Решение № 456 от 23.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501205 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 365/23.01.2023г. постановено по гр. д. № 10745/2021г., по описа СГС, ГО, 17 състав е уважен положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, като е признато за установено срещу С. Б. Ч. и „Тристан Бо“ ЕООД, ЕИК 203952306, че И.

Д. И. притежава право на собственост върху следния неедвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на обекта: гр. София, район „Красно село“, ж.к.„***“, бл. *, вх. * ет.4, ап.86, със застроена площ от 88.02 кв.м., предназначение: жилище, апартамент; брой нива: 1, при съседи: на същия етаж - обект с идентификатор ***, под обекта - обект с идентификатор ***, над обекта - обект с идентификатор ***, заедно с мазе № 16, с площ от 6 кв.м., при съседи: коридор, М. и И. Т., мазе на апартамент № 82 на СГНС, ведно с 1.160% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, а съгласно документ за собственост: апартамент № 86, находящ се в гр.София, район „Красно село“, ж.к.„***“, бл. *, вх. *, ет. 4, със застроена площ от 88.02 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при съседи: стълбище, В. С. и М. В., двор, ул.„***“, заедно с принадлежащото към апартамента мазе № 16, при съседи: коридор, М. и И. Т., мазе на апартамент № 82 на СГНС, ведно с 1 припадащите се 1.160% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, придобит на основание договор за дарение, за което е съставен нотариален акт № 73, том XXXIV, дело № 5623/88 г. на I нотариус при Коларовски РС.

Със същото решение е отхвърлен предявения от „Тристан Бо“ ЕООД, срещу И.

Д. И. насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото им на собственост върху гореописания недвижим имот, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност повече от 5 години при наличието на годно правно основание и за осъждане на последния да му предаде владението върху имота, като неоснователен.

Присъдени са разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, като С. Б. Ч. и „Тристан Бо“ ЕООД, са осъдени да заплатят на И. Д. И., сумата от по 2 783.72 лв. направени разноски.

В срока по чл.258 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответниците „Тристан Бо“ ЕООД и С. Б. Ч..

Жалбоподателят-ответник „Тристан Бо“ ЕООД оспорва решението изцяло, основно формирания от първа инстанция извод, че ищецът И. не е автор на изявлението, материализирано в пълномощното от 06.07.1994г“, тъй като липсват доказателства за извършени огледи на предлагания за продажба апартамент, както и за преддоговорно съгласие/уговорки относно цената и срока, в който владението ще бъде предадено, както и че продажната цена от 11 688 лв. е платена на продавача. Твърди, че още с отговора на ИМ своевременно е направил искане да бъдат допуснати двама свидетели, които да установят взаимоотношенията между страните преди, по време и след сделката, фактите по сделката, за които съдът нарочно не е допуснал събирането на гласни доказателствени средства. С протоколно определение от 08.07.2022 г. съдът е допуснал по един свидетел на всяка страна при довеждане единствено „във връзка с упражняваната фактическа власт върху имота“.

Недопускането на доказателствено средство за релевантни обстоятелства е довело до неизясняване в пълнота от фактическа страна. Пред СГС е разпитан св. Б., който е свързал продавача на процесния апартамент И. и купувача Ч.. Св.Б. е пряк свидетел на водените преговори. При разпита на същия са задавани само въпроси за обстоятелствата свързани с упражняваната фактическа власт върху процесния апартамент №86, но не и въпроси относно воденето на преговори между страните. Твърди, че липсва разпределение на доказателствената тежест, което е бланкетно и формално. Позицията на Тристан Бо е, че след изясняване на делото от фактическа страна посредством събирането на относими доказателства относно преддоговорните отношения, упълномощителната сделка и постигнатите съгласия между страните, има основание да се приеме, че продавачът И. И. е автор на изявлението, материализирано в пълномощното от 06.07.1994г., с което е учредил валидна представителна власт на С. Б., който на 08.09.1995г. е сключил валиден договор за продажба на процесния ап.№ 86 с купувача С. Ч.. Респективно, последващия договор за продажба между С. Ч. и Тристан Бо е породил вещно-транслативен ефект и дружеството е придобило собствеността. Не оспорва, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху недвижимия имот, но твърди, че владението му не е било необезпокоявано по смисъла на ЗС респ. същият не е станал собственик на основание изтекла в негова полза придобивна 2 давност. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението като неправилно и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от И. И. срещу Тристан Бо, както и да уважи насрещния им иск срещу И. И., като осъди И. И. да им предаде владението на имота.

Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник С. Б. Ч. оспорва решението изцяло. Твърди, че по въведените в предмета на делото възражения, съдът не е дал каквито и да е указания при разпределение на доказателствената тежест в доклада, а е изчерпал указанията си към ответниците относно доказателствената тежест с едно изречение: "В тежест на ответниците е да докажат възраженията си“ - Определение № 5012/01.06.22г. С протоколно определение в с.з. на 08.07.22г., съдът изрично е постановил, че оставя без уважение искането на С. Ч., тъй като „Не са нито необходими, нито допустими гласните доказателствени искания." Съдът е допуснал един свидетел единствено във връзка с упражняваната фактическа власт върху имота. Изтъква факта, че договорът за покупко-продажба е сключен със знанието, съгласието и по искане на ищеца, като той лично е предоставил пълномощно и декларация, подписани от него пред нотариус в нотариалната служба при СРС, че е показал на С. Ч. процесния апартамент, в присъствието на свидетели и е водил с него преговори за сделката, вкл. относно преместването на баща му в друг апартамент, тъй като имал запазено право на ползване и всички други факти по сделката. Съдът е счел, че буди подозрение решението на купувача С. Ч. да не поиска определяне на срок, в който владението на имота дa му бъде предадено, а също, че бил закупил имота, без отчитане на запазеното вещно право на ползване от бащата на собственика. Не оспорва, че бащата на ищеца е имал запазено право на ползване върху част от процесния апартамент, както и че е живял в апартамента до смъртта си - ********г., когато правото на ползване е погасено Същевременно, св. С. Б. установява, че ищецът е обещал в някакъв обозрим, относително кратък период да освободи жилището, като премести баща си при сестра си, което е устройвало купувачът Ч., тъй като последният живеел извън България. През 2002г. е предявил иск по чл.59 ЗЗД срещу бащата на ищеца за присъждане на обезщетение за ползване на площта от процесния апартамент, върху която последният няма запазено право на ползване, по който е образувано гр.д.№14240/2002г. по описа на СРС, 28 състав, приключило с решение от 15.10.2003г. Едновременно е депозирал ИМ вписана под № 197750/17.01.2003г., том I, №14, вх.рег.№285, по чл.108 ЗС срещу бащата на ищеца, с петитум - да бъде признато за установено, че е собственик на процесния апартамент и да му бъде предадено владението на площта от 72 кв.м от апартамента, върху която последният няма запазено право на ползване. СГС не е обсъдил представеното с отговора на ИМ копие от запис на заповед с падеж 01,09,1995г. и твърдението, че ищецът е имал срочен заем, поради което е искал да продаде и е продал процесния апартамент. Твърди, че ищецът е изчаквал нарочно унищожаването на оригинала на пълномощното, поради изтичане на сроковете за съхранението му, за да липсва доказателство, че именно той е подписал това пълномощно. Видно от Постановление от 25.02.2003г. по пр.пр.№ 6907/2003 г. по описа на СРП, е било установено, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, 3

/графологична експертиза, която е работила по оригинала, е установила, че пълномощното е автентично/, поради което е било отказано образуване на наказателно производство. По делото е представено копие от пълномощно, а не пълномощно, както е посочил съдът. На лицевата страна на копието няма нотариална заверка или друг печат на нотариалната служба, която да удостоверява, че именно това е пълномощното, с което е сключена сделката, въпреки, че под текста и подписа има достатъчно място за полагане на нотариален печат. Няма доказателства, че нотариалната заверка /нотариалният печат/ на гърба на копието, се отнася именно за представеното копие от пълномощно. Оспорва извода на съда за идентичност между представеното копие от пълномощно и пълномощното, с което е извършена сделката, който счита за необоснован и недоказан. Изводът и на трите вещи лица по тройната съдебно-почеркова експертиза е, че декларацията представена по нотариалното дело е подписана от ищеца, което е потвърждение за намерението му да продаде процесния имот. Посочва, че съгласно трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, а относително недействителна, поради което съдът се произнася първо по упълномощителната сделка, след което по иска за прогласяване недействителност на самата сделка, като правната квалификация на иска е по чл.42 ал.2 ЗЗД - Решение № 337/14.10.2014 г. по гр.д.№ 3598/2014 г. 4 ГО на ВКС. В нарушение на това изискване, съдът не е изложил каквито и да е мотиви по заявеното възражение, че ищецът не е предявил иск за прогласяване недействителност на упълномощителната сделка, а тригодишният давностен срок за предявяването му е изтекъл.

Въззиваемата страна И. Д. И. оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в случая се касае за разпоредителна сделка, за чиято действителност законът предвижда форма ad solemnitatem (чл.18 ЗЗД); същото се отнася и до формата за учредяване на представителна власт за сключването й чрез пълномощник, за да може представляваният да бъде обвързан от правните последици (чл.37, пр. 2 ЗЗД, в ред. преди изм. ДВ, бр. 59 от 2007г., която към датата на процесния договор е предписвала, че упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис). Страната, черпеща изгодни правни последици от частноправния акт, обосновава тяхното наличие именно посредством сключения договор за покупко- продажба от 09.08.1995г., обективиран в н.а. № 183, т. LXIII, дело № 14596/1995г., в нотариалното производство по което е представено оспореното пълномощно (т.4 от приложенията към н.а.). Нотариалният акт се ползва с важаща спрямо всички материална доказателствена сила досежно обстоятелството, че пред нотариуса са били представени описаните в акта документи - арг. от чл. 143, ал. 1 ГПК (отм.), респ. чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г. Той се ползва с обвързваща съда и страните по делото доказателствена сила, че са представени именно описаните в него документи, в т.ч. и процесното пълномощно с нотариална заверка на подписа. След като за сключването на договора (който наред с това е и със стойност, многократно надхвърляща установената в чл. 133, б. „в", пр. 2 ГПК/отм./, ред., ДВ, бр. 55 от 1992г. императивна граница) и за упълномощаването на представителя са съставени 4 нарочни документи от значение за валидността на извършените правни действия, на които другият ответник, от когото настоящият жалбоподател извежда правата си, несъмнено се позовава и заявява, че желае да ползва, свидетелските показания за обстоятелства, свързани с тях, без съмнение са недопустими. Те не са и необходими, тъй като по делото са посочени, представени и събрани доказателствени средства за тези факти, релевантни за твърдяното спорно право. Намира, че е налице признание на ответника С. Ч. относно неизгоден факт - а именно, че представените с ИМ експертни заключения по единичната, тройната, както и по двете допълнителни тройни съдебно- почеркови експертизи са със съдържанието, по което са били приети по гр.д.№ 24102/2006г. по описа на СРС, 49 състав и според които пълномощното е неавтентичен документ, тъй като подписът под него не принадлежи на И.