Решение № 262110 от 30.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,30.03.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при секретаря Кристина Първанова и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 10787 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца пред СРС- „Т.С.“ ЕАД, срещу решение № 139239/11.06.2019 г. по гр. д. № 73978/2018 г. на СРС, 61 състав, с което решение са били отхвърлени предявените от ищеца пред СРС, въззивник пред настоящата инстанция, искове при правната квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.

59 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, както и в тежест на ищеца са били възложени разноските по делото.

Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като се сочи, че неправилно СРС бил приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и дружеството следва да защити правото си с иск на договорно основание, а не на чл. 59 от ЗЗД, както е сторил.

Твърди, че между страните по спора не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия въпреки отправената покана за това от дружеството –ищец. По смисъла на чл.33 а ответникът имал качеството на „небитов клиент“. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършвала въз основа на писмен договор с купувача. Сочи, че разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ не е приложима за небитови клиенти. Затова неправилен бил извода на СРС, че от момента, в който ответникът бил придобил собствеността върху имота, между страните е възникнало договорно отношение. Затова единствената възможност за ищеца била да претендира заплащане на сумите по реда на чл.59 ЗЗД. Ответникът следвало да му заплати стойността на топлинната енергия /ТЕ/, с която се бил обогатил неоснователно до размера на обедняването. Липсата на договор не освобождавало ответника от заплащане на разходената топлинна енергия.

Претенцията му била доказана по основание и размер.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да уважи претенциите му.

Претендират се разноски.

От ответника по въззивната жалба – „Ю.Б.“ АД/конституиран по реда на чл.227 ГПК/ е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение.

Счита, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД, а именно: обогатяване на Банката за чужда сметка. На ищеца било указано, че носи тежестта да докаже, че именно Банката е ползвала ТЕ. Това не било сторено и затова претенцията правилно била отхвърлена като неоснователна. Допълва, че Банката била въведена във владения на процесния ап.14 на 05.11.2014 г. Освен това Банката не била канена от ищеца, нито била получавала фактури поради което претенцията по чл.86 ЗЗД била неоснователна като се аргументира с чл.84, ал.2 ЗЗД. Прави се и възражение за погасяване на вземанията за периода м.08.2014 г. до 30.11.2015 г. по давност. Заявлението по чл.410 ГПК било подадено на 22.08.2018 г. като се позовава на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 20.06.2019 г. Въззивната жалба е подадена на 26.06.2019 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва, предявените от ищеца

/пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, искове по чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД, са отхвърлени като неоснователни, следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 56021 по описа за 2018 г. на СРС, 61 състав е била връчена надлежно на длъжника на 26.09.2018 г.

Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 10.10.2018 г., т.е. в срок. Видно от съдържанието му направено е възражение за недължимост на вземанията, включително и поради погасяването им по давност за периода м.08.2014 г. до 30.11.2015 г. Представен е и протокола за въвод във владение, съставен от ЧСИ А.Б..

Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 22.10.2018 г. Исковата молба е предявена на 21.11.2018 г.

По основателността на въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот от 18.03.2014 г. се установило, че процесният недвижим имот е възложен на ответника. Като се е позовал на приетото в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС по въпросите на публичната продан, е приел, че възлагането на имота с постановлението по чл.496 ГПК е завършващият акт, пораждащ правото на собственост. По делото, обаче, нямало данни за процесния период ответникът да е заявил, че иска в имота да бъде предоставяна ТЕ за стопанки нужди. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –ЕС, присъединени към абонатна станция /АС/ са клиенти на ТЕ. Затова по силата на чл.153 ЗЕ от момента на придобиване на собствеността, между страните по спора било възникнало договорно правоотношение. Въз основа на това правоотношение за ответника възниквало задължение за заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение. При наличието на възможност ищцовото дружество да защити правата си чрез предявяване на иск за реално изпълнение на договорно основание, субсидиарната претенция по чл.59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като резултат от неоснователно обогатяване следвало да се отхвърли- по делото се доказвало основание за извършено разместване на имуществени блага – договор между страните, възникнали по силата на чл.153 ЗЕ поради което предявеният иск въз основа на извъндоговорен източник бил неоснователен. СРС е добавил и, че дори да се приемело, че между страните не е налице облигационно отношение, то искът пак бил неоснователен защото от представените доказателства не се установило обогатяване на ответника. Ищецът не бил доказал, че именно ответника е ползвал през процесния период имота доколкото това не се признавало от последния, респ., че именно той реално е ползвал доставената от ищеца ТЕ и дялово разпределение. На ищеца били дадени указания в този смисъл, тъй като негова била доказателствената тежест. След като не бил представил доказателства, удостоверяващи, че именно ответника е ползвал имота, респ. доставената ТЕ, то за ищеца не било възникнало претендираното срещу ответника вземане. След като не съществувал главен дълг, то и акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД бил неоснователен.

По доводите във въззивната жалба:

Видно от посоченото в заявлението по чл.410 ГПК, т.12

„обстоятелства, от които произтича вземането“, твърди се, че длъжника се е обогатил без основание за сметка на дружеството-ищец със стойността на потребената ТЕ относно процесния топлоснабден имот с аб.№ 139079. Затова следвало да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Твърди си, че ответното дружество е „небитов клиент“ по смисъла на пар.1,т.43 от ДР на ЗЕ.

На плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът е претендирал за установяване вземанията, за които му е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, посочено е, че „между „Б.П.Б.“ АД /първоначалния ответник/ и „Т.С.“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлина енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването“, виж с.2 от исковата молба, с която е сезиран съда в производството по чл.422 ГПК.

Действително, ответникът е собственик на процесния недвижим имот въз основа на постановление за възлагане от 18.03.2014 г. на ЧСИ А.Б.

/л.15 от исковото производство/.

Действително, касае се до жилищен имот-апартамент № 40.

Не се спори, че от страна на ответното дружество не е подадено заявление с което да е изразена воля за сключване на договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия относно процесния ап.№40.

Спорно по делото е възникнало ли е облигационно отношение между страните по спора в хипотезата на чл.153 ЗЕ или за възникване на такова е необходимо надлежно сключване на писмен договор.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Според § 1, чл. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което, противно на приетото от първоинстанционния съд, между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди

(за небитови) нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

В дадената хипотеза липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот. Ищецът твърди, че ответника си е спестил разходи за доставената и потребена от него ТЕ в процесния имот, на който е собственик.

В съответствие с изрично указаната доказателствена тежест съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на положителните факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици - съществуване то на вземането и неговите вид, период и размер, които да съответстват на тези по заявлението по чл. 410 ГПК - факта, че е доставял топлинна енергия на ответника до процесния имот през процесния период, във връзка с което ищецът се е обеднил, а ответникът се е обогатил; че на последния е предоставена услуга за дялово разпределение; че ответникът е собственик/ползвател на имота, който е топлоснабден; а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че е настъпила забава за изпълнение на паричното задължение (настъпил падеж).