Решение № 466 от 10.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Велико Търново, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500679 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 446 от 19.03.2025 година по гражданско дело № 2397/2024г. на Районен съд – Велико Търново „К.” ЕООД е осъдено да заплати на С. Л. И. сумата от 2 543.04 лева – сбор от неизплатено трудово възнаграждение и месечна премия за м. юли 2021 година, сумата от 1 020.00 лева – командировъчни пари за м. юли 2021 година, сумата от 443.30 лева – възнаграждение за положен извънреден труд за м. юли 2021 година, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба – 01.08.2024 година до окончателното им изплащане, сумата от 1 366.99 лева – сборна мораторна лихва върху сумите за периода от 01.09.2021 година до подаване на исковата молба – 01.08.2024 година, както и сумата от 1 750.00 лева – разноски за производството. Със съдебното решение е допуснато предварително изпълнение на същото в частта, с която исковете за трудово възнаграждение и за възнаграждение за извънреден труд са уважени. Със съдебния акт първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ВТРС дължимата за производството държавна такса.

1

Недоволен от постановеното решение е ответникът „К.“ ЕООД – град София, който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил доказателствените искания на дружеството за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата, свързани със съставянето на процесния фиш, както и за допускане на съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса дали процесният фиш е подписан от М.О.С.. На следващо място навежда доводи, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е открил производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на процесния фиш за работна заплата, доколкото документът е представен от самия ищец, и то с исковата молба, поради което оспорването е следвало да бъде направено с нея. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира да бъда присъдени направените от въззивника разноски по делото за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният представител на въззиваемата страна заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Навежда доводи в подкрепа на становището си за липса на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Посочва, че в отговора на исковата молба липсват каквито и да е твърдения, че подписът върху процесния фиш за работна заплата не е на ищеца, а е на упълномощено от него да получи сумата лице.

Неоснователно счита и възражението за допуснато нарушение при откриване на производство по чл. 193 ГПК. Заема становище за неоснователност на искането за допускане на доказателства във въззивното производство. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени направените от въззиваемия разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на „К.“ ЕООД – град София е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С. Л. И. основава исковите си претенции по делото на чл. 128, т. 2 КТ, чл. 121 КТ, чл. 262, във връзка с чл. 143 КТ и чл. 245, ал. 2, във връзка с чл. 86 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните 2 е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Шофьор товарен автомобил над 12 тона“, което е прекратено с акт за прекратяване на трудово правоотношение № 2204102/28.04.2022 година. Твърди, че от назначаването му прекратяването на трудовото правоотношение ищецът се е явявал на работа, отговорно и в пълен обем е изпълнявал трудовите си задължения. Посочва, че към датата на подаване на исковата молба ответникът – работодател, не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите му суми за месец юли 2021 година, начислени във Фиш № 40, имащ характер на разплащателна ведомост. Твърди, че във фиш № 40 има положен подпис за ищеца С. И., който оспорва да е негов. С оглед допуснато изменение на размера на предявените искове с определение, постановено в открито съдебно заседание на 20.01.2025 година в първоинстанционното производство, е направено е искане да бъде постановено решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 2 543.04 лева, представляваща трудово възнаграждение и месечна премия, дължими за месец юли 2021 година, в нетен размер; 1 020.00 лева – командировъчни пари за месец юли 2021 година; сумата в размер на 443.30 лева – възнаграждение за положен извънреден труд за месец юли 2021 година, в нетен размер, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2024 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 1 366.99 лева – сборна мораторна лихва върху сумите за периода от 01.09.2021 година до 01.08.2024 година.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представил на ответника развива съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение между страните по делото за посочения в исковата молба период, но твърди, че претендираните суми са изплатени на ищеца. Твърди, че въпросният фиш № 40 е подписан от ищеца. Посочва, че в декларация от 28.04.2022 година последният е декларирал, че е съгласен дължимото от него на работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, от една страна и дължимите му от работодателя трудово възнаграждение за месец април 2022 година и неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ да бъдат прихванати, като в последната ищецът не е посочил да има вземания по трудовия договор и за предходни месеци, включително и за м. 07.2021 година. Навежда доводи, че между страните е имало друго дело – гр.д. № 3023/2022 година на ВТРС, образовано по искова молба на „К.“ ЕООД срещу С. И. за обезщетение за неспазено предизвестие, като в последното С. И. не е оспорил по никакъв начин автентичността на процесния фиш, който е бил представен по делото, поради което е недопустимо едва в настоящото производство да оспорва автентичността на същия. Посочва, че процесният фиш е обсъден от съда, разглеждащ гр.д. № 3023/2022 година на ВТРС, като в мотивите на съдебното решение изрично е посочено: „Така например за 22 3 отработени дни за месец юли 2021 година му е начислена премия в размер на 2 551.00 лева, а за месец август…“, поради което това обстоятелство има доказателствена сила между страните, респективно – е недопустимо оспорването на този документ по реда на чл. 193 ГПК в настоящото производство. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Не е спорно между страните по делото, а и от приложените заверени копоя на Трудов договор № 210627 от 24.06.2021 година и Акт за прекратяване на трудово правоотношение № 2204102 от 28.04.2022 година /л. 6 и 7 от първоинстанционното дело/ безспорно се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил над 12 тона“.

От приложеното заверено копие на Декларация-съгласие от 28.04.2022 година /л. 22 от първоинстанционното дело/ се установява, че С. Л. И. е декларирал във връзка с чл. 272 КТ изричното си съгласие да бъде извършено прихващане до размера на по-ниската сума между дължимото от него обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ от една страна и дължимите му от работодателя трудово възнаграждение за месец април 2022 година и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ от друга страна.

В първоинстанционното производство е представен Фиш № 40 /л. 55 от първоинстанционното дело/ за начислените на ищеца суми за месец юли 2021 година, подписът върху който е оспорено да е положен от С. Л. И., поради което за установяване автентичността на документа е открито производство по чл. 193 ГПК. В тази връзка е допусната и изготвена съдебно-графическа експертиза /л. 101–105 от първоинстанционното дело/, от заключението на която се установява, че в представения Фиш № 40, издаден от „К.“ ЕООД за изплатено трудово възнаграждение на С. Л. И. за месец 07/2021, подписът в графа „Подпис“ не е положен от С. Л. И..

От заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза /л. 56-69 от първоинстанционното дело/ се установява, че дължимото възнаграждение на работника за месец юли 2021 година е в нетен размер на 4 006.36 лева, от които 533.87 лева – трудово възнаграждение, 2 009.17 лева – месечна премия, 1 020.00 лева – командировъчни пари, 443.30 лева – възнаграждение за положен извънреден труд, а законната лихва за забава върху него до 31.07.2021 година е в общ размер на 1 366.99 лева.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Не е спорно между страните съществуването на валидно трудово правоотношение между тях, както и периодът на съществуването му. Спорен по делото 4 е въпросът изплатено ли е дължимото на ищеца трудово възнаграждение, включително за командировка, за извънреден труд и месечна премия, дължими му за месец юли 2021 година.

На първо място неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на въззивника за недопустимост на оспорването на авторството на въпросния Фиш № 40, доколкото същият не бил оспорен в производството по гр.д. № 3023/2022 година на ВТРС. Видно от приложеното в първоинстанционното производство копие на Решение № 645 от 15.05.2023 година по посоченото гр.д., предмет на разглеждане е било обезщетение по чл. 220 КТ, респективно – компонентите, включени в БТВ на работника за определяне размера на дължимото обезщетение. Именно в тази връзка в мотивите на посоченото решение е обсъден въпросният Фиш № 40, като въпросът, който е разглеждан касае компонентите на трудовото възнаграждение, които са начислени за процесния месец. В този смисъл извън предмета на гр.д. № 3023/2022 година на ВТРС е дали това възнаграждение е изплатено или не. Документът е представен по делото за установяване именно размера на БТВ и компонентите включени в него /на начислените от работодателя суми/, а не за доказване на извършено с него плащане на начислените за този месец суми. Именно поради това е допустимо оспорването на авторството на положения подпис върху същия, удостоверяващо получаване на начислената сума, в отделен процес, като това в случая е сторено, и то още в самата искова молба, а не както твърди въззивника на покъсен етап.

Неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител на въззивника, че като не е уважил доказателствените искания на ответника, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което е рефлектирало и върху правилността на обжалвания съдебен акт. Предметът на доказване в процеса са релевантните за спора факти, т.е. тези конкретни твърдения на страната, които са наведени от нея, като чрез исканите доказателства страната се домогва да докаже именно твърденията си във връзка с предмета спора. Винаги трябва да са ясни фактите, за чието установяване се иска дадено доказателство, както и тези факти да са включени в предмета на доказване. В случая по делото, въпреки изричното оспорване на авторството на подписа на процесния Фиш № 40, направено още с исковата молба, в отговора на същата процесуалния представител на ответника изрично заявява, че именно ищецът е подписал този документ и липсват каквито и да е други твърдения, свързани с авторството на същия. Едва в първото по делото заседание процесуалният представител на ответника първо е направил искане по реда на чл. 176 ГПК, чрез което да бъде установен механизмът, по който обичайно са изплащани на ищеца дължимите му месечни възнаграждения от работодателя, както и кои са лицата, които са му изплащали сумите и които са му предявявали за подпис съответните фишове и разходно оправдателни документи. Конкретни твърдения обаче за тези факти и 5 обстоятелства преди така направеното доказателствено искане от представителя на ответника по делото липсват. Същият посочва, че честа практика в ответното дружество е поради дългите курсове, възнагражденията на даден шофьор да бъдат предадени на друг шофьор, който да им ги предаде. Липсват обаче и конкретни твърдения, плащането в конкретния случай да е станало по този начин, както и твърдение за овластяване на друго лице от ищеца да получи трудовото му възнаграждение, поради което искането правилно е прието за неоснователно. По същия начин стои въпросът и във връзка с доказателствените искания на процесуалния представител на ответника за събиране на гласни доказателства за това как е съставен оспореният документ, при какви условия, къде и кой е автора на подписа, изписан върху документа, както и съдебно-графическа експертиза, която да отговори на въпроса дали оспореният документ е подписан от С. Л. И. или М.О.С.. Към този момент единствените конкретни твърдения на процесуалния представител на ответника са, че документът е подписан от ищеца. Дори да се приеме, че от самото доказателствено искане се извежда твърдение, че сумата е платена на друго лице, недопустимо е това обстоятелство да се доказва със свидетелски показания. Изрично в разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ законодателят е предвидил императивно начина на изплащане на трудовото възнаграждение - то следва да се извършва лично на работника по ведомост или срещу разписка, а при писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка.