Определение № 1740 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740 гр. Варна, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502795 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез ю.к. Боряна Димова, срещу определение № 819/29.10.2025г. на ВРС в частта, с която е допълнено в частта за разноските определение №632/13.08.2025г. по ч.гр.д. №20253120100456. на ВРС, с което е осъден заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, с адрес: гр. София, бул. “Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: *********** сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК. С определение №29/12.01.2026г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение рег. №819/29.10.2025 г., постановено по ч. гр. дело №456/2025 г. по описа на ДРС, като в диспозитива на същото вместо: „сумата от 200 лева /двеста лева/“ да се чете: „сумата от 100 лева /сто лева/“ В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК е предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника, поради което сторените разноски не следва да бъдат определяни въз основа на заявения материален интерес. Сочи се, че възражението не е нужно да бъде мотивирано, защото то е само формална предпоставка за разглеждане на спора по исков ред, поради което размерът на адв.възнаграждение не следва да се определя по чл.7 от Наредба №1/2004г. според размера на материалния интерес. Моли да бъде отменено постановеното определение, като не се присъждат разноски в полза на длъжника, в евентуалност да се намалят присъдените разноски до размер от 50 лв.

В депозираните в рамките на дадения срок отговор от П. П., чрез адв.Р., се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че в конкретния случай подаденото възражение не е бланкетно, а подробно 1 мотивирано и именно това мотивиране е довело до отказ на заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез ю.к.

Боряна Димова, е образувано ч.гр.д. №20253120100456. на ВРС и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***********. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило пред заповедния съд на 28.05.2025г. възражение от П. П., чрез адв.Р.. С разпореждане от 29.05.2025г. заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване иск за установяване на вземането му. При подаване на възражението е представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие в който е отразено, че договорената сума в размер на 400 лв. е заплатена в брой, поради което следва да се приеме за изпълнено изискването за представяне на доказателства за реално плащане. Искането за допълване в частта за разноските е отправено в срока по чл.248 от ГПК след постановяване на определение №632/13.08.2025г.

Основният спорен въпрос касае размера на дължимото адв. възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Заповедното производство е строго формално, както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на издадената заповед. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това проц.действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 5 - за процесуално представителство, защита и съдействие в производството по издаване на заповед за изпълнение, е неприложима, доколкото възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения, поради което адвокатското възнаграждение не може да бъде обусловено от материалния интерес.

Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие.

В случая е била използвана утвърдената бланка, но са изложени подробни мотиви за изтекла давност по отношение на вземането, след което в отговор на дадените от съда указания заявителят не е предявил иск по чл.422 2 от ГПК. Не е проведено исково производство и заповедта е обезсилена на основание чл.415, ал.5 от ГПК, с което е приключило заповедното производство.

С оглед на горното, съдът намира, че сумата в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение, присъдена в полза на длъжника с определение рег. №819/29.10.2025г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с определение №29/12.01.2026г., не следва да се приеме за прекомерна съобразно положения от адвоката труд по подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК.

С оглед на изложеното настоящият състав счита подадената частна жалба за неоснователна, като обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. №819/29.10.2025г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с определение №29/12.01.2026г., с което е осъден заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, с адрес: гр. София, бул. “Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: *********** сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740 гр. Варна, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502795 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез ю.к. Боряна Димова, срещу определение № 819/29.10.2025г. на ВРС в частта, с която е допълнено в частта за разноските определение №632/13.08.2025г. по ч.гр.д. №20253120100456. на ВРС, с което е осъден заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, с адрес: гр. София, бул. “Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: *********** сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК. С определение №29/12.01.2026г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение рег. №819/29.10.2025 г., постановено по ч. гр. дело №456/2025 г. по описа на ДРС, като в диспозитива на същото вместо: „сумата от 200 лева /двеста лева/“ да се чете: „сумата от 100 лева /сто лева/“ В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК е предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника, поради което сторените разноски не следва да бъдат определяни въз основа на заявения материален интерес. Сочи се, че възражението не е нужно да бъде мотивирано, защото то е само формална предпоставка за разглеждане на спора по исков ред, поради което размерът на адв.възнаграждение не следва да се определя по чл.7 от Наредба №1/2004г. според размера на материалния интерес. Моли да бъде отменено постановеното определение, като не се присъждат разноски в полза на длъжника, в евентуалност да се намалят присъдените разноски до размер от 50 лв.

В депозираните в рамките на дадения срок отговор от П. П., чрез адв.Р., се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че в конкретния случай подаденото възражение не е бланкетно, а подробно 1 мотивирано и именно това мотивиране е довело до отказ на заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез ю.к.

Боряна Димова, е образувано ч.гр.д. №20253120100456. на ВРС и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***********. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило пред заповедния съд на 28.05.2025г. възражение от П. П., чрез адв.Р.. С разпореждане от 29.05.2025г. заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване иск за установяване на вземането му. При подаване на възражението е представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие в който е отразено, че договорената сума в размер на 400 лв. е заплатена в брой, поради което следва да се приеме за изпълнено изискването за представяне на доказателства за реално плащане. Искането за допълване в частта за разноските е отправено в срока по чл.248 от ГПК след постановяване на определение №632/13.08.2025г.

Основният спорен въпрос касае размера на дължимото адв. възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Заповедното производство е строго формално, както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на издадената заповед. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това проц.действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 5 - за процесуално представителство, защита и съдействие в производството по издаване на заповед за изпълнение, е неприложима, доколкото възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения, поради което адвокатското възнаграждение не може да бъде обусловено от материалния интерес.