Решение № 214 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100510158 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение №7293 от 29.06.2022 г., постановено по гр. дело №65965/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 25 състав, е признато за установено по предявени по реда на чл. 422 ГПК искове от „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на ответника Х. С., че на основание чл. 79, вр. чл.

150 ЗЕ дължи сумата от 301,18 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сума в размер на 28,17 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №3348/2021 г. по описа на СРС, 25 състав, като е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 729,74 лв., искът по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлина енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.01.2021 г. в размер на 77,16 лв., както и върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 05.01.2021 г. на стойност 5,15 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца

„Топлофикация София“ ЕАД в отхвърлителната част с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал само съдебно-техническата експертиза и не е взел предвид съдебно-счетоводната експертиза. Заявява се, че за процесия период от м.

1 май. 2018 г. до м. април 2020 г. са били в сила ОУ от 2016 г., публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 11.07.2016 г., съгласно които клиентите са длъжни да заплатят стойността на фактурите в 45-дневен срок за периода, който се отнасят. Излага се становище, че задълженията за общата фактура от 31.07.2019 г. са станали изискуеми на 15.09.2019 г., от който момент според въззивника започва да тече давностният срок. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано изпадането в забава от страна на длъжника, тъй като съгласно ОУ от 2016 г. клиентите изпадат в забава с изтичане на 45-дневния срок, без да е необходимо отправяне на покана. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в цялост.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Х.

С., с който оспорва същата като неоснователна. Излага се становище, че и двете експертизи по делото кореспондират помежду си, като съдът при постановяване на решението е взел предвид съвкупния доказателствен материал. Поддържа се, че е правилен и изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не е изпаднал в забава. По изложените съображения се иска потвърждаване на решението в обжалваната част и отхвърляне като неоснователна въззивната жалба.

Не е постъпило становище от третото лице – помагач „МХ Е.“ ООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства. Излложените от 2 въззивника оплаквания във въззивната жалба са по приложение на материалния закон, по които настоящата въззивна инстанция намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на главниците, както и обезщетение за забава за по чл. 86 ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №3348/2021 г. по описа на СРС, 25 състав.

Правилно въз основа на изслушаните по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният съд е приел, че ответникът дължи сумата от 301,18 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сума в размер на 28,17 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до30.04.2020 г.

Към процесните вземания, които обхващат период от 2018 до 2020 г. приложение намират ОУ на топлофикационното дружество от 2016 г., приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, публикувани във в. „Монитор“, на 11.07.2016г., в сила от 10.08.2016г .

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Така уговореното задължение има характер на срочно парично вземане по смисъла на чл. 84 ЗЗД, съгласно който, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима покана. По силата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до автоматична забава на длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Предвид изложеното неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че към процесните вземания приложение намират ОУ на топлофикационното дружество от 2014 г., респективно неправилен се явява и правният резултат, който е постановен на базата на този извод.

Искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи, като забавата за всеки месец следва да се изчисли за периода от 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят до датата на заявлението по чл. 410 ГПК. На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид, че за извършване на необходимите изчисления съдът не се нуждае от специални знания, настоящата въззивна инстанция намира, че размерът на дължимото обезщетение за забава върху 3 главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.01.2021 г. е в размер на 37,02 лв.

Правилно обаче е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение тъй като същото не е уредено като срочно задължение съгласно ОУ на топлофикационното дружество и длъжникът изпада в забава с покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато по делото се не установява да е отправена до длъжника.

Предвид изложеното въззивната жалба е частично основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за сумата от 37,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.01.2021 г.

По разноските:

Предвид частичната основателност ма въззивата жалба, първоинстанционното решение подлежи на ревизиране и в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, в която в полза на адвокат Д.Д. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание члл. 38, ал.1, т. 3 ЗА в размер на 13,21 лв. /разликата между присъдения размер от 182,40 лв. и дължимия размер от 169,19 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК/. На основание чл. 78,ал.1 ГПК и съобразно уважената част на иска, ищецът има право на разноски в размер на 282,82 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 25,36 лв. съдебно-деловодни разноски за първинстанционното и заповедното производство.

За въззивното производство въззивникът претендира разноски в размер на 125 лв., от които 25 лв. държавна такса и 100 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,ал.8 ГПК, вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед частичната основателност на въззивната жалба, въззивникът има право на разноски в размер на 9,06 лв., пропорционално на уважената част. На основание чл. 78, ал.3, вр. чл. 38,ал.1,т.3 ЗА в полза на адвокат К. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 278,26 лв., пропорционално на отхвърлената част на въззивната жалба.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №7293 от 29.06.2022 г., постановено по гр. дело №65965/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 25 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Х. С., ЕГН ********** положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.01.2021 г. в размер на 37,02 лв., както и в частта, в която в полза на адвокат Д.Д. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА в размер на 4

13,21 лв.

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Топлофикация

София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. 86 ЗЗД по отношение на Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София ж.к. *******, че дължи сумата от 37,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.01.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №3348/2021 г. по описа на СРС, 25 състав.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА

ЧАСТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК Х. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* сумата от още 25,36 лв. - съдебно-деловодни разноски за първинстанционното и заповедното производство, както и сумата в размер на 9,06 лв. – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал.1,т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78,ал. 3 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* да заплати на адвокат К. Д.-САК, ЕГН ********** сумата от 278,26 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „МХ Е.“ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5