Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 04.07.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 369/2023
Вид
Решение № 147
Подписан
04.07.2023
В сила
28.07.2023
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.39 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.39 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.85а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.13 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.32 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 т.49 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Кърджали, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200369 по описа за 2023 година Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7246365, издаден от ОДМВР- К., с което е наложено наказание глоба в размер на 50.00лв. на Г. К. Д. като законен представител на фирма „М. ****“ЕООД с адрес гр.К. за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система № 120cd09 на 25.03.2023г. в 10.42ч. в гр.К. бул.Б. до бензиностанция "Е." в посока от КПП Ч. към ЕГ“Х. Б.“, с МПС М. ******* с рег.№ ******** заснето с ARH CAM S1, при разрешена скорост 50км/ч. е установена скорост от 64км/ч.- нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят Г. Д., който моли съда да го отмени като незаконосъобразен- издаден в противоречие с материалния закон и при нарушение на съществени процесуални правила. Настоява, че при издаването му е нарушен чл.39 ал.4 от ЗАНН, тъй като контролните органи могат да ангажират административно наказателната отговорност на лицата чрез издаване на електронен фиш единствено, когато налагат глоби в размер над 50лв. Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с която твърди, че 1 автомобилът е бил засечен в нарушение при режим на приближавани и то от разстояние 204м., че автомобилите на снимките са два, а използваното АТСС не може да засече скоростта на двата автомобила едновременно, както и че било процесуално нарушение недоказване на връчването на обжалвания електронен фиш. Моли съда за присъждане на разноските, за които представил списък, и прави възражение за прекомерност за разноските на ответната страна. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Чрез началник сектор ПП- Кърджали, оправомощен с изрична заповед, е представил подробно писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на електронния фиш. Моли съда да потвърди електронния фиш, а жалбата на Г. К. Д. да бъде отхвърлена като неоснователна. Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди електронния фиш като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 25.03.2023г. свидетелят Б. М. бил на работа като младши автоконтрольор към ОДМВР- К.. Този ден работел с уред за контрол на скоростта, представляващ ARH CAM S1 с № 120cd09, който бил разположен в гр.К. на бул.Б. до бензиностанция "Е." в посока от КПП Ч. към ЕГ“Х. Б.“. В 10.42ч. средството за видеоконтрол отчело превишена скорост от лек автомобил М. ******* с рег.№ ******** от 64км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км./ч., при ограничение от 50км/ч. за населено място. След обработване на информацията от заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7246365 срещу законния представител на собственика на автомобила, който е юридическо лице. В описателната част на електронния фиш е посочено движение с установена скорост от 64км/ч. след приспаднат толеранс от минус 3км/ч. съставляващо нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя 2 било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от гласните доказателства дадени от свидетеля Б. М., от веществените доказателствени средства- снимка № 120CD***, в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати, както и писмените доказателства- Служебна промяна на регистрацията на МПС, в която М. **** ЕООД е посочен като собственик на превозното средство; Справка от Търговски регистър от 18.03.2023г., от която е видно, че жалбоподателят Г. К. Д. е едноличен собственик на капитала на дружеството „М. ****“ЕООД; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ 1300р- 2018 от 27.03.2023г., Протокол от проверка № 89-СГ-ИСИС/ 29.06.2022г.; Списък от 01.02.2022г.;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. ведно с приложения към него издадено от производителя; Справка за нарушител/ водач; два броя писма от О. К. от 02.05.2023г. и от 29.05.2023г. От тези доказателства ведно със становището дадено от началник на сектор „ПП“Кърджали при ОДМВР- Кърджали, който е оправомощен от административнонаказващия орган със Заповед № 292з- 1145/ 15.06.2022г., се установява, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за измерванията и е преминала последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба № 8121з- 532 от 12.05.2015г. Настоящата инстанция приема, че вещественото доказателствено средство- снимка № 120CD***, доказва установената скорост на движение на лекия автомобил собственост на жалбоподател в качеството му на законен представител на фирмата, чийто едноличен собственик на капитала е. Безспорно е установено, че нарушението е извършено в населено място предвид двете писма от О. К., които установяват, че на бул.Б. в гр.Кърджали до бензиностанция "Е." по посока на движение от КПП Ч. към ЕГ“Х. Б.“ има монтирана табела Д11 „Начало на населено място“- Кърджали, която регламентира начало на урбанизирана територия в съответствие с регулационни план на град Кърджали. Прочее това е в унисон с разпоредбата на § 6 т.49 от ДР на Закона за движението по пътищата, която изисква да има обозначение със съответните пътни знаци, каквито е имало.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба 3 следва да се приеме за процесуално допустима, тъй като видно от Списък с намерени фишове, на нея е отбелязана датата на връчване на обжалвания електронен фиш, видно от която жалбата е подадена в срок. Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение в населено място с 14км/ч. е приложена санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20км/ч.

Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч. в изпълнение на изискванията на чл.755 ал.1 т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Установената скорост попада в наказуемата такава на изпълнителното деяние описано в санкционната норма на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП. Обосновано в електронния фиш името на Г. К. Д. е посочено като нарушител в качеството му на законен представител на юридическото лице, което е собственик на пътното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Съдът намира, че електронният фиш е издаден в законоустановената форма и притежава всички предвидени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити- териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на 4 разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-8691 от 20.11.2019г., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Настъпилата законодателна промяна в ЗДвП предвиди възможността електронен фиш да се издаде и когато нарушението е установено с мобилно техническо средство, а последното бе включено в обхвата на автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, приложим във връзка с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Към момента законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш, както когато нарушението е установено посредством стационарно техническо средство, така и когато е установено с мобилно такова. За целта е издадена и нарочна Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая са спазени установените в Наредбата изисквания. Обжалваният електронен фиш е издаден от органа посочен в чл.189 ал.4 от ЗДвП, а именно от териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя изложени в жалбата за отмяна на обжалвания електронен фиш, поради следните съображения: при издаването му не се установи по делото да са допуснати в производство нарушения, които да водят до незаконосъобразност на атакувания фиш. Според разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и 5 нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. В нормата на чл.39 ал.2 от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум. Разпоредбата урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10.00 до 50.00лв. с фиш, който не е електронен такъв и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10.00 до 50.00лв. е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен случай. Необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер на глоба не се съдържа в нормата. От друга страна, необжалваемостта, по смисъла на чл.39 ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, тъй като с издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39 ал.2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН съдържа логически пропуск, защото понятие „необжалваем“ в ал.2, към която препраща тази алинея, няма. Предвид това се установява наличието на законодателен пропуск в нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН при наличието на термина „необжалваем минимум“, тъй като се създава неяснота по отношение на глобите от 10.00лв. или до 50.00лв. и защо същите да представляват необжалваем минимум, след като не е изключена възможността да се оспорва и този размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им. Несъгласието на нарушителя по своята същност се приравнява на обжалване на констатираното от контролния орган нарушение, което налага и провеждането на процедурата по съставянето на АУАН и въз основа на установените факти и изложените аргументи на двете страни- актосъставителя и нарушителя, наказващият орган да вземе решение за издаването на наказателно постановление или прекратяване на административнонаказателната преписка. За правилното тълкуване и 6 прилагане на законовите разпоредби следва да се вземе предвид и действащата към момента на приемане на чл.39 ал.4 от ЗАНН, разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗАНН (доп., ДВ бр.10 от 2011г.), според която „не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Ето защо и предвид семантичното тълкуване на думата „необжалваем“- нещо, което не подлежи на обжалване, очевидно става въпрос за необжалваем минимум на глоба в размер на 10.00лв.