Решение № 22867 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22867 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110125274 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. П. И. срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477, ал.1 КЗ за сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за сумата от 80 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, понесени от С. И. като пътник в автобус по линия № 83 на „Столичен автотранспорт" ЕАД в резултат на настъпило на 14.02.2018 г. ПТП в гр. София, по вина на водача на автобус с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на застрахователната претенция /09.03.2018 г./ до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът С. П. И. твърди, че на 14.02.2018 г., около 17.40 се качила в автобус № 83 от спирката след кръстовището между бул. „Цар Борис III" и бул. „Академик Иван Евстратиев Гешов" в посока бул. „Тодор Александров“ до метростанция „Константин Величков“ през първата врата на автобуса. Тъй като автобусът бил препълнен с хора, не могла да влезе по-навътре и останала до кабинката на шофьора. Автобусът тръгнал и започнал да се спуска към кръстовището с бул. „Константин Величков“ и бул. „Възкресение“, като след ул. „Сини вир“, срещу бензиностанция на „ОМВ“, шофьорът на автобуса натиснал силно спирачката. Поради рязкото спиране, ищцата политнала напред и с лявата част на главата си се ударила в предното стъкло на автобуса толкова силно, че стъклото се счупило. Паднала на пода на автобуса. Сочи, че след удара с глава в предното стъкло и падането на пода й се губели моменти.

На мястото на инцидента дошла полиция, както и екип на спешна 1 медицинска помощ. Била откарана във „ВМА“, където след преглед изследвания, била освободена за домашно лечение с издадена рецепта за болкоуспокояващи. Оплаквала се от силно главоболие, както и болка в областта на шията и в по-слаба степен в останалата част от тялото, лявото й око непрекъснато сълзяло. Наложило се да постъпи на 16.02.2018 г. в „Първа МБАЛ - София“ ЕАД за допълнителни изследвания и лечение, от където била изписана на 19.02.2018 г. за лечение в домашна обстановка до 24.02.2018 г.

Сочи, че получените в резултат на ПТП проблеми с ярката светлина, както и периодичното сълзене от очите не стихвали, като година и половина по късно, при профилактичен преглед, било установено повишено налягане в очните й дъна и й била предписана употребата на очила.

Сочи, че за инцидента е съставен Константивен протокол № К 108/14.02.2018 г., както и е образувано досъдебно производство №11057/2018 г. по описа на „РТП" - Отдел „Разследване" - СДВР, прокурорска преписка № 3638/2018 г., по която с Постановление от 11.12.2018 г. е бил привлечен като обвиняем шофьора на автобус № 83 В. П., за действията си при управлението на автобуса на 14.02.2018 г., а на 02.04.2019 г., след внесен обвинителен акт, е образувано НОХД № 5496/19 г. по описа на СРС, 4 състав.

С допълнителна молба от 21.05.2025 г. сочи, че наказателното производство е приключило с влязло в сила протоколно определение от дата 26.09.2024г., с което съда е одобрил постигнатото между СРП и подсъдимия В.

П. П. споразумение, с което последният е признат за виновен в това, че на 14.02.2018г. в гр. София, по бул. "Академик Иван Гешов“, в посока от бул.

"Цар Борис III“ към бул. "Константин Величков" и в района на кръстовището с ул. „Сини вир“, при управление на МПС - автобус, марка „МАН", с регистрационен номер ***, пътуващ по линия №83 на Столичен масов градски транспорт, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на повече от едно лице средна телесна повреда.

Твърди, че гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на автобус № 83 била застрахована при ответника, поради което, на 09.03.2018 г. ищецът подал в ответното дружество уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, към която приложил необходимите документи. Въз основа на посоченото уведомление в ответното дружество била образувана щета под номер 0411- 195-0004-2018 г., но дружеството не извършило плащане по подадената претенция за обезщетяване на понесените в резултат на инцидента неимуществени вреди /които ищецът преценява на сумата от 6000 лева/, както и за претърпените имуществени вреди под формата на сторени разходи за прегледи и медикаменти в размер на 80 лева.

Предвид изложеното, моли съдът да осъди ответника да заплати претендираните обезщетение, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

2

Не оспорва наличието на сключена застраховка гражданска отговорност при него по отношение автобус с рег. № ***, но оспорва описания механизъм на ПТП и вината на застрахования при него водач.

Твърди, че поведението на водача на автобуса не е било противоправно, доколкото рязкото спиране е предприето като „спасителна маневра“ – за да предотврати удар с друго МПС /л.а. „Мерцедес“ с неустановен регистрационен номер/.

Прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищцата - сочи, че след влизане в автобуса не се е държала никъде, като по този начин не е осигурила собствената си стабилност.

О с п о р в а причинната връзка между събитието и настъпилите увреждания, както и размера на исковете. Твърди, че ищцата не е понесла описаните от нея душевни страдания, евентуално – че същите не са с твърдения интензитет.

Оспорва необходимостта от извършване на разходи за лечение и медикаменти, като намира предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за недоказан.

Оспорва претенцията за лихва, поради неоснователност на главния иск, както и с оглед твърденията, че лихва следва да се начислява от по-късен момент.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна и страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477, ал.1 КЗ с искане за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

Съгласно нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя /респективно – постановяването на отказ от страна на застрахователя да изплати обезщетението/.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена 3 от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.

В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ответника и водача н а автобус с рег. № *** е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на процесното ПТП.

Като безспорно е отделено обстоятелството, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 КЗ към ответника, получена от последния на 09.03.2018 г. /л. 21/, както и че до изтичане на 3-месечния срок /предхождащ подаването на настоящата искова молба/ не е налице изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество.

Не е спорен по делото и въпросът, касаещ механизма на ПТП, като същият се установява и от събраните писмени доказателства /протокол за ПТП, уведомление за щета, влязло в сила Споразумение НОХД № 5496/19 г. по описа на СРС, 4 състав/ както и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на застрахования при ответника автобус – В.

П..

Видно от последните, пътният инцидент се е осъществил на 14.02.2018г. в гр. София, когато водачът на автобус, марка „МАН", с регистрационен номер ***, пътуващ по линия №83 на Столичен масов градски транспорт, при движение по бул. "Академик Иван Гешов“, в посока от бул. "Цар Борис III“ към бул. "Константин Величков", в района на кръстовището с ул. „Сини вир“, предприема рязко спиране, в резултат на което ищцата, пътуваща като правостоящ пътник в превозното средство, губи равновесие, залита и с глава чупи предното стъкло на автобуса.

Формираният правен спор по делото е концентриран върху въпросите з а вината на водача на процесния автобус за настъпване на ПТП, вида и характера на получените от ищеца травматични увреждания и необходимостта от извършване на разходи за прегледи и медикаменти, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и процесното ПТП и справедливият размер на обезщетението за търпените болки и страдания.

За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са приети комплексна съдебномедицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза.

От събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на процесния автобус – В. П., 4 както и от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, се установява по делото, че падането на ищцата, пътник в автобуса, е настъпило в резултат на протеклите инерционни процеси, задействани от рязката употреба на спирачната система на автобуса от страна на неговия водач.

Съдът намира, че независимо от обстоятелството, че от показанията на водача на автомобила се установява, че рязкото спиране е инициирано като спасителна маневра – за предотвратяване на удар с предностоящо МПС, вина за настъпване на процесния инцидент има и водачът на автобуса, като същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 132, т. 2 ЗДвП , с оглед обстоятелството, че не е съобразил скоростта си на движение с интензивността на трафика и характеристиките на управляваното от него превозно средство, като по този начин не е положил дължимата грижа за осигуряване безопасността на превозваните от него пътници.

Предвид изложеното, както и с оглед обстоятелството, че независимо дали за процесното увреждане отговарят неколцина, спрямо увреденото лице отговорността на делинквентите е солидарна, съдът намира, че по делото се установява при условията на пълно и главно доказване вината на водача на автобуса за настъпване на процесното ПТП.

Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване, изразило се в бездействие от стана на ищеца за предприемане на действия за осигуряване собствената си безопасност. По делото се установи чрез показанията на свидетеля П. /водач на автобуса/, че процесното превозно средство /в своята предна част, където се е намирала ищцата/, фабрично не е снабдено с ръкохватки, които да бъдат използвани от правостоящите пътници за осигуряване на стабилност. С оглед на това, предвид обстоятелството, че превозното средство е било пълно с правостоящи пасажери и не е съществувало място за захващане, съдът намира, че ищцата е направила възможното в конкретната ситуация да осигури личната си безопасност.