Решение № 988 от 11.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. Варна, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100501276 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№24058/30.03.2023г., уточнена с жалба от 20.04.2023 г., депозирана от Ш. Х. Ш., ЕГН **********, срещу Решение № 822/13.03.2023 г. по гр. дело № 15856/2022 г. по описа на ВРС, 46- ти състав, в частта, в която е уважен предявеният от С. Б. Р., действаща като майка и законен представител на малолетното дете М. Ш. Х., ЕГН ********** иск, като е изменен размера на месечната издръжка в полза на детето, дължима от въззивника в качеството му на баща, чрез увеличаване на издръжката от 150 лева на 220 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК, както и е осъден ответникът да заплати в полза на Държавата държавна такса за предявения иск в размер на 100,80 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Във въззивната жалба се сочи, че въззивникът е безработен и живее в сънаследствен имот, като останалите съсобственици имат претенции към него да плаща наем, както и планират да го продадат. Поради това се твърди, че същият не е в състояние да плаща издръжка в постановения от районния съд размер. Евентуално въззивникът оспорва, че е баща на детето. Иска отмяна на решението на първоинстанционния съд, като издръжката сочи, че следва да остане 150 лв.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от С. Б. Р., действаща като майка и законен представител на малолетното дете М. Ш. Х., чрез адв. А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че ответникът не е лишен от възможността да реализира доходи, както и че сумата е адекватна на нуждите на детето. Претендира разноски.

Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.

1

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба С. Б. Р. излага, че двамата с ответника са родители на детето М. Ш.

Х.. С решение № 176/13.03.2014 г., постановено по гр. д. № 235/2014 г. по описа на РС Шумен, потвърдено с решение от 23.07.2014 г. по в. гр. д. № 291/2014 г. по описа на ОС Шумен, бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на малолетната си дъщеря в размер на 150 лв. Посочва, че от решението за определяне на издръжката са изтекли повече от девет години, през което време са изменени в голяма степен потребностите на детето.

Към момента малолетната вече е ученичка във втори клас и са увеличени разходите за отглеждането й. Твърди, че ответникът плаща дължимата издръжка нередовно и в намален размер. Поддържа, че всички разходи в домакинството се заплащат от нея, като тя посреща и всички разходи на детето за дрехи, обувки, учебни пособия и др. Излага, че няма постоянна трудова заетост. Към момента работи към община Долни чифлик, като възнаграждението й възлиза на 710 лв. месечно. Посочва, че бащата не се интересува от детето си, не осъществява никакъв контакт с него, не заплаща дължимата издръжка в пълен размер и не желае да отдели средства за посрещане на нарасналите нужди на момичето.

Твърди, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма други задължения към лица, които да издържа и би могъл да отделя повече средства за дъщеря си. По изложените съображения моли да бъде уважен искът за изменение на първоначално определената по силата на решение № 176/13.03.2014 г., постановено по гр. д. № 235/2014 г. по описа на РС - Шумен, потвърдено с решение от 23.07.2014 г. по в. гр. д. № 291/2014 г. по описа на ОС - Шумен, издръжка, като същата бъде увеличена от 150 лв. на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Ш. Б. Ш. е депозирал писмен отговор, с който сочи, че искът е неоснователен. Излага, че живее в наследствен имот на баща си, като твърди, че няма никакви други доходи и е безработен, като е регистриран в „Бюро по труда“. Поддържа, че към настоящия момент трудно заплаща така определения размер на издръжката и не може да отдели повече средства. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на предявения иск за разликата над 180 лв. до претендираните 300 лв.

Контролиращата страна ДСП-Варна е депозирала социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява от приложените по делото доказателства, че С. Б. Р. и Ш. Б. Ш. са родители на детето М. Ш. Х., родено на 20.07.2013 г., като с решение № 176/13.03.2014 г., постановено по гр. д. № 235/2014 г. по описа на РС - Шумен, потвърдено с решение от 23.07.2014 г. по в. гр. д. № 291/2014 г. по описа на ОС - Шумен, упражняването на родителските права по отношение на детето М. Ш. Х. са предоставени на майката С. Б. Р., а бащата Ш. Б. Ш. е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно в полза на детето М..

Видно от представената служебна бележка с изх. № АД-07- 396/01.09.2022 г., към датата на подаване на исковата молба детето М. Ш. Х. е било ученичка в 3-ти клас в Средно училище „***********“, гр. Долни чифлик, област Варна, през учебната 2022/2023 г., респективно вече е ученичка в четвърти клас.

От представения трудов договор №РД-1377-33/09.06.2022г. се установява, че майката 2

Савинч Р. полага труд по трудово правоотношение с Община Долни чифлик с основно трудово възнаграждение от 710,00 лв. месечно. От представеното удостоверение, издадено от Община Долни чифлик, се установява, че получените от майката С. Б. Р. доходи за периода м.06.2022 г. – м.07.2022 г. възлизат на сумата 1229,91 лв. или средномесечно 614,96 лв.

Видно от служебна бележка /л. 43 от делото/, издадена от Агенция по заетостта,майката С.

Б. Р. е безработна, считано от 12.12.2022 г.

От служебно изготвената справка се установява, че за бащата Ш. Х. Ш. няма данни за действащ трудов договор. По данни на НАП, ТД – Варна, офис Шумен, за лицето Ш. Х. Ш. не са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени/прекратени трудови договори за периода 01.01.2022 г. – 09.02.2023 г. В информационната система на НАП липсват данни за декларирани от същия доходи за посочения период.

Видно от представената от ответника служебна бележка, изготвена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, гр. Шумен, същият е безработен, считано от 07.04.2022 г. Установява се от приложената регистрационна карта, издадена от Бюро по труда, че ответникът Ш. Ш. е регистриран като безработен до 09.01.2023г. Същият няма регистрирани доходи до 09.02.2023г. съобразно установеното от справката от НАП.

ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:

Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В конкретния случай по главния предявен иск се твърди трайно изменение в нуждите на детето, тъй като същото е пораснало, нуждите му за закупуване на дрехи, обувки, образователни пособия, медицински прегледи, транспорт, медикаменти са се увеличили.

Съставът, като съобрази всички ангажирани по делото доказателства, както и обстоятелството, че от първоначалното определяне на издръжка е изминал значителен период от време- 9 години, намира, че е налице изменение на нуждите на детето от постановяване на решението по гр.д. №235/2014г. по описа на ШРС, като изменение е трайно и съществено. При първоначалното определяне на издръжката детето е било едва на една година, същото е имало различни нужди и потребности за задоволяване от тези, които има понастоящем. Същото е вече ученичка в четвърти клас, което освен базисните нужди за задоволяване – храна, облекло, обувки, медикаменти, комунални нужди, има и потребност от закупуване на учебни помагала, пособия, униформа, транспортни разходи, разходи за дневни и за заплащане на извънкласни занимания. Трайно изменение на обстоятелствата, което се констатира, е и намалялата покупателна способност, инфлационните промени и задълбочаването на икономическата криза. Само за две години – от 2019г. до 2022г. МРЗ се е увеличила от 560 лв. на 710 лв. Респективно е променена и минималната издръжка- от 140 лв. на 177 лв., а с ПМС № ***/29.12.2022 г. минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.2023 г., е определена на 780 лв., като минималната издръжка става 195 лв. При тази установеност в полза на детето следва да бъде определена издръжка в размер на 350 лв. месечно, от които бащата следва да заплаща 220 лв. При определяне на този размер настоящият състав съобрази, че ответникът Ш. няма други алиментни задължения. Същият 3 не реализира трудови или други доходи, но същевременно е в работоспособна възраст и доколкото не са ангажирани доказателства за наличието на здравословни проблеми, следва да се приеме, че може да реализира доходи поне в рамките на средната работна заплата.

Възраженията, че ответникът не разполага с имоти, а живее в наследствено жилище, за което заплаща наем на другите наследници, съставът намира за несъстоятелни, тъй като задължението за издръжка на малолетно дете е безусловно и има приоритет пред другите облигационни задължения на родителя. Затова и съставът намира, че искът за изменение на издръжката следва да бъде уважен, като същата бъде увеличена от 150 лв. на 220 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж на задължението първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 СК. Решението на РС-Варна в посочения смисъл следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 822/13.03.2023 г. по гр. дело № 15856/2022 г. по описа на ВРС, 46- ти състав, в частта, в която е уважен предявеният от С. Б. Р., действаща като майка и законен представител на малолетното дете М. Ш. Х., ЕГН **********, иск за изменение размера на месечната издръжка в полза на детето, дължима от неговия баща Ш. Х. Ш., ЕГН **********, чрез увеличаване на издръжката от 150 лева на 220 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2022 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК, както и е осъден Ш. Ш. да заплати в полза на Държавата държавна такса за предявения иск в размер на 100,80 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4