Решение № 76 от 27.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. П., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230100925 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата Т. В. Д., с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 10, ЕГН **********, е предявила срещу ответника „А. Т. Е. Г.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.

„С.“ № 16, ет. 8, ЕИК ***, обективно (евентуално) съединени искове, както следва:

- главни искове – за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на договор за потребителски кредит, сключен между тях, и

- евентуални искове – за прогласяване на нищожността по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД на неустоечната клауза от същия договор.

Ответникът е релевирал против ищцата частичен насрещен иск – за заплащането на непогасената главница по същата кредитна сделка, в размер на 1 100 лв. (562,42 евро), ведно със законната лихва от депозирането на насрещната искова молба (04.09.2025 г.) до погасяването.

Ищцата пояснява, че на 29.02.2024 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 645017, за сумата от 1 200 лв. (613,55 евро). Сочи, че този договор е недействителен по чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал.1, т.10 от с.з. Сочи, че съгласно чл.

13.4 от общите условия към договора, тя трябва да заплати на кредитодателя и неустойка, ако в 3-дневен срок от подписването му не предостави конкретно предвидено обезпечение. Счита, че ако договорът не бъде приет за недействителен, 1 нищожна е неустоечната уговорка, тъй като влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на първоначалната искова молба) и противоречи на императивни правила на ЗЗП (визирани в първоначалната искова молба). Смята, че не дължи на кредитодателя вземането по насрещния иск, тъй като вече е изплатила чистата стойност на кредита. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по настоящото дело, да бъде присъдено съответно възнаграждение.

Ответникът изразява позиция, че както кредитният договор, така и клаузата, уреждаща неустойката по него, са валидни и не страдат от пороците, поддържани от ищцата. Признава, че в хода на делото (на 16.12.2025 г.) му е заплатена непогасената част от главницата по кредита, но трябва да му бъде присъдена дължимата върху нея законна лихва, от подаването на насрещната искова молба до плащането. Настоява и за присъждане на съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1.) По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):

С доклада по делото , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на процесната сделка помежду им, включително и по отношение на клаузата й за неустойката.

С протоколно определение от 28.01.2026 г. са отделени са безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване и фактите за усвояването на процесния кредит от ищцата, в размер на 1 200 лв. (613,55 евро), както и за погасяването на тази кредитна сума, чрез плащания от 100 лв. (51,13 евро), извършено на 21.02.2025 г., и 1 100 лв. (562,42 евро), платени на 16.12.2025 г.

От съдържанието на договора, на погасителния план към него и на общите му условия, копия от които са приобщени към доказателствения материал, се изясняват базисните параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 1 200 лв.;

- годишен процент на разходите – 65 %;

- годишен лихвен процент – 18,40 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 1 385,22 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 185,22 лв.;

- краен срок – до 29.08.2024 г.;

- погасяване – чрез 6 месечни погасителни вноски, разписани по размер и падеж в погасителния план.

- неустойка – 661, 41 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение (безусловна банкова гаранция или поръчителство, като поръчителят трябва да отговаря 2 на определени условия);

- липса на яснота по въпроса как се формира годишният процент на разходите по заема.

Анализираният договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).

Ищцата е физическо лице, за което няма данни при сключването му да е действало във връзка с професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно ответникът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с.з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК въвежда искането, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочват взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал.1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл.19, ал.2 ЗПК).

Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимална ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд - гр. П., Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, Решение 3

№ 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд - гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., I т. о. на ВКС).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за потребителски кредит, оспорван от ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният лихвен процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била крайната му величина.

Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор. (чл. 22 ЗПК).

В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че главният първоначален иск е основателен, поради което не подлежат на разглеждане по същество евентуалните такива по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, свързани с нищожността на клаузата за неустойката.

Тъй като разпоредбата на чл. 22 ЗПК дава регламентация на специален вид недействителност, отнасяща се до договорите за потребителски кредит (вж. Решение № 59/20.05.2024 г. по т. д. № 2695/22 г., ІІ т. о. на ВКС), когато договорът за потребителски кредит е недействителен по силата на тази разпоредба, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него – чл. 23 от с. з. Понеже обсъжданата недействителност, както и механизмът за уреждане на последиците й, са специални спрямо общата уредба на аналогичните материалноправни институти в ЗЗД, при установяването й в хода на исковото производство, съдът е длъжен да признае с решението си дължимата главница по недействителния договор за потребителски кредит, без да не е нужно нейното връщане да се извършва в отделна съдебна процедура по чл. 55 ЗЗД (вж. Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/20 г., I т. о. на ВКС и Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/22 г., I т. о. на ВКС).

Пълното погасяване на чистата стойност по процесния кредит, макар и станало в хода на процеса, е обективен факт, имащ правопогасителен ефект спрямо вземането на ответника по насрещния иск, който подлежи на отчитане от съда, на основание чл.

235, ал.3 ГПК.

Ето защо и насрещната искова претенция трябва да бъде отхвърлена.

Върху сумата по насрещната искова претенция не трябва да бъде присъждана поисканата законна лихва от деня на подаването на насрещната искова до погасяването, тъй като:

- Разпоредбата на чл. 23 ЗПК има за цел да транспонира в националното българско законодателство изискванията на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, според които държавите-членки на ЕС установяват система от санкции за нарушаване на 4 националните разпоредби, приети съгласно тази директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, а самите санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Макар изборът на конкретните санкции да е в прерогативите на държавите-членки, мерките, предвидените в тази връзка, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (вж. съображение 47 от преамбюла на цитираната директива).

- Ако в случая кредиторът беше изпълнил изискването за посочване в договора на компонентите и на начина на формиране на годишния процент на разходите, той би имал право да получи уговорената възнаградителна лихва, определена на основата на един среден лихвен процент (18,40 %). Ако при приложението на чл. 23 ЗПК върху неиздължената чиста стойност на кредита се присъди поисканата законна лихва за забава, чието начисляване ще е до окончателното изплащане на вземането, санкцията за кредитора, наложена поради неизпълнение на изискванията на ЗПК при сключване на кредитния договор, няма да има реално възпиращ ефект, за да го мотивира занапред да спазва задълженията си по Директива 2008/48/ЕО и по националното законодателство, което я транспонира.

- Същевременно присъждането на законна лихва върху чистата стойност на кредита допълнително ще влоши положението на потребителя, което пък ще е в отклонение от целта да бъде постигнато високо ниво на защита на правата на потребителите (вж. съображение 9 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО).

2.) По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Съдебно-деловодните разходи, които се полагат на ищцовата страна, се формират от заплатената държавна такса (25,88 евро) по уважения главен първоначален иск, съобразно определената му цена, с протоколно определение на съда от 28.01.2026 г.

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д.

В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П. „О. и К.““ № 3Б, ет. 2, ап. 5, трябва да бъде присъдено съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 240 лв./122,71 евро (с включен ДДС от 40 лв./20,45 евро). Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, 5 ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. Преценката на съда в една така ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си.