Решение № 15 от 03.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600611 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Кърджалийския окръжен съд е признал подсъдимия Р. Г. А. за виновен в това, че на 18.05.2020г. на път I -5 на кръстовището за с. * при управление на МПС – л.а. „*“ с рег. № * нарушил правилата за движение по пътищата – чл.38, ал.2 и чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с Е. О. И. по непредпазливост причинил смъртта на М. А. Б. и средни телесни повреди на А. Г. А. и на Ш. А. Р. на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи на основание чл.57, т.3 ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.343г НК подсъдимият А. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от четири години.

Със същата присъда бил признат за виновен и подсъдимия Е. О. И. за виновен в това, че на 18.05.2020г. на път I -5 на кръстовището за с. * при управление на МПС – л.а. „*“ с рег. № * нарушил правилата за движение по пътищата – чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и в условията на независимо 1 съпричиняване с Р. Г. А. по непредпазливост причинил смъртта на М. А. Б. и средни телесни повреди на А. Г. А. и на Ш. А. Р. на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК бил осъден на две години лишаване от свобода.

Изпълнението на така определеното на подсъдимия И. наказание било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.

На основание чл.343г НК подсъдимият И. бил лишен от правото да управлява МПС за срок от три години.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските по делото.

Против присъдата са постъпили жалба от адв. Д.С. –защитник на подсъдимия Р. Г. А., жалба от адв. П.В. – защитник на частния обвинител Т.

М. Г. и жалба на частните обвинители Б. М. Б. и Ш. К. Б., чрез повереника им адв. Я.С.В жалбата на адв. С. се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се коментира правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложените на подсъдимия Р.А. наказания. Претендира се приложението на чл.66, ал.1 НК.

В жалбите на частните обвинители са изразени оплаквания, свързани с определяне на наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ и на двамата подсъдими, като с доводи за занижени размери се предлага увеличаването им.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата на подсъдимия и жлбите на частните обвинители да се оставят без уважение. Застъпва стовището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, а определeните наказания справедливи и предлага да бъде потвърдена.

Частният обвинител Б.Б. и повереника му намират наложените на подсъдимите наказания за явно несправедливи и несъобразени с обществената опасност на деянието и на двамата дейци. Твърдят, че случаят е нашумял в *, поради представянето му многократно в масовите медии и с тези доводи претендират увеличаване на размерите на наказанията на двамата подсъдими и отмяна на условното осъждане на подсъдимия И..

Частната обвинителка Т.Г. и повереника й адв. В. поддържат жалбата си. Сочат, че изключителна вина за ПТП има подсъдимия А., че същият е 2 системен нарушител на правилата за движение по пътищата и, че случаят е особено тежък, предвид резултата, а именно причинена смърт на едно лице и телесни повреди на други две лица. С тези съображения предлагат наказанието „лишаване от свобода“ определено на Р.А. да бъде увеличено от две години на четири години и шест месеца, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на пет години, като считат, че само тези наказания отговарят на тежестта на извършеното от него.

Защитата на подсъдимия И. намира подадените жалби от частните обвинители за неоснователни. Счита, че съдът е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за отмерване на наказателната отговорност на подсъдимия и е постановил едно справедливо наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение законосъобразно е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. С тези съображения се иска потвърждаване на присъдата.

Защитата на подсъдимия А. поддържа жалбата си. Според нея съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като не е съобразил добрите му характеристични данни и само тенденцията за увеличаване на ПТП и очакването на обществото за справедливост не могат да изключат априори приложението на института на условното осъждане.

Претендира отлагане на изпълнението на наказанието на подсъдимия А. на основание чл.66, ал.1 НК.

Подсъдимият И. изказва съжаление и иска да не бъде изпращан в затвора.

Подсъдимият А. се разкайва, изказва съжаление и съболезнования към близките на пострадалия Б. и иска условна присъда.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 18.05.2020г. около 13.15ч. подсъдимият Р.А. управлявал събствения си лек автомобил „ *“ * от гр. * към гр. * по път I - 5. На предната дясна седалка на автомобила се возил пострадалият М. А. Б., а на задната седалка зад водача седял братът на подсъдимия - свидетелят А. А.. И тримата били с поставени предпазни колани.

3

По същото време и по същият път, но в обратна посока се движил подсъдимият Е.И.. Той управлявал лек автомобил „*“ с рег. № *. На предната дясна седалка пътувал св. К. К., а отзад зад водача пътувал св. Ш.Р.. И тримата били с поставени предпазни колани.

Времето било ясно и слънчево, а пътната настилка била суха.Около 13.30 ч. подсъдимият А. наближил отбивката за с. *. В района кръстовището било уширено и с хоризонтални маркировки били оформени шлюзове за движение в двете посоки. Подсъдимият А. навлязъл в отбивката за с. * и на кръстовището направил обратен завой, като предприел навлизане на главния път със скорост около 24 км/ч.

В същото време към кръстовището от ГКПП „*“ в посока към гр. * се движил подсъдимият Е.И.. Той управлявал автомобила със скорост 103 км/ч.

Подсъдимият А., въпреки наличието на знак Б 2 не спрял и навлялъл в лентата за движение на лекия автомобил управляван от подсъдимия И., като така отнел предимството му. И. реагирал като натиснал спирачките на автомобила но въпреки това последвал удар между предната лява част на л.а.

„*“ и дясна странична част на л.а. „ *“, след което двата автомобила се завъртяли и спряли на местата, отразени във фотоалбума. Св. И. като се уверил, че двамата му спътници са контактни, слязъл от автомобила и отишъл до л.а. „*“. Попитал тримата пътуващи в него имат ли нужда от помощ. Р.А. и А. А. му отговорили, че са добре. Същото отговорил и пострадалият М. Б., който не можел да излезе, тъй като бил притиснат от вратата на автомобила.

В това време на местопроизшествието спряла с автомобила си св. К., която след като се уверила, че пътуващите в двата автомобила са живи се обадила на тел. 112 и съобщила за настъпилото ПТП.

Малко след това пристигнали екипи на МВР и Бърза помощ и пострадалите били откарани в болнични заведения за оказване на спешна медицинска помощ. Малко по – късно през деня пострадалият М. Б. починал.

От заключението на СМЕ на труп № 18/2020г. се установило, че при М.

Б. е намерена съчетана черепно – мозъчна, гръдна и коремна травма, травми на таза и крайниците и охлузвания по главата и тялото, ведно с кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, пневмоторакс, разкъсване на черния дроб и оток на мозъка, които са довели до остра сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност с последвала смърт. Вещото лице е категорично, че 4 описаните травматични увреждания са причинени от настъпилото ПТП.

От заключението по СМЕ за освидетелствуване на пострадалия А. А. се установява, че при ПТП му са причинени счупване на ребра, излив на кръв в дясната половина на гръдната кухина, счупване на седмия шиен прешлен и разкъсване на дясната ушна мида, които са довели до трайно затрудняване на движението на снагата и врата за срок повече от един месец и разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От заключението на СМЕ по писменни данни се установява, че на пострадалия Ш.Р. са причинени от ПТП оток и кръвонасядания по лицето, счупване на горната челюст, счупване на лявата ябълчна кост, които са довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от един месец.

От заключенията по назначените съдебно автотехническа експертиза и допълнителна съдебно автотехническа експертиза се установява, че скоростта на л.а. „*“, управляван от подсъдимия А. в момента на удара е бил 24,66 км/ч., а скоростта на л.а. „ *“, управляван от подсъдимия Е.И. в момента на удара е бил 103,24 км/ч. Вещото лице е дало заключение, че удара би бил предотвратен, ако подсъдимият Е.И. е управлявал автомобила със скорост не по – висока от 72,13 м, както и ако се е движил с 1,10 м. по – надясно в лентата си за движение.

От извършените химико – токсикологични изследвания в кръвта на двамата водачи не са открити следи от алкохол.

Производството в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдими те въпросите по чл.371 НПК и ги е уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на двамата подсъдими разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите, изложени в обвинителния акт.

Съдът е намерил, че описаната по-горе фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на 5 подсъдимите, дадени по реда на чл.371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, от представените по делото заключения на вещите лица и приложените писмени доказателства.

Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите обвинения срещу подсъдимите А. и И., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно настъпилото ПТП.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и ги кредитирал.

Обосновано са кредитирани от първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Те са изготвени компетентно, от надлежните специалисти и са обосновани и пълни. Поради това включването им в доказателствения материал е правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.

Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимите са осъществили при независимо съпричиняване от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК.

На базата на установената доказателствена съвкупност съдът е изпълнил с необходимото фактическо съдържание „бланкета” на приложимата правна норма по чл.343 НК, приемайки, че с поведението си като водач на МПС подсъдимия А. е нарушил правилата за движение, очертани в нормите на чл.38, ал.2 и чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП , а подсъдимия И. тези обхванати от чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и тези нарушения са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.