Решение № 968 от 16.09.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. София, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502223 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 279462/26.06.2023 г. (по регистратурата на СГС) на ищцата М. Т. М. от град *** чрез пълномощника й – адвокат М. Б. от САК – срещу Решение № 260796 от дата 1.06.2023 г. на СГС, I – 3 състав, по гр.д.№ 3376/2020 г., отхвърлящо предявен от нея иск по член 87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 65/1994 г. на Нотариус В. М., до размера на 2/6 идеална части от прехвърления имот .

В жалбата има оплаквания за постановяване на решението при допуснати процесуални нарушения ( липса на мотиви, съобразяване на факти извън предмета на делото, необсъждане на писмените доказателства и заключението на вещото лице, неподлагане на свидетелските показания на преценка по член 172 от ГПК и несъответствие между фактическите и правните изводи ) , както и нарушение на материалния закон .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Р. Т. Т. от град *** отговаря чрез пълномощника си – адвокат Ц. П. от САК, че жалбата е 1 неоснователна по мотивирани съображения за недопускане от съда на твърдените в нея нарушения .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните в откритото съдебно заседание чрез представителите си становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно .

Решението е постановено по иск по член 87,ал.3 от ЗЗД на въззивника М. срещу въззиваемия Т. за разваляне до размера на наследствения й дял от 2/6 идеални части на договора по нот. акт № 65/1994 г. на Нотариус В. М., с който на 19.10.1994 г. наследодателката - тяхна майка - В. М. Т. му прехвърлила 4/6 идеални части от апартамент в град София срещу задължение за издръжка и гледане, поради неговото неизпълнение от сключването на договора до смъртта на прехвърлителката на ******** г. В исковата молба са въведени твърдения в какво се състои неизпълнението. Посочено е, че при възникване в конкретните дни и периоди на нужди у прехвърлителката от извършване на прегледи, лечение и разходи във връзка с тях ответникът отказал да участва в грижите и издръжката за нея или бил незаинтересован и те били поети само от ищцата.

В отговора на исковата молба ответникът изложил твърдения, че положил грижи и осигурил ( от доходите си ) издръжка за прехвърлителката, както по време на съвместното им живеене в прехвърления апартамент до октомври 2016 г.,когато сключил граждански брак, така и след това : посещавал я със съпругата си редовно, двамата й оставяли храна и пари, купували лекарства и заплащали сметките за имота. В оспорване на въведените в исковата молба твърдения посочил, че заплатил разходите за нейното лечение при операцията на колянната става през месец септември 2004 г.; хоспитализацията й , осигурена заради съдействие на съпругата му и баща й с оглед белодробната болест през месец септември 2018 г. ; постъпването в УМБАЛСМ„ Пирогов“, двукратно в МБПЛР „Сердика“ и във „ Втора МБАЛ- София“ през месец февруари 2019 г. Посочил, че приложените към исковата молба документи ищцата взела от имота злоумишлено , за да я ползват при доказването .

За да отхвърли иска, СГС е приел, че щом не са доказани твърденията в исковата молба, че ищцата гледала майка си , не е доказано неизпълнението 2 на задълженията на ответника и следователно основание за разваляне на договора няма. Този извод е резултат от неправилно определяне на доказателствената тежест относно изпълнението на задължението за издръжка и гледане и последиците от неговото недоказване - член 154,ал.1 от ГПК. Основанието на иска е твърдението за неизпълнение от ответника на задълженията за издръжка и гледане. Ищецът не е длъжен , но може да посочи в какво се състои неизпълнението ( както в случая , още в исковата молба ищцата е въвела твърдения, че тя е полагала грижи и осигурявала издръжка за прехвърлителката в посочените дни и периоди на влошаване на здравословното й състояние ). Ако ответникът се брани с възражение за изпълнение на задълженията за издръжка и гледане, той следва да въведе фактически твърдения за това кога и как ги е изпълнил. Всяка от страните следва да проведе доказване на твърдените от нея факти. Доказването от ответника е пълно и главно, а доказването от ищеца е насрещно и може да бъде непълно. Искът следва да бъде уважен, ако от доказателствата не следва несъмнен и категоричен извод, че ответникът е предоставял ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в обем, достатъчен , за да задоволява нуждите на живота на прехвърлителя с оглед здравословното му състояние .

Правилно СГС е приел, че наследодателката – майка на страните, тогава на 59 -годишна възраст, е прехвърлила на ответника с договор от 19.10.1994 г. по нот.акт № 65 по нот. д. № 22921/ 1994 г. на Нотариуса в нотариалната служба при СРС 4/6 идеални части от апартамент № 3, находящ се в сграда в град София, район Триадица , бул. „ ***“ № *, бл. *, вход „а“, ет.1 със застроена площ от 85,26 кв.м., ведно със зимнично помещение и 1,627 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху парцел VI в кв.53, м. Иван Вазов по плана на град София , съставляващ обект с идентификатор № *** по КК на град София срещу задължение за издръжка и гледане , при запазено от нея право на ползване.

Прехвърлителката починала на ******** г.

Със заключение по СМЕ е установено, че на 10.05.2000 г. с решение на ТЕЛК на прехвърлителката е определена II група инвалидност поради сърдечно заболяване за срок от две години . На 24.08.2004 г. е претърпяла операция на колянна става, пролежала в болнично заведение от 25.10.2004 г.

3 до 6.11.2004 г. , била с гипсова имобилизация за срок от 30 дни. В следващ период е постъпвала на лечение : от 21.02.2010 г. до 26.02.2010 г. в „ Пирогов“ по повод сърдечното заболяване, за имплантиране на два стента ; на 29.03.2013 г. – за операция при очно заболяване – катаракта на ляво око – поставяне на леща ; от 1.10.2018 г. до 8.10.2018 г. в МБАЛ „ Св.София“ за лечение на бактериална пневмония ; от 4.02.2019 г. до 12.02.2019 г. в „ Пирогов“ по повод счупване на бедрена шийка на таза, за операция – частична смяна на тазобедрена става с препоръки за ходене с патерици, ненатоварване на оперирания крайник и рехабилитация в специализирано заведение ; от 13.02.2019 г. до 17.02.2019 г. в МБАЛР „ Сердика“ ООД за рехабилитационни процедури ; от 17.02.2019 г. до 21.02.2019 г. в Клиника по нервни болести II МБАЛ по получен исхемичен мозъчен инсулт , левостранна централна хемипареза. В периодите около хоспитализациите е била в увредено общо състояние , а след тях е имала нужда да бъде подпомагана и в ежедневното самообслужване, за получения мозъчен инсулт – непрекъснати грижи , хранителен и двигателен режим. Леченията й са налагали разходи за закупуване на медицински консумативи, лещи, изкуствена става, капки за очи както и за престой - в МБАЛР „ Сердика“ ООД за целите на рехабилитация . За заболяванията, повечето от които от хроничен вид, й е предписано медикаментозно лечение.

Показанията на разпитаните по делото свидетели , по трима на всяка страна, са подробно възпроизведени в решението, но не са обсъдени във връзка едни с други, не са подложени на преценка по член 172 от ГПК. Изцяло игнорирани са писмените доказателства, посочени от всяка от страните за установяване на обстоятелствата за чия сметка са разходите за лечение и рехабилитация на прехвърлителката .

По делото са събрани свидетелства от Е. П. ( без родство ) с впечатления, добити от споделяне от прехвърлителката и посещения след операцията през 2004 г. ( на колянната става ) . Според тях, синът й не се грижил за нея , а само дъщерята, която й чистела, платила веднъж сметки за ток (токът в жилището бил спрян) и за телефон, купила и матрак, за да замени неудобното „диванче“, на което спяла. Съответни на тях са свидетелствата на М. М. ( син на ищцата), че при възникване на здравословни проблеми , налагащи постъпване на лечение и помощ при обездвижване, 4 прехвърлителката получавала грижи от ищцата –придружавала я в болница, извеждала я и пазарувала за нея. Също съответни на тях са свидетелствата на Б. М. ( съпруг на ищцата ) : ищцата посещавала майка си често, особено при влошаване на здравето й след 2005 г., полагала грижи за нея – за хигиената й и домакинството, докато ответникът преди и след 2010 година имал две отсъствия за 2-3 години. За едно от тях - в Камбоджа за срок от три години , е съобщил и посоченият от ответника свидетел С. Т. ( чичо, на 85 – годишна възраст ), а това изключва достоверността на другото негово свидетелство, че Р. не бил отсъствал „ и един час“ от майка си и се грижил за нея .

Свидетелката Н. Г. ( без родство ) посочила, че ответникът се грижил за майка си , а после заедно със съпругата си не спрели да я гледат , Р. оставял пари, с които ищцата заплащала сметките и купувала храна, двамата съпрузи снабдявали възрастната жена с хранителни продукти, осигурили й прием в болница заради белодробното заболяване и по – късно в рехабилитационен център; за лечението й там за срок от 20 дни Р. заплатил 1 600 лева и за операцията й – 2 000 лева . Знанието за така съобщеното обаче свидетелката добила от Р. и съпругата му. Преките впечатления на свидетелката се свеждат до общото празнуване на Бъдни вечер в 2016 г. в дома на съпрузите и до няколкото случая, в които ходила със съпругата на ответника да пазаруват и да оставят в дома на В. купеното. Свидетелката Д. Т. посочила, че като съпрузи от 2016 г., тя и ответникът посещавали през ден възрастната жена, оставяли й приготвена храна , свидетелката чистила жилището; при постъпването на В. в болницата за опериране на ставата и лечение двамата я посещавали често, Р. заплатил рехабилитацията й в клиниката в Овча купел .

По делото са представени и от ищцата, и от ответника едни и същи две фактури в преписи – от 12.02.2019 г. , издадени от МБПЛР „ Сердика“ ООД на името на прехвърлителката – клиент , както и само от ответника - още една фактура в препис от 7.03.2019 г. със същия издател и един приходен касов ордер в препис от 23.03.2019 г. , издаден от „ Слънчев дом – М“ , пак на нейно име . Щом представените от ответника преписи на документи не са изключени от доказателствата по реда на член 183,ал.1,изр.2 от ГПК ( с определението от о.с.з. на 15.02.2021 г. ответникът е задължен по член 183, ал.1 от ГПК да представи оригиналите, но не му е указана последицата от непредставянето им), съдът е следвало да ги обсъди. Държането на документа ( фактурата/ 5 ордера ) е индиция, че страната , която го представя, е фактически платец на сумата. Но за извеждане на положителен извод, е необходимо да са представени други косвени доказателства или преки доказателства.

Свидетелката Н. Г. няма непосредствени впечатления за подлежащите на доказване факти – плащанията от ответника, а свидетелката Д. Т., като съпруга на ответника, е пряко заинтересована от положителното им установяване. Следователно ответникът не е направил разходи за посочените медицински дейности и услуги .

По делото е несъмнено, че при действието на договора ответникът е имал поне едно над двегодишно отсъствие от България, по време на което не е изпълнявал задълженията си за грижи и издръжка . Логични и достоверни са свидетелствата на Е. П. , че самата прехвърлителка наред с оценката си , че ответникът бил „ свободен човек“ , споделяла, че той не се е грижил за нея.

От свидетелствата на Н. Г. и Д. Т. може да бъде направен извод, че след 2016 година ответникът е давал издръжка, предимно в натура и полагал лично и чрез съпругата си грижи за нея , но изпълнението не е било системно и непрекъснато . Същевременно с насрещното доказване е установено, че при влошаването на здравето на прехвърлителката на няколко пъти в периода 2004 г. – 2019 г. , налагащо постъпването на оперативно лечение , прехвърлителката е била подпомагана и обгрижвана основно от ищцата. С оглед на така установените обстоятелства въззивният съд приема, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури на прехвърлителката дължимите непрекъснати грижи и издръжка , а това е основание по член 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора до размера на наследствения дял на ищцата от 2/6 идеални части . Като е направил друг правен извод, СГС е постановил неправилно решение. Въззивният съд го отменя и уважава иска изцяло .