Решение № 870 от 14.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Плевен, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря Габриела Ст. В.а като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20234430101815 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от и.д. Й.В.., чрез юрк.Ц., против М. В. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 660,16 лева, от които сумата от 593,28 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2020 г. – 31,12,2022 г., и сумата от 66,88 лева, представляваща лихва за забава за периода 02,02,2021 г. – 03,02,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №835/2023 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника. Навеждат се доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в гр.Плевен, ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на 1 топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС.

Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Сочи се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 835/2023 г. извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 151,35 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 0 лева; сума за БГВ в размер на 0 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 420,37 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 21,56 лева. Твърди се, че в имота на ответника има 1 ИРУ, и 0 водомера. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство 2 разноски. Към ИМ са приложени писмени доказателства по опис и са направени доказателствени искания за СИЕ и СТЕ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, не депозира отговор на искова молба.

В открито съдебно заседание, провело се на 14.06.2023г. ищецът редовно уведомен, изпраща представител, който поддържа исковата молба и предвид направеното изявление от страна на ответника, че признава иска, моли съдът да постанови решение при признание на иска. Претендира разноски и прилага списък по чл. 80 ГПК.

Правното основание на претенцията е в чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание, провело се на 14.06.2023г. ответникът се явява, като заявява, че признава, изцяло сумите, описани в исковата молба и признава изцяло иска така, както е предявен в исковата молба.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в чл.237 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска – признанието е направено от ответника, относно право, с което той може да се разпорежда и което не противоречи на закона и добрите нрави.

Въз основа на признанието, предявеният иск следва да бъде уважен.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца разноските в исковото производство, възлизащи на 75лв. - държавна такса, и 100.00 лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 175 лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи в размер на 75 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, дължи на “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от и.д. Й.В.., следните суми, за които е издадена заповед 3 за изпълнение по ч.гр.д.№ 835/2023г. на ПлРС, а именно: на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 593,28 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода 01,12,2020 г. – 31,12,2022 г., за апартамент с абонатен № ***, находящ се в гр.Плевен, ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 66,88 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 02,02,2021 г. – 03,02,2023 г.

ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски в исковото производство в размер на 175лв.

ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128, разноски по ч.гр.д. № 835/2023г. на ПлРС в размер на 75 лв.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4