само част от искането и издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но го отхвърлил по отношение на сумата 3020,53 лева, квалифицирана като вземане за неустойка, която е начислена за предсрочно прекратяване на сключения договор № 505055803/12.04.2017 г.. Заповедният съд е приел, че посоченото вземане за неустойка е такова имащо за източник нищожна договорна клауза по смисъла, възприет от законодателя в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като противоречало на закона – изисквало заплащане на всички суми по разваления договор без насрещна престация. По отношение на обезщетението за забава върху компенсаторните неустойки, същото като акцесорно, е прието за неоснователно. С издадената заповед са присъдени част от разноските, съобразно уважената част от искането, като отхвърлителен диспозитив съдът не е дължал.
Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в нормата на чл. 413, ал. 2 ГПК, което правото на обжалване е упражнено в 1-седмичен срок, отброяван от момента, когато разпореждането за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било връчено на заявителя (04.08.2025 г.).
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК са очертани хипотезите, при наличието на които подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение се отхвърля: 1./ искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и заявителят не отстрани допуснатата нередовност 2 в тридневен срок от съобщението; 2./ искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3./ искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4./ длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България и 5./ длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Целта на заповедното производство е да се установи дали претендираното от кредитора вземане се оспорва от длъжника, затова до издаване на заповедта за изпълнение то се развива едностранно – процесуално правоотношение възниква само със заявителя. В тази фаза на производството правен спор между страните е недопустимо да бъде разрешаван.
Няма съмнение, че съдът извършва служебна проверка на валидността на неустоечната клауза, но формираният в разпореждането извод, че процесната е нищожна поради противоречие със закона, е направен в неправилно негово приложение. С оглед изложените факти в заявлението, не би могло да се приеме, че предвидената компенсаторна неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни такси за разваляне на срочния договор, поради неизпълнението му от страна на абоната за остатъка на срока на договора, противоречи на закона и/или добрите нрави.
Предпоставките и случаите, при които уговорена в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Процесната неустойка е уговорена между търговци, т.е. професионалисти по отношение уговаряне на съдържанието на търговските сделки и съставлява санкция за договорно неизпълнение, която санкция принципно неизправната страна в търговските правоотношения дължи. Потребителят-абонат се е съгласил да ползва мобилни услуги, които доставчикът му предоставя срещу цена, намалена със съответните отстъпки именно поради дългосрочния характер на правоотношението, съответно прекратяването на последното предсрочно по вина на абоната, следва да бъде санкционирано с дължимост на неустойка, уговарянето на която не може да се приеме за нищожно, тъй като заплащането на абонаментните такси за остатъка от периода на действие на договора няма причина, при наличните доказателства, да се приема за надхвърляща присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Дължимата стандартна месечна такса е възможно да не изчерпва предмета на престацията на абоната, съответно последният няма да е длъжен да престира изцяло по прекратения договор. От друга страна компенсаторната неустойка е предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането й, направено с оглед обезпечаване качествено и в срок престиране по конкретния договор за целия му срок на действие. На последно място няма основание да се изключва в рамките на заповедното производство засиленият санкционен характер на неустойка, уговорена между търговци.
Поради изложеното, тъй като в рамките на проверката, която заповедният съд е призван да извърши при разглеждане на подадено заявление по чл. 410 ГПК, при наличните 3 доказателства не би могло да се приеме да е налице някое от основанията, обуславящи отказ за издаване на заповед за изпълнение, то в полза на заявителя е следвало да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по отношение на вземането в размер на сумата 3020,53 лева, представляваща неустойки, начислени за разваляне на договор № 505055803/12.04.2017 г., поради неизпълнение от страна на абоната, както и за сумата 132,29 лева – обезщетение за забава върху начислените неустойки за периода 07.12.2024 г. – 24.06.2025 г., като спорът относно действителността на неустоечните клаузи следва да се разреши в евентуално бъдещо исково производство.
Налага се извод, че обжалваното разпореждане е постановено в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено, като вместо него се издаде заповед за изпълнение и за компенсаторните неустойки. С издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е присъдил само част от размера на претендираните разноски, с оглед частичното отхвърляне на заявлението, затова в настоящото производство следва да се присъди разликата до пълния им претендиран размер, какъвто е предмета на направеното в частната жалба искане.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, разпореждане № 114617 от 21.07.2025 г. на СРС, ГО, 67 състав, постановено по гр. д. № 37839/2025 г., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ИБЕРАГРУП“ ЕООД, ЕИК 201522149, за сумата в размер на 3020,53 лева, представляваща неустойки, начислени за разваляне на договор № 505055803/12.04.2017 г., поради неизпълнение от страна на абоната, както и за сумата 132,29 лева – обезщетение за забава върху начислените неустойки за периода 07.12.2024 г. – 24.06.2025 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на заявление от 25.06.2025 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Илинден“, ул. „********, срещу „ИБЕРАГРУП“ ЕООД, ЕИК 201522149, за сумата в размер на 3020,53 лева, представляваща неустойки, начислени за разваляне на договор № 505055803/12.04.2017 г., поради неизпълнение от страна на абоната, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2025 г. до окончателното й погасяване, за сумата 132,29 лева – обезщетение за забава върху начислените неустойки за периода 07.12.2024 г. – 24.06.2025 г., както и за сторените в заповедното производство разноски над сумата 45,78 лева до сумата 99,56 лева – внесена държавна такса и над сумата 272,32 лева до сумата 592 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 29 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d647c381-1813-44de-9fbc-d439f7466b36