Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 800/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
26.02.2026
В сила
07.03.2026
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900800 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на „Металпродукт Варна“ АД (в ликвидация) с ЕИК 202802976 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона, бул./ул. Уста Кольо Фичето № 9, с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност.

В молбата се излага, че с решение 310/22.07.2022г. по т.д. 242/2022г. на ВОС дружеството е прекратено на основание чл.252, ал.1, т. 4 от ТЗ, вр. пар.

13 от ЗИТЗ и ал.1, т. 6 от ТЗ. С Акт за назначаване № 202210041339289/03.09.2024г., издаден от Агенция по вписванията, е назначен ликвидатор на дружеството. В търговския регистър по партидата на дружеството е обявена покана до кредиторите и е изготвен начален ликвидационен баланс на дружеството към датата на прекратяването му от съда. В шестмесечния срок от датата на публикуване на поканата до кредиторите в ТР е предявено вземане от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, по договор за банков кредит № 1001947/18.01.2017т. в размер на 484 501.09 лв. и по договор за банков кредит № 100-1946/18.01.2017г. в размер на 429 130.23 лв. След справка в НАП са установени задължения на дружеството, които към 05.11.2025г. са в размер на 800 704,39 лв. главница и лихви, в които задължения е включено и вземането на Окръжен съд- Варна за държавна такса в размер на 80 лв. за производството по обявяване на дружеството в ликвидация и 5 лв. за ИЛ. В справката от НАП не са посочени задълженията на дружеството за осигуровки на ликвидатора за м. 10,11,12 2025 г. в размер на 1079.16 лв., тъй като към датата на издаване на справката, същите не са били възникнали. В хода на производството по ликвидация са възникнали и задължения към ликвидатора за възнаграждения 1 в размер на 12 053.97 лв. и задължения за осигурителни вноски в размер на 5 418,82 лв., дължими към НАП, които са за сметка на дружеството. В производството по ликвидация не са открити налични активи и средства, които да покрият задълженията на дружеството. На ликвидатора не са представени търговска и счетоводна документация на предприятието, както и данни за друго имущество, не са предадени досиета на работници. В периода на ликвидацията дружеството не е извършвало стопанска дейност. Като началната дата на неплатежоспособност на дружество се сочи 28.12.2018 г., на която дата е изтекъл срокът за плащане на задълженията, възникнали по документ № 030018344/18.12.2018 г. по декларация, обр. 6. От тази дата са налице финансови затруднения за дружеството с траен и необратим характер.

Дружеството не е било в състояние да изплати публичните си задължения, с които действия е осъществена презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ търговецът е спрял плащанията. Дружеството не е обявявало ГФО за последните три години, с което бездействие е осъществило и презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. Дружеството не разполага с установени парични средства, с които да покрие разноските по несъстоятелността, по смисъла на чл. 632 ТЗ, както и да заплати евентуално възникнали в хода на производство по несъстоятелност разноски за такси и съдебни експертизи.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус. Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ – неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. При преценката на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид обстоятелството разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това, при определяне на стойността на имуществото на длъжника не следва да се взема под внимание стойността на дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага, тъй като осребряването има за резултат преустановяване на търговската дейност на дружеството, със същото се постига ефекта на откритото производство по несъстоятелност и се поставят в опасност интересите на кредиторите.

С оглед установяване на финансовото състояние на дружеството служебно от съда са събрани писмени доказателства, от които се установява следното: По партидата на дружеството в Служба по вписванията няма вписвания, отбелязвания и заличавания. В Дирекция „Местни данъци” към Община Варна няма декларирани недвижими имоти, като се декларирани 9 бр. МПС. От изисканата справка от Камарата на ЧСИ е видно, че срещу дружеството има образувани 11 бр. висящи изпълнителни производства. От постъпилата справка от информационната система на НАП се установява, че публичните задължения на длъжника възлизат на 415292.24 евро, от които 239265.58 евро главница и 176026.66 евро лихви, като най-старото от тях е с падеж 26.06.2017 г. Приложени са ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014г. – 2022г., в които са декларирани следните финансови резултати: за 2016г. печалба от 25631.15 лева, за 2017г. – печалба от 159561.64 лева, за 2018г. – загуба от 2

99094.51 лева, за 2019г. – загуба от 34448.27 лева, за 2020г. – печалба от 2939.84 лева, за 2021г. – загуба от 80466.73 лева, за 2022г. – печалба от 1017.72 лева. Няма подадени ГДД за 2023 и 2024г. По данни от информационния масив на ТД на НАП Варна всички сключени от дружеството трудови договори за прекратени, предимно през 2018г. и 2019г., като датата на последно прекратяване е 02.08.2025 г. В ТД на НАП Варна срещу длъжника е образувано изп.д. 170287666/2017г., по което са наложени обезпечителни мерки запор на 4 бр. МПС и движими вещи - производствени машини, с неуточнена към момента стойност. Наложен е запор върху декларираните банкови сметки, по които липсва авоар. Няма започнало принудително изпълнение, тъй като цялото имущество на предприятието като цяло е предмет на предходен особен залог пред банка. Видно от справката от ОД на МВР Варна дружеството притежава две моторни превозни средства – товарен автомобил и полуремарке. Последният вписан в Търговския регистър ГФО е за 2021г.

Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредиторите, предполага състояние на неплатежоспособност. По делото не са събрани доказателства, оборващи тази презумпция или обуславящи извод за временни затруднения за извършването на плащания. Следователно следва да се приеме, че дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност. То не е в състояние да изпълни изискуеми задължения към кредитори и държавата, не упражнява търговска дейност, няма персонал, чрез който да развива такава, не притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива, не притежава недвижимо имущество или други дълготрайни материални или финансови активи. Дружеството не разполага с имущество, което да се явява достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността. Следователно, налице са предпоставките на чл. 630 ТЗ, вр. чл. 608 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на дружеството.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, т.к. решението му има действие спрямо всички, а последиците за третите лица могат да бъдат твърде сериозни – така чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ прогласява нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение.

От събраните в хода на производството доказателства, безспорно се установява, че са налице неплатени публични задължения с настъпил падеж на 26.06.2017 г. и последващи такива. За начална дата на неплатежоспособността съдът, въз основа на представените по делото писмени доказателства, приема датата 26.06.2017 г., когато е настъпила изискуемостта на най-ранното неудовлетворено задължение. Следователно към посочената дата са съществували икономически затруднения, водещи до невъзможност за погасяване на задълженията към кредиторите. Неслучайно през следващите финансови години дружеството генерира предимно загуби на значителна стойност. Съдът приема възможно най-ранната дата, установена по делото, с оглед интересите на евентуалните кредитори в производството.

Въз основа на данните по делото, като е приел, че дружеството – длъжник не притежава имущество, както за покриване на задълженията към кредиторите, така и за покриване на разноските по несъстоятелността, с 3 протоколно определение от 03.02.2026г., съдът е приканил съгласно чл. 629б от ТЗ молителя, както и всички заинтересовани кредитори на длъжника да предплатят минималните начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 7000 евро. В дадения от съда срок никое от посочените лица не е представило доказателства за предвнасяне на разноски.

При така установените факти съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, а производството по делото да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал.

2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от същия закон търговецът длъжник не се заличава от търговския регистър, настоящият състав приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността. Това налага да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и да се постанови прекратяване на търговската му дейност.

Разноските следва бъдат присъдени в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Металпродукт Варна“ АД (в ликвидация) с ЕИК 202802976 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона, бул./ул. Уста Кольо Фичето № 9 , с начална дата 26.06.2017 г...

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника

„Металпродукт Варна“ АД (в ликвидация) с ЕИК 202802976 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона, бул./ул. Уста Кольо Фичето № 9.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Металпродукт Варна“ АД (в ликвидация) с ЕИК 202802976 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона, бул./ул. Уста Кольо Фичето № 9.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Металпродукт Варна“ АД (в ликвидация) с ЕИК 202802976 със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ж.к. Западна промишлена зона, бул./ул. Уста Кольо Фичето № 9 .

ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Металпродукт Варна“ АД (в ликвидация) с ЕИК 202802976 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона, бул./ул. Уста Кольо Фичето № 9 .

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Металпродукт Варна“ АД (в ликвидация) с ЕИК 202802976 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ж.к.

Западна промишлена зона, бул./ул. Уста Кольо Фичето № 9, при обявяване на фирмата си да прибави добавката “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника

„Металпродукт Варна“ АД (в ликвидация) с ЕИК 202802976 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона, бул./ул. Уста 4

Кольо Фичето № 9, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.