Решение № 143 от 11.08.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Разград, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Емил Д. Стоев

Петър М. Милев при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело № 20223300500080 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

На 01.10.2020 г. е подадена искова молба с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК от Ш. АЛ. АЛ. против ИЛМ. АЛ. АЛ., като е образувано ГД № 469/2020 г. по описа на РС *** . Съдът е постановил Решение № 260022 от 17.02.2021 г. по ГД № 469/2020 г. по описа на РС ***, с което е отхвърлил исковата молба.

Подадена е въззивна жалба от Ш. АЛ. АЛ. и е образувано ВГД № 94/2021 г. по описа на ОС Разград . Делото е прекратено и върнато на районния съд за администриране на въззивната жалба.

След отстраняване на нередовностите по въззивната жалба, Районен съд *** е изпратил делото на Окръжен съд Разград, като е образувано ВГД № 148/2021 г. Делото е приключило с Решение № 105 от 21.07.2021 г. по ВГД № 148/2021 г. на ОС Разград, с което първоинстанционното решение е потвърдено.

Ш. АЛ. АЛ. е подал касационна жалба против въззивното решение по ГД № 148/2021 г. на ОС Разград и е образувано ГД № 4140/2021 г. по описа на ВКС. Обжалваното е допуснато до касация с Определение № 60415 от 25.11.2021 г. по ГД № 4140/2021 г. на ВКС, I ГО, в което се сочи за вероятна недопустимост на въззивното решение. Касационното производство е приключило с постановяване на Решение № 22 от 22.03.2022 г. по ГД № 1

4140/2021 г. по описа на ВКС, I ГО, с което въззивното решение по ВГД № 148/2021 г. е обезсилено и делото е върнато за ново разграждане от друг състав на Окръжен съд Разград с указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, състоящи се в несъответствие между твърденията в обстоятелствената й част и нейния петитум.

Вследствие на решението на ВКС делото е върнато на Окръжен съд Разград и е образувано настоящото производство – ВГД № 80/2022 г. , при което се достигна до разглеждане на въззивната жалба по същество.

Подадена е въззивната жалба от Ш. АЛ. АЛ. чрез адв. П.Д. против Решение № 260022 от 17.02.2021 г. по ГД № 469/2020 г. по описа на РС ***, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на И.А. И., че Ш.А. е собственик на основание придобивна давност въз основа на упражнявано от него давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-430/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село ***, местност „***“, с площ 14 003 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: ***, ***, ***, ***. С решението въззивникът е осъден да заплати разноски на ответника по иска. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се уважи положителния установителен иск, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивникът е на мнение, че съдебното решение е неправилно, понеже съдът не е обсъдил всички представени от ищеца доказателства, като последният счита, че от 14.03.1994 г. до 01.10.2011 г. е обработвал – т.е. владял, а не държал, лично нивата и е настъпил ефектът на придобивната давност. Посочено е становище, че няма как една и съща нива в землището на село *** да бъде обработвана едновременно от ищеца и от ответника за периода от 1994 г. до 2011 г. или от арендополучателя ЕТ „Бисенер – Калъч – Ю.Х.“ и ответника за периода от 01.10.2011 г. до 01.10.2021 г.

Навеждат се твърдения, че съдът не се е произнесъл в диспозитива на решението по искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В обобщение се иска отмяна на решението и признаване въззивника за собственик на процесния имот на основание давностно владение, както и да бъде отменен Констативен нотариален акт с вх. рег. № 301, том 1, акт № 153 от 17.02.2020 г. Поискани са присъждане на разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ИЛМ. АЛ. АЛ., действащ чрез адв. М.Н.. Въззивваемата страна счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, 2 допустимо и правилно. Изложено е становище, че въззивникът не е доказал при условията на пълно доказване кога е установил владение върху процесния имот и колко време е продължило владението.

В отговора на въззивната жалба се излагат твърдения, че въззивникът не е доказал и твърдението си за неформална делба на наследствените имоти между страните по делото.

В обобщение се моли жалбата против първоинстанционното решение да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

Моли да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.

С Определение № 132 от 21.04.2022 г. по ВГД № 80/2022 г. по описа на ОС Разград исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца Ш. АЛ. АЛ. да: (а) приведе петитума й, съдържащ искане за признаване право на собственост на основание придобивна давност, в съответствие с твърденията, изложени в обстоятелствената част, че е придобил собствеността на основание наследство и давност; (б) представи на съда екземпляр от поправената искова молба; (в) впише в компетентната Служба по вписванията поправената искова молба; (г) представи екземпляр на съда от вписаната поправена искова молба. Указанията на съда са получени от ищеца въззивник на 03.05.2022 г., като последният има двуседмичен срок, за да ги изпълни, който срок изтича на 17.05.2022 г. Със същото определение на въззивваемата страна ИЛМ. АЛ. АЛ. е указано да вземе становище дали потвърждава действията, извършени без представителна власт – а именно подадения отговор на въззивната жалба от адв. Н., и да представи на съда доказателства в тази връзка в съдебноопределен срок.

С Определение № 162 от 09.05.2022 г. по ВГД № 80/2022 г. по описа на ОС Разград срокът за отстраняване на нередовности по исковата молба е продължен с още две седмици, считано от изтичането на първоначалния срок, т.е считано от 18.05.2022 г. до 01.06.2022 г. вкл.

Нередовностите на исковата молба и на отговора на въззивната жалба са отстранени в срок от ищеца въззивник и от ответника въззивваема страна. С молба с вх. № 2065 от 25.05.2022 г. ищецът е отстранил противоречието между обстоятелствената част и петитума й, като е изложил в петитума, че претендира да е собственик на процесния имот на основание 1/6 идеални части по наследство и 5/6 идеални части по давностно владение. Със становище с вх. № 1806 от 09.05.2022 г. въззивваемата страна е потвърдила действията без представителна власт.

С Определение № 194 от 31.05.2022 г. по ВГД № 80/2022 г. по описа на ОС Разград са дадени указания за нередовност на въззивната жалба досежно отстраняване на нередовностите на исковата молба, като е указано на въззивника да измени петитума на въззивната жалба в насока, че да отговаря на петитума на исковата молба досежно основанието, на което се претендира правото на собственост (по наследство и по давностно владение), и да 3 представи на съда уточнение на въззивната жалба с поправен петитум. С молба с вх. № 2251 от 08.06.2022 г. въззивникът е поправил въззивната си жалба, като е уточнил съдържанието й в съответствие с уточнението на исковата молба.

Въззивваемата страна е взела становище на 07.07.2022 г. по уточненията на исковата молба и на въззивната жалба. Изложени са твърдения за недопустимо въвеждане на нови фактически твърдения в обстоятелствената част на допълнителната искова молба, че „другите 5/6 ид.ч. съм придобил по давностно владение, за времето от 05.07.1996 г. до 01.11.2011 г. в продължение на 15 години “, като това твърдение противоречи на твърденията в обстоятелствената част на първоначалната искова молба (стр. 3), че с протокол от 14.03.1994 г. ищецът е въведен във владение, до 2010 г. включително е обработвал нивата лично и след това я отдал под наем.

Сочи се като недопустимо въвеждането и на друг абзац (втори абзац на стр. 4 от уточнението на исковата молба).

Преди откритото съдебно заседание на 11.07.2022 г. въззивникът депозира становище за разглеждане на делото в негово отсъствие, като оспорва становището на въззивваемата страна от 07.07.2022 г. и заявява, че поддържа въззивната жалба и поправената искова молба. Адв. Н. като процесуален представител на въззивваемата страна се явява в откритото съдебно заседание, като изразява становище, че поддържа отговора на въззивната жалба, както и становището от 07.07.2022 г., към чиито доводи препраща. Оспорва придобиване правото на собственост от ищеца посредством давностно владение.

Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на страните, разясненията в Решение № 22 от 22.03.2022 г. по ГД № 4140/2021 г. по описа на ВКС, I ГО и корекциите на исковата молба и въззивната жалба, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК провери изцяло валидността на обжалваното решение и частично допустимостта и правилността на същото съгласно обжалваната част, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивната жалба съдържа изискуемите по чл.

260 от ГПК реквизити. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт.

Съдът е приел, че въззивното производството е допустимо.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по 4 спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Несъстоятелни са възраженията на въззивника за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следва да бъде отбелязано, че районният съд е преценил поотделно и в съвкупност целия доказателствен материал по делото, нарушението на което би довело до неправилност на решението, а не до недопустимост в какъвто смисъл е въззивната жалба. Не е налице и липса на мотиви, понеже първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, въз основа на които обосновава решението си. Непроизнасянето с отхвърлителен диспозитив по чл. 537, ал. 2 от ГПК също не представлява нарушение на процесуалните правила, а отмяната по този ред на констативния нотариален акт се явява последица от уважаване на иска.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение е и правилно. Аргументите за това са следните:

С оглед отстраняване в дадения срок на нередовностите на исковата молба (в съответствие с т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК), производството пред въззивната инстанция следва да продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба (по арг. от мотивите към т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС).

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

И.А. е осиновен от А. А. У. и Ю.О.И., преди да се роди ищецът Ш. през 1951 г. и брат им О. през 1950 г.

А. А. У. , роден на 16.11.1913 г., е баща на ищеца. А. У. е починал на 05.05.1970 г., като съгласно Удостоверение за наследници № 127/27.07.020 г., издадено от община ***, с. *** е оставил за наследници съпругата си Ю.О.И. с ЕГН **********, която е починала на 08.01.1988 г., и синовете си – ИЛМ.