Акт от 24.09.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

Град Сливен, 24.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с.

ЮЛИАНА ТОЛЕВА при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 437 по опИ. на Окръжен съд

Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ф.З.Ю., ЕГН: ********** чрез процесуалния ѝ представител адвокат М.Д. *** срещу решение № 824 от 18.07.2019г., постановено по гражданско дело № 393 по опИ. на Районен съд Сливен за 2019 година в производство по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127, ал. 2 СК. С процесното решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М.Х.М., ЕГН:**********, роден на *** г. и И. Х.М., ЕГН: **********, роден на *** г. на бащата Х.М.Х., ЕГН: **********, като е определил местоживеене на децата при бащата на адрес: град Сливен, кв. „Надежда“, ул. „Кара Кольо“ № 1. С решението съдът е определил режим на лични отношения на майката Ф.З.Ю., ЕГН: ********** с малолетните деца – всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуск на бащата. Ф.З.Ю., ЕГН: ********** е осъдена да изплаща на децата месечна издръжка в размер на 150,00 лева за всяко дете, считано от 01.02.2019 г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ѝ изплащане. С оглед изхода на спора Ф.З.Ю., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на Х.М.Х. сумата от 480,00 лева, представляваща деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Районен съд Сливен сумата от 403,20 лева, представляваща държавна такса върху определените издръжки.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от Ф.З.Ю., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която съдът е предоставил на бащата Х.М.Х., ЕГН:

********** упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М., ЕГН: **********. Жалбоподателката излага доводи, че детето е свикнало с нейните грижи, че живее при нея в Кралство Великобритания, където редовно посещава училище. Навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Счита, че по делото не са изследвани социално - битовите условия в дома на жалбоподателката в село Баня, община Нова Загора, както и същите в жилището ѝ в Кралство Великобритания, за което обстоятелство следвало да бъде изготвен социален доклад и да се разпитат свидетели. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново такова, с което да предостави жалбоподателката упражняването на родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М., ЕГН: **********.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата от въззиваемия чрез процесуален представител адвокат А.С. ***. Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че Районен съд Сливен е извършил правилен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът правилно е преценил качествата и на двамата родители, връзката на детето с всеки един от двамата, социално - битовите условия. Излага доводи в подкрепа на преценката на съда да предостави упражняването на родителските права на бащата. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че детето И. Х.М. е свикнало изцяло с грижите на майката и раздялата с нея би му се отразила негативно като излага доводи, които сочат на липса на загриженост от страна на майката, респективно отсъствие на дълбока емоционална връзка между майката и детето И. Х.М..

Допълва, че по делото е установено, че до месец юни 2019 година детето е живяло при бащата и е посещавало детска градина. Въззиваемият сочи, че с нотариално заверена декларация с рег. № 5184 от 15.05.2017г. на нотариус Николина Стойчева е дал съгласие детето И. Х.М. да напуска страната, но към настоящия момент е оттеглил изрично даденото в декларацията съгласие, което е удостоверено по нотариален ред и за което действие е уведомил жалбоподателката с нотариална покана, връчена чрез нотариус Катя Тодорова рег. № 126 на Нотариалната камара. В подкрепа на горното си твърдение моли съда да допусне като доказателство разпечатка от Общ регистър на нотариус Николина Стойчева, декларация със заверен подпис рег. № 2236/11.07.2019 г. на нотариус Катя Тодорова рег. № 126 на Нотариалната камара и нотариална покана рег. № 2237/2019 г., връчена чрез нотариус Катя Тодорова, като не представя горните документи към отговора на въззивната жалба. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.

С определението по чл. 267 ГПК за подготовка на делото за насрочване в открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение доказателственото искане на въззиваемия за допускане и приемане на гореописаните писмени доказателства като неотносими към предмета на спора.

В откритото съдебно заседание по делото въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззиваемият, редовно призован, явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т.1 ГПК - адвокат Анна С.. Процесуалният представител поддържа отговора на въззивната жалба. Не прави доказателствени искания. В хода на устните състезания моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Намира, че първоинстанционният съд след внимателен анализ е достигнал до извода, че бащата е по – пригодният родител да отглежда децата.

Намира, че родителските качества на бащата са установени и от социалния доклад и от разпита на свидетелите. Излага доводи, че с поведението си майката е показала, че няма желание да полага дълготрайни грижи за малолетните деца. Моли за присъждане на разноски за въззивната инстанция, представя списък по чл. 80 ГПК.

Настоящата инстанция намира въззивната жалба за допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимиран правен субект, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен контрол. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част - е допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съдебен състав като взе предвид събраните от първоинстанционния съд доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира решението за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че установената от Районен съд Сливен фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението е правилна, всеобхватна и изцяло кореспондира на събраните по делото доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК ПРЕПРАЩА към нея.

Искът, с който е бил сезиран първоинстанционния съд е за определяне местоживеене на малолетни деца, предоставяне упражняване на родителски права спрямо тях, определяне на режим на лични отношения и издръжка и е с правно основание чл.

127, ал. 2 СК. Доколкото решението се обжалва само в частта, с която е предоставено упражняване на родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М., роден на *** г. на бащата и въззиваем в настоящото производство, то пред въззивния съд спорът е по въпроса кой от двамата родители е по - пригоден да упражнява родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М..

Въззивният съд споделя напълно правните изводи на първата инстанция, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа, на което е формирал обективни фактически констатации, които правилно е привел под съответстващата им правна норма, като е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Настоящият съдебен състав, като съобрази всички релевантни обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 връзка с чл. 127, ал. 2 СК, воден единствено и само от интереса на детето, преценен съгласно критериите, посочени в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗДт)категорично споделя извода на районния съд, че на този етап по - пригодният родител да упражнява родителските права спрямо малолетното дете И. Х.М. е бащата Х.М.Х.. В понятието „интерес на детето“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност; материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други като следва да се осигури всестранно развитие на личността на детето.

При формиране на правните си изводи съдът се ръководи и от задължителните указания, дадени в т. II на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно обстоятелствата, които са от значение при определяне мерките по упражняване на родителските права.

За да извърши преценка кой от двамата родители е по - пригоден да упражнява родителските права спрямо малолетното дете съдът взе предвид следните фактически обстоятелства: От раждането си до месец юни 2019 година, с малки прекъсвания, детето И. Х.М. живее в къщата на своята баба и дядо по бащина линия, като след юни

2016 година грижи за детето и за неговия по - голям брат М.Х.М., също малолетен, полага бащата, подпомаган от своите родители. От представения и приет като писмено доказателство по делото социален доклад се установява, че през месец юни 2016 година въззивницата е напуснала семейното жилище и взела със себе си детето И., като се е установила да живее при своите родители в село Баня, община Нова Загора. Кратко време, след като заживяла с детето И. при родителите си, майката заминала за Великобритания и оставила малолетното дете на грижите на своята баба, която била неспособна да се грижи за детето. Бащата разбира, че бабата не полага добри грижи за детето и го взема при себе си през месец септември 2016 година. Въззивницата взела отново детето през 2017 година, като заявила, че иска да го отглежда във Великобритания, за което въззиваемият дал изрично съгласие, но след месец той разбрал, че детето отново е в България и за него се грижи бабата на въззивницата в дома им в село Баня и отново взел детето при себе си. В началото на месец юни 2019 година майката е взела и двете деца, като след тридневен престой при нея, тя е върнала само по-голямото М., а впоследствие въззиваемият е разбрал, че е заминала за Великобритания заедно с детето И..

По делото се установява, че след раздялата на родителите в определени кратки периоди детето И. е било при майка си, но също така се установява, че в тези периоди същата е била непостоянна в грижите си към детето и го е оставяла при своята баба, която от своя страна не е била способна да осъществява грижи и надзор спрямо детето.

В тази връзка наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са неоснователни. Настоящата инстанция не намира за доказано изложеното във въззивната жалба твърдение, че детето И. е свикнало изцяло с грижите на майката, предвид което, ако родителските права бъдат предоставени на бащата това ще се отрази негативно на детето. Действително са налице данни, че след раздялата между майката и бащата през месец юни 2016 година, детето И. е прекарвало определени периоди от време с майката, включително същото е при нея и от началото на месец юни 2019 година, но безспорно се установява, че двата пъти, в които майката е вземала детето при себе си, тя не е полагала грижи за него, оставяла го е на своята баба и е заминавала за Великобритания или е вземала детето за кратко при нея във Великобритания и отново го е връщала в България, без да уведоми бащата, а го е оставяла при баба си в село Баня, община Нова Загора, където на практика детето е било лишено от грижи. Още повече във въззивната жалба майката сочи, че иска да отглежда детето си във Великобритания, като твърди то да посещава училище там без да представя каквито и да е доказателства в тази посока. Нито първоинстанционният, нито настоящият съд разполага с информация и доказателства за точното местонахождение на майката и детето И., за да изследва въпроса за условията, при които детето живее, а твърдението, че детето посещава училище във Великобритания е недоказано.