Решение № 11586 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11586 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Ст.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.Ст.В Гражданско дело № 20211110173342 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 2689.73 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № RGU 105 вследствие на ПТП от 01.12.2020г., настъпило в гр. София, преди кръстовището на бул. „.....“ с бул. „П В“, по вина на водача на лек автомобил „С Б“ с рег. № СВ ....... НХ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен с „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС- на 01.12.2020г., в гр. София, на кръстовището на бул. „.....“ с бул. „П В“ настъпил пътен инцидент между лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № RGU 105 и лек автомобил „С Б“ с рег. № СВ ....... НХ, за което отговорност носи водачът на последното, в резултат на което на застрахования при ищеца лек автомобил „БМВ Х5“ били причинени увреждания на стойност 2074.73 лева, която сума ищецът заплатил в полза на правоимащото лице, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Наред с това ищецът извършил и разход в размер на 600.00 лева за наемане за застрахования на лек автомобил, който последният управлявал в продължение на 15 дни, докато траел ремонтът на увредения лек автомобил. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „С Б“ с рег. № СВ ....... НХ бил поканен да заплати регресното вземане на ищеца, възлизащо на изплатеното от него застрахователно обезщетение, разноските по определянето му, както и разходите за осигуряване на застрахования на МПС под наем, което ответникът не сторил, поради което ищецът претендира стойността на регресното си вземане, законна лихва върху него, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът излага становище за недопустимост на предявения иск, 1 поддържайки, че до него не била отправена надлежна извънсъдебна претенция за погасяване на процесното регресно вземане, изяснявайки в тази връзка, че в адресираната до него покана като увреждащ бил посочен автомобил, различен от сочения в исковата молба. В условията на евентуалност са изложени доводи за неоснователност на иска. Ответникът оспорва наличието на валидна застраховка „Каско“, имаща за предмет сочения за увреден лек автомобил, тъй като представената по делото застрахователна полица не била подписана от страните по нея, с което не била спазена законоустановената писмена форма за действителност на договора за застраховка. Счита наред с това, че не са приобщени доказателства настъпилият пътен инцидент да е покрит застрахователен риск по процесната застраховка „Каско“, като поддържа в тази връзка, че се касае за изключен такъв, както и доказателства за „редовно“ изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца.

Поддържа, че изключителна вина за процесния пътен инцидент има водачът на застрахования при ищеца лек автомобил, който ударил изчакващия в своята лента за извършване на маневра ляв завой лек автомобил „С Б“, което поведение в условията на евентуалност се сочи като съпричиняващо вредоносния резултат. Оспорва се доказаността на сочения от ищеца механизъм на ПТП, настъпилите в резултат от него вреди, както и причИ.та им връзка с произшествието. Като самостоятелен довод за неоснователност на претенцията за възстановяване на разходите за наем на лек автомобил се сочи обстоятелството, че такъв разход не се покрива от застрахователя по застраховка „Каско“ съобразно конкретния застрахователен договор, както и от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Претенцията се оспорва и по размер, като се оспорват вида и степента на увреждане на лек автомобил „БМВ Х5“, определянето на застрахователното обезщетение съобразно средните пазарни цени към датата на ПТП, както и необходимостта ремонтът на конкретния автомобил да бъде извършен с нови, оригинални авточости по цени на официален сервиз, след като същият е на 13г. Поддържа се наред с това, че в случая размерът на обезщетението следва да се определи по правилата на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите- приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни, че, противно на поддържаното от ответника в отговора на исковата молба, в случая извънсъдебното предявяване на претенцията от застрахователя по застраховка „Каско“ на сочения за увреден автомобил пред застрахователя на делктната отговорност на водача на сочения за увреждащ автомобил не е процесуална предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл. 411 КЗ, извод в какъвто смисъл следва от нормите на чл. 498, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ. Въпреки това, за пълнота и прецизност следва да бъде съобразено обстоятелството, че в случая такава извънсъдебна претенция е надлежно отправена до ответника, за което по делото е представена регресна покана, която според съда е постигнала целения правен ефект въпреки допусната в нея техническа грешка по отношение на индивидуализацията на увреждащия автомобил, доколкото е получена от ответното дружество, което е отговорило по същество на предявената претенция, от което следва извод, че за него не е съществувало съмнение относно конкретните автомобили- участници в ПТП. Още повече, че данни за последните се съдържат и в приложенията към регресната претенция, получаването на които също не е оспорено от ответника. По изложените правни и фактически съображения предявеният иск подлежи на разглеждане по същество.

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно 2 нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране в срока на действие на застрахователното покритие на застрахователно събитие (ПТП) в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителната стойност на вредите.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност се установява, че към датата на процесния пътен инцидент между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е съществувало облигационно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско“, имащ за предмет именно този автомобил. Действително, представената по делото застрахователна полица не носи подпис на нито една от страните по нея, поради което следва да се приеме за недоказано спазването на изискуемата от закона писмена форма за нейната действителност.

Доколкото, обаче, съгласно неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, застрахователната премия по тази полица е заплатена в полза на ищеца в пълен размер, и доколкото последният е приел плащането, образувал е преписка във връзка с подаденото до него уведомление за щета, определил е и е изплатил обезщетение по нея, което поведение следва да се тълкува като такова по зачитане на действието на изявленията по сделката по смисъла на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, следва да се приеме, че липсата на форма на сделката е преодоляна, поради което ищецът, а още по- малко трето за застрахователния договор лице, не би могъл да се позовава на нищожността й.

В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 2а от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ /респ. чл. 184, ал 1 КЗ – отм. /, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ /респ. чл. 183, ал. 2 КЗ – отм. /, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Макар да се отнасят до действителността на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при липсата на положен подпис от някоя от страните, посочените разяснения на ВКС следва да намерят приложение и в настоящия случай, доколкото договорът за имуществено застраховане „Каско“ по правната си същност представлява абсолютна търговска сделка, към която приложение намира посочената разпоредба от ТЗ. В този смисъл Решение № 23 от 7.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8401/2021 г., Решение № 628 от 25.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5934/2021 г.

Противно на поддържаното в отговора на исковата молба, описаното в последната застрахователно събитие е покрит риск по процесната застраховка „Каско“, тъй като сблъсъкът между две ППС върху пътното платно безусловно следва да бъде подведен под 3 дефинитивните разпоредби на общите условия на ищеца и на § 6, т. 30 ДР ЗДвП, съдържащи определение за понятието „пътно- транспортно произшествие“, явяващо се според тези общи условия покрит риск.

Не е спорно между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „С“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Спорни по делото са въпросите, касаещи действителния механизъм на ПТП, в частност конкретно осъщественото от всеки от водачите поведение и степента, в която всеки от тях е допринесъл за настъпване на пътния инцидент и на вредоносния резултат от него.

Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 01.12.2020г. пътният инцидент е настъпил на 01.12.2020г., около 19 часа, в гр. София, на бул. „П В“, като лек автомобил „С Б“ е извършвал маневра по смняна на лентата си на движение с цел извършване на ляв завой, а лек автомобил „БМВ Х5“ е предприемал завой наляво. В скицата на пътната обстановка, съдържаща се в графа 13 от протокола, е отбелязано, че и двете превозни средства са се движили в една посока, като уврежданията по лек автомобил „БМВ Х5“ са по цялото продължение на дясната част на МПС, а по лек автомобил „С Б“- в неговата предна лява част.